Ефект на Сойър

Сред много мениджъри битува схващането, че ако увеличават заплащането (или някакви други награди) на своите служители, това автоматично ще увеличава и тяхната мотивация.

Подобно схващане, въпреки, че не е лишено от логика, е характерно за т.нар. Мотивация 2.0 – стандартна мениджърска концепция за управление, базирана на идеята за “моркова и тоягата”, т.е. мотивация чрез награди и наказания.

Проблемът в подобен подход е, че с него се стимулира основно външната мотивация на служителите, но се прави малко или почти нищо по отношение на тяхната вътрешна мотивация. За да не се залита в подобни крайности е полезно да се познава психологически феномен, известен като “Ефект на Сойър”.

Нека го разгледаме.

Ефект на Сойър

Във втора глава от книгата “Приключенията на Том Сойър” от Марк Твен главният герой Том е изправен пред досадната задача да боядиса 30-метрова ограда на леля Поли. Той не е никак въодушевен от възложената му работа.

Марк Твен описва ситуацията така:

“Животът му се струваше празен и безсмислен, съществуването – тежко бреме.”

Но тъкмо, когато Том вече се е отчаял, го осенява велика идея. Наблизо минава приятелят му Бен и го подкача за окаяната му участ, а Том се прави, че не разбира. Боядисването на огради, отговаря той, не е досадна работа, а фантастична привилегия.

Том представя работата по толкова увлекателен начин, че когато Бен го моли да боядисва малко, Том му отказва. И не отстъпва, докато Бен не му дава ябълката си в замяна на възможността да боядисва.

Скоро пристигат и още момчета и всички те попадат в капана на Том, като накрая боядисват цялата ограда вместо Том, като дори я минават няколко ръце.

От този епизод Марк Твен извлича един важен принцип за мотивацията на работните места: “Работа е онова, което си длъжен да вършиш, а Игра – онова, което не си длъжен.”

И продължава:

“В Англия има богати джентълмени, които през лятото карат карети с четири коня и изминават по двайсет-трийсет мили дневно, защото тази привилегия им струва значителна сума. Но ако им бяха предложили надница за тази услуга, това щеше да я превърне в работа и те щяха да откажат.”

Тези примери красноречиво показват, че наградите имат парадоксалната способност да превърнат една интересна задача в досадна, защото превръщат играта в работа.

По този начин се намалява вътрешната мотивация, като се увеличава външната, което на свой ред има способността да намалява производителността, творчеството и дори етичното поведение, особено в дългосрочен план.

Този психологически феномен е известен като “Ефект на Сойър”, описан прекрасно в книгата на Даниел Пинк “Мотивацията. Изненадващата истина за това, което ни движи напред”.

Принципи на Ефекта на Сойър

С оглед на Ефекта на Сойър, бихме могли да извлечем следните основни принципи, които могат да се прилагат в работна среда:

• Всяка задача би могла да се превърне в игра. Стига това да се направи, както става ясно от примера на Марк Твен с Том, Бен и оградата, мениджърите получават нещо много важно – повишена вътрешна мотивация на служителите, която на свой ред действа заразно за повишаване на вътрешната мотивация на други служители.
• Всяка игра би могла да се превърне в задача. Ако това се допусне, се намалява вътрешната мотивация в дългосрочен план, както става ясно от примера с богатите джентълмени в Англия, които обичат да карат карети.
• За да се накара един човек да пожелае нещо, необходимо е само да се направи трудно постижимо. Една дейност изглежда много по-атрактивна, ако се представи като рядък шанс и привилегия, а не като леснодостъпна за всички.
• Работа е онова, което си длъжен да вършиш, а Игра – онова, което не си длъжен. Стига добре да се осъзнае подобен принцип, формулиран от самия Твен, това може да има решаващо значение за нивото на вътрешна мотивация на един или друг човек както в професионален, така и в личен план.

В резюме

Предлагайки непрекъснато нови и нови награди, мениджърите се опитват да стимулират поведението на служителите, но всъщност излъчват към тях сигнали, че работата, която се очаква да се свърши е досадна или неприятна.

Наградите, на свой ред, от една страна водят до пристрастяване, а от друга – до краткосрочно мислене в служителите, фокусирано по-скоро върху самата награда, а не върху работата. Това изобщо не подпомага развитието на така необходимата вътрешна мотивация.

За да се избегнат подобни ситуации, в полезно да се отчита Ефекта на Сойър. Мениджърите, които познават добре принципите на този ефект, биха могли да създадат такава работна среда, в която вътрешната мотивация се насърчава в достатъчно сериозна степен.

Прочети повече: 4 неща, които всяка фирма може да направи, когато мотивацията спада.