Ефектът Медичи

Как се раждат добрите идеи? Как възникват иновациите?

В търсене на отговорите на тези въпроси са проведени огромен брой изследвания, както и са написани множество книги, в които се предлагат различни теории, концепции и модели.

Една популярна концепция за креативните идеи и иновациите е известна като “Ефектът Медичи”. Нека я разгледаме.

Ефектът Медичи

Концепцията за “Ефектът Медичи” е дело на Франс Йохансон – бизнес автор от САЩ, който я формулира за първи път в книгата си “The Medici Effect” през 2004 г.

Идеята зад Ефекта Медичи е проста: за раждане на нови и оригинални идеи, от които да възникнат иновации, ние трябва да попаднем в т.нар. “пресечна точка” – място, в което различни области (култури, сфери и дисциплини) вървят заедно в една посока.

Когато навлезем в пресечната точка на дисциплини, сфери или култури, ние получаваме възможност да комбинираме съществуващите идеи, за да ги трансформираме в огромен брой нови идеи. Експлозията от удивителни иновации, които можем да открием в пресечната точка, наричаме “Ефектът Медичи”.

Франс Йохансон е вдъхновен да даде име на явлението Ефектът Медичи от забележителния разцвет на творчеството през XV век в Италия.

Медичите са семейство банкери от Флоренция, които финансират творци от различни дисциплини. Благодарение на фамилията на Медичите и няколко други като нея скулптори, учени, поети, философи, художници и архитекти се събират в град Флоренция. Там те се намират един друг, учат се един от друг и по този начин премахват бариерите между дисциплините и културите. Заедно създават един нов свят, основан на нови идеи, а Флоренция се превръща в двигател на една от най-иновативните епохи в историята, станала известна като Ренесанс.

Франс Йохансон счита, че в наши дни ние също можем да създадем Ефект Медичи и да се възползваме от експлозията от необикновени идеи както на индивидуално ниво, така и като екипи и организации. Можем да го направим, като съберем заедно различни дисциплини и култури и като търсим местата, където те се свързват.

Нека разгледаме малко по-подробно как би могло да се постигне това.

Пресечна точка

Както споменахме по-горе, главната теза на Франс Йохансон е, че иновациите се раждат, когато хора, екипи или организации попаднат в “пресечна точка” – място, в което се събират заедно различни области.

Какво по-конкретно е “област”? Това са дисциплини, култури и сфери, в които човек може да специализира чрез образование, работа, хобита, традиции или друг житейски опит.

Областите се състоят от “понятия” като знания и практика. За да разбира човек от дадена област, той трябва да разбира поне от някои от нейните понятия, т.е. да притежава определени знания, умения или опит в съответната област. Колкото повече понятия разбира от една област, толкова повече компетентност е изградил в съответната област.

Същинската разлика между област и пресечна точка на области се състои в това как се комбинират понятията в тях.

Например, ако работим в една конкретна област, преди всичко ще можем да комбинираме понятия именно в тази област, генерирайки идеи, които се развиват в специфична посока. Това са т.нар. “еднопосочни идеи”.

В същото време, ако застанем в пресечна точка, ще сме в състояние да съчетаваме понятия от многобройни области и да генерираме идеи, които прескачат в нови посоки. Това са т.нар. “пресечни идеи”.

И двата вида идеи могат да доведат до иновации, но разликата между тях е значителна.

При еднопосочните идеи знаем къде ще отидем, тъй като те имат конкретна посока. В бизнеса, например, еднопосочните идеи водят до продуктови иновации – подобряване на продукта в добре определен аспект чрез сравнително предвидими стъпки. Еднопосочните идеи имат потенциала да прерастнат в еднопосочни иновации, резултатите от които са сравнително предсказуеми и се постигат относително бързо.

Например, след като написва книгата “Седемте навика на високоефективните хора” – един от най-големите бестселъри в сферата на личностното развитие, Стивън Кови пише книгата “Седемте навика на високоефективните семейства”. Неговата нова книга е плод на еднопосочна идея, т.е. тя не представя коренно различна идея, а адаптира оригиналната идея към нова ситуация.

Пресечните идеи, от друга страна, водят до пресечни иновации, които могат да променят света със скокове в нови посоки. Те обикновено поставят началото на нова област, а хората, които са ги предложили, стават лидери в областите, които са създали. Пресечните идеи не изискват толкова много експертност, както еднопосочните идеи, т.е. могат да се създават от хора, от които най-малко очакваме.

Примери за пресечни иновации са например печатната преса на Гутенберг, бебешкият кувьоз на Тарние или откритието на Архимед, че тяло, потопено във вода, изтласква от съда точно толкова количество вода, колкото е неговия собствен обем. Тези иновации комбинират, адаптират и променят идеи от различни области, за да създадат нещо радикално ново и непознато до този момент.

Пресечните идеи имат следните характеристики:

• Те са изненадващи и увлекателни.
• Правят скок в нови посоки.
• Проправят път в изцяло нови области.
• Дават възможност на човек, екип или организация да ги нарекат свои собствени.
• Генерират последователи, което значи, че създателите им могат да станат лидери.
• Стават източник на еднопосочни иновации за години напред.
• Могат да повлияят на света по невиждани начини.

Ефектът Медичи се проявява в пресечни точки и именно в тях раждат пресечни идеи и иновации. Пресечната точка е най-добрата възможност да направим истински значима иновация. Тя е място, в което възможностите за поява на необичайни комбинации от идеи драстично се увеличават.

Асоциативни бариери

Франс Йохансон счита, че за да съумеем да създадем Ефект Медичи, е нужно да разрушим нашите асоциативни бариери.

Какво е “асоциативна бариера”?

Психолозите са установили, че човешкият ум работи с помощта на вериги от асоциации. Само като чуем някаква дума или видим някакво изображение, умът ни отключва цял низ от асоциативни идеи около въпросната дума или изображение, които на свой ред се свързват с други вериги от асоциации. Веригите от асоциации са склонни да се групират около полета, свързани с нашия опит.

Например, ако види сом на рибния пазар, една готвачка ще си помисли за дадена рецепта, с която може да го приготви, което ще я насочи към идея за меню за предстоящия Никулден. Един рибар обаче ще види нещо съвсем различно в сома и може да си спомни за последния си риболов, по време на който е уловил голям сом, което ще отключи в него асоциации за такъмите, които е ползвал и за компанията от други рибари, в която е бил.

Умът работи по този начин, защото използва най-лесната пътека – предишна асоциация. Веригите от асоциации са ефикасни, защото осигуряват бързо преминаване от анализ към действие. Подобен плюс обаче не идва без да се плати цена за него – намалява се способността ни да мислим нашироко.

По този начин ние рядко се съмняваме в собствените си парадигми, предположения, навици и поведение, което на свой ред създава бариери за алтернативни начини на мислене в конкретните ситуации. Именно тези бариери са т.нар. “асоциативни бариери”.

Изследователите подозират, че асоциативните бариери са отговорни за възпрепятстване на креативността и измисляне на нови начини на действие. Проучвания, които са правени с хора с високи и ниски асоциативни бариери посочват, че креативните умове са склонни да правят необикновени асоциации, защото се ангажират с различно мислене в условията на ниски асоциативни бариери.

Хората с ниски асоциативни бариери съумяват да откриват вериги от асоциации в нестандартни посоки извън дадена специализирана област, вместо предполагаеми вериги от асоциации в една област. Те съумяват да свързват идеи или понятия, които много малко се основават на минал опит или не могат да се проследят логично.

Как да създадем Ефект Медичи?

И така, за да се създаде Ефект Медичи, трябва да попаднем в пресечна точка, за да сме в състояние да генерираме пресечни идеи с потенциал за значими иновации. На свой ред, за да попаднем в пресечна точка, трябва да намалим или разрушим асоциативните си бариери.

Как да намалим или премахнем асоциативните си бариери, за да попаднем в пресечна точка и да създадем Ефект Медичи?

Франс Йохансон предлага следните подходи:

• Докосване до различни култури. Културите се определят от правила и традиции. Някои култури са изключително социални, други са тихи и резервирани. Някои наблягат на работата в екип, други наблягат на индивидуалността. Културното многообразие е изключително ефективно за премахване на асоциативните бариери, защото нашето мислене идва от различен набор от културни норми и гледа на всеки отделен проблем по характерен начин. Чрез различно културно минало и опит с различни култури, човек може по-лесно да избяга от наложените гледни точки.
• Учене по различен начин. Традиционното образование не е непременно нещо лошо – очевидно има неща, които трябва да научим в училище или в университета. Но когато става въпрос за творчество и иновации, традиционното образование има тенденция да увеличава асоциативните бариери, вместо да ги разрушава. Като научаваме това, което всички останали също учат и слушаме само експертите от миналото, ние се ограничаваме до определен начин да правим нещата. В известен смисъл колкото по-големи експерти ставаме в определена област, толкова по-трудно е да излизаме от утвърдените модели на мислене и да проявяваме висока креативност. В тази връзка от огромно значение е самообучението, тъй като когато сами изучаваме области или дисциплини, в т.ч. и когато експериментираме без помощта на инструктори или експерти, има по-висок шанс да подходим към тях от различна гледна точка.
• Промяна в очакванията. Първите две стратегии (докосване до различни култури и учене по различен начин) са дългосрочни подходи за премахване на асоциативните бариери между областите. Но как можем да започнем да разбиваме бариерите сега, на момента? Това е възможно чрез промяна в очакванията. Активното разрушаване на асоциативните бариери означава насочване на ума да поеме по необичайни пътища, докато мисли за проблем, за да го види от различна перспектива. Един от най-ефективните начини да направим това е като поставим под съмнение най-фундаменталните си предположения и си играем със съществуващите правила. Например, ако искаме да отворим нов ресторант, бихме могли да разсъждаваме в различни от стандартните очаквания, за да създадем иновативна концепция. Ако стандартните очаквания към един ресторант са да има меню, можем да обмислим концепция за ресторант без меню, в който готвачът информира всеки клиент какви продукти е купил през този ден (месо, риба, зеленчуци), клиентът да избира желаните хранителни продукти, а готвачът да приготвя различно ястие за всеки клиент.
• Възприемане на различни гледни точки. Ако винаги гледаме на една ситуация от една и съща гледна точка, ще сме склонни да забелязваме едни и същи неща. Но ние можем да избираме как да погледнем на всяка ситуация. Например, когато е налице проблем в обслужването на клиенти, можем да променим гледната си точка и вместо да обмисляме проблема през очите на търговския персонал, бихме могли да го разгледаме през очите на клиента. Подобен подход не винаги е най-лесният, но защо трябва винаги да избираме най-лесното? Като си наложим да разгледаме даден проблем от различна перспектива, можем да нарушим асоциативните бариери между областите и да открием неочаквани връзки.
• Разнообразяване на професиите. Актът на движение между области чрез различни различни работни места, проекти или хобита е ефективен начин за генериране на уникални прозрения. Този метод се нарича диверсификация на професията.
• Взаимодействие с различни групи хора. Подобно взаимодействие увеличава шансовете за комбиниране на идеи от различни области и разрушава асоциативните бариери. Например, през Втората световна война германските подводници са изключително ефективни и чрез координирани атаки потапят по 50 плавателни съда месечно. За комуникация под водата те използват уникална система за комуникация с помощта на шифроващата машина “Енигма”. Британското правителство решава да създаде група за разбиване на кода на машината, в която освен криптолози-лингвистици включва още математици, учени, шахматисти и пристрастени любители на кръстословиците. Заедно този разнороден екип успява да разбие “Енигма” и в резултат на това ходът на морската битка се обръща.

В резюме

Ефектът Медичи е концепция, съгласно която създаването на радикални иновации е продиктувано от произволни комбинации на съществуващи идеи, чиято трансформация се осъществява в пресечни точки, в които се разрушават асоциативните бариери и така избухват експлозии от оригинални нови идеи.

Ефектът Медичи може да се стимулира от индивиди, екипи и организации чрез докосване до различни култури, учене по различен начин, промяна в очакванията, възприемане на различни гледни точки, разнообразяване на професиите и взаимодействие с различни групи хора.

Прочети повече: Ролеви брейнсторминг.