Ейбрахам Маслоу е американски психолог, един от водещите представители на хуманистичната психология и влиятелен изследовател на човешката мотивация и личностното развитие.
Най-известният му принос е теорията за йерархията на потребностите, но идеите му се простират отвъд популярната „Пирамида на Маслоу“ и включват концепциите за самоактуализация, развитие на човешкия потенциал и самотрансцендентност.
Как преминава животът на Ейбрахам Маслоу, как той обяснява човешката мотивация и защо идеите му продължават да оказват влияние върху психологията и управлението?
Биография на Маслоу
Ейбрахам Маслоу е роден през 1908 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейство на руско-еврейски емигранти. Той е първото от общо седем деца в семейството.
Родителите му са необразовани, но държат синът им да получи солидно образование и го насочват да учи право. В началото Маслоу следва техните желания и се записва в колеж по право, но три семестъра по-късно се мести в Университета в Уисконсин, където започва да изучава психология. Там придобива бакалавърска степен през 1930 г., магистърска степен през 1931 г. и докторска степен по психология през 1934 г.
Още в университета, Маслоу се жени за своята първа братовчедка Берта Гудман, против волята на родителите си. Като цяло, отношенията му с родителите, най-вече с майка му, не са никак гладки. За нея той веднъж казва:
“Това, срещу което реагирах в нея бе не само външният й вид, но така също и нейните ценности и поглед към света, нейното скъперничество, пълният й егоизъм, липсата на любов към когото и да е – дори към собствения й съпруг и деца, нейният нарцисизъм, предразсъдъците й към негрите, използвачеството й, мнението й, че всеки, който не е съгласен с нея греши, липсата й на приятели, небрежният й и мръсен вид…”
По време на следването си в университета, Маслоу става стипендиант на фондация “Карнеги” и се подготвя за преподавателска кариера. След дипломирането си започва работа като асистент-преподавател по психология в Бруклинския колеж.
В средата на 30-те години на XX век Маслоу започва работа по труд, който впоследствие се превръща в главното дело на живота му – книгата “Motivation and Personality”, която е публикувана за пръв път през 1954 г. Както отбелязва самият той:
“Искаше ми се да синтезирам холистичните, динамични и културни подход, които бяха толкова популярни сред младите психолози от този период. Чувствах, че между тези подходи има дълбока взаимовръзка и ги възприемах като отделни аспекти на едно всеобхващащо цяло.”
Ебрахам Маслоу се подготвя много сериозно за своята работа. Той изучава гещалт психология при Макс Вертхаймер и Курт Кофка в Новото училище за социални изследвания в Ню Йорк, както и се обучава на психоанализа, в т.ч. и лично при Ерих Фром.
Но Маслоу не спира дотук. Той задълбочава квалификацията си, като продължава да изучава психология под ръководството на Алфред Адлер. Изучава и антропология заедно с Рут Бенедикт и Маргарет Мийд и участва в проучването на индианското племе “Северни черноноги”.
В рамките на своята академична кариера, Ейбрахам Маслоу преподава Западния институт по поведенчески науки и в Масачузетския университет Brandeis, където е ръководител на психологическия факултет до 1968 г. Любопитен факт е, че прекъсва преподаването си в периода 1947-1949, когато основава фирмата Maslow Cooperage Corporation и се захваща с частен бизнес, но дори и тогава продължава да публикува статии в психологически списания.
В периода 1967-1968 Маслоу оглавява Американската психологическа асоциация. В тези години той вече отдавна е популярен и утвърден специалист по въпросите на човешката мотивация. Междувременно, професионалните му интереси постепенно се изместват в посока на по-мистични области, свързани с религиозното и трансценденталното.
Сред основните трудове на Ейбрахам Маслоу спадат “The Principles of Abnormal Behavior” (1941), “A Theory of Human Motivation” (1943), “Motivation and Personality” (1954), “Towards Psychology of Being” (1962), “A Psychology of Science” (1967) и “The Father Reaches of Human Nature” (издадена посмъртно през 1971).
През 1967 г. Маслоу получава тежък инфаркт, а след три години, през 1970 г., умира след нов инфаркт.
📧 Безплатен бюлетин
Маслоу и теорията за йерархия на потребностите
Това, която прави Маслоу много популярен е неговата теория за йерархията на потребностите. Тази теория е публикувана за първи път през 1943 г. на страниците на списание по психология в САЩ, в статията “Теория за човешката мотивация”.
Основната теза на теорията на Маслоу е, че човекът е “искащо животно”. Хората непрекъснато желаят нещо, като тези техни желания са подредени в определена йерархия на потребностите.
Маслоу групира основните потребности на човека в пет нива:
- Физиологически потребности – тези, които са необходими за живота, като храна, вода, подслон, облекло, секс, отдих.
- Потребности от сигурност – тези, които осигуряват физическата и психическата защита на човека и му дават увереност – надеждна работа, пенсионна система, работни условия и др.
- Потребности от обвързване – тези, които приобщават към някого или към нещо – приятелство, семейство, любов, участие в група, членство в организация и др.
- Потребности от уважение – включително и самоуважение, чрез които човек се чувства личност, която е полезна и значима за себе си и за останалите. Тук се включват неща като увереност, статус и постижения.
- Потребност от самоактуализация – потребност, която дава възможност на човек да изяви и развие своя пълен потенциал. Както казва самият Маслоу, “Което човек може да бъде, трябва да бъде.”
Според теорията за йерархия на потребностите, във всеки момент от своя живот човек се стреми към удовлетворяване на тези потребности, които са най-важни и значими само за него. Задоволяването на една потребност поражда желание да се задоволи друга, но по-висшестояща потребност.
Само когато човек задоволи една своя потребност, той започва да изпитва нужда да задоволи следващата и по-висока потребност. Така човек прогресира нагоре в нивата на своята собствена пирамида на потребностите.
Благодарение на своята теория, Ейбрахам Маслоу попада в Топ 10 на най-цитираните психолози на XX век, според проучване на “Review of General Psychology” – изданието на Американската асоциация на психолозите.
Научи повече от статията “Теория за йерархията на потребностите на Маслоу”.
Маслоу и хуманистичната психология
Счита се, че Ейбрахам Маслоу е един от интелектуалните лидери на движението на хуманистичната психология, заедно с имена като Карл Роджърс и Роло Мей.
След старта на своята кариера през 30-те години на XX век, Маслоу започва да изпитва разочарование от двете основни направления в психологията по онова време – психоанализата по Фройд и бихевиоризма. Той счита, че психоанализата се фокусира прекалено много върху “болната половина на психологията” и недостатъчно върху “здравословната половина”. От друга страна смята, че бихевиоризмът не се фокусира достатъчно върху въпроса с какво и как хората се различават от животните, които са обект на изучение в бихевиористки изследвания.
Ето как, Маслоу допринася за развитието на трето значимо направление в психологията, което се развива като отговор на неговата фрустрация, и това е направлението на т.нар. “хуманистичната психология”.
Хуманистичната психология получава популярност и влияние. Тя е повлияна от идеята на гещалт-психологията, че човешките същества са нещо повече от просто сбор от техните части и че разбирането на човека изисква нещо повече от простото разбиране на всяка негова отделна част.
Маслоу не приемат опростено, механично разбиране за човека, както и неговата интерпретация като стимулно същество, което може да се манипулира лесно. Хората не са толкова просто устроени, както “Кучето на Павлов”. Хората имат сложен вътрешен свят, който преработва стимулите.
Именно от тези позиции Маслоу допринася към хуманистичната психология, и психологията по принцип, със своята теория за йерархията на потребностите, за която стана дума по-горе.
Отделно от своята теория, Маслоу съосновава през 1961 г. заедно с Антъни Сутич списание “Journal of Humanistic Psychology”, а през 1969 г. и списание “Journal of Transpersonal Psychology”, заедно със Сутич и Станислав Гроф.
Издаването на тези две влиятелни списания подчертават ролята на Ейбрахам Маслоу за развитието на хуманистичната психология, за която някои специалисти смятат, че след време дори ще надхвърли влиянието, което има неговата теория за мотивация.
Струва си да се отбележи, че с развитието на хуманистичната психология, Маслоу подпомага появилото се по-късно популярно течение на т.нар. “позитивна психология”. Някои специалисти дори смятат, че съвременната позитивна психология работи по теми, адресирани от Маслоу половин век по-рано.
Маслоу и самоактуализацията
Прави впечатление, че най-високото ниво в Пирамидата на Маслоу е “Потребност от самоактуализация”. Впрочем, на много места може да се срещне и като “Потребност от самореализация”.
За какво по-точно става дума?
Става дума за това, че Ейбрахам Маслоу разбира, че един зрял човек не може просто да живее, за да ходи на работа или печели пари. Например, много собственици на фирми смятат, че ако увеличат заплатите на своите служители (без да променят нищо друго), това ще направи служителите им по-мотивирани и щастливи, но това рядко се случва в дългосрочен план.
Най-висшата потребност в теорията за йерархия на потребностите на Маслоу неслучайно е потребността от самоактуализация. В контекста на мениджмънта и фирмения живот, това изисква от ръководителите да помислят как да дадат на служителите си чувството на смисъл, посока и по-висша цел в организацията, отвъд ежедневното “ходене на работа”.
Малко ръководители изобщо се замислят за това. А после се оплакват от сътрудниците си или се чудят защо им липсва нужната ангажираност и съпричастност към работата.
Ейбрахам Маслоу отбелязва следното:
“Единственият съперник на човека е неговият собствен потенциал. Единственият провал на човека е да не успее да развие собствените си възможности. В този смисъл, всеки човек може да бъде цар и следователно трябва да бъде третиран като цар.”
За да е истински мотивиран, удовлетворен и щастлив един човек, не е достатъчно само да има добра работа или да печели добри пари. Той трябва да чувства, че се развива като личност – както в професионален, така и в личен план. Това има предвид Маслоу, като казва: “Което човек може да бъде, трябва да бъде.”
Научи повече в статията “Теория за самоактуализацията на Маслоу”.
В по-късните си години, Маслоу изследва още няколко измерения на потребностите, които надграждат най-високите нива на неговата пирамида.
Едно от тези измерения на потребностите, което развива и надгражда потребността от самоактуализация Маслоу нарича “Потребност от самотрансценденталност”. Под това той разбира нуждата на човек да се отдаде на някаква по-висша цел извън себе си, свързана с духовността и алтруизма.
Маслоу казва следното:
“Човек има висша и трансцендентна природа и тя е част от неговата същност, т.е. от неговата биологична природа като представител на един евоюлирал вид.”
Маслоу счита, че потребностите от самоактуализация и самотрансценденталност се удовлетворяват относително рядко при хората. Негови собствени примери за личности, удовлетворили тези потребности, са Ейбрахам Линкълн, Алберт Айнщайн и Майка Тереза.
Моят поглед
За мен най-големият принос на Ейбрахам Маслоу не е самата пирамида, с която името му обикновено се свързва, а промяната на погледа към човешката мотивация. Вместо да се интересува предимно от психологическите проблеми и отклонения, той насочва вниманието към това какво кара хората да се развиват, да реализират способностите си и да се стремят към по-пълноценен живот.
Йерархията на потребностите е ценна именно като начин да разберем, че хората не се мотивират от едно и също нещо във всеки момент. Заплащането, сигурността, принадлежността, признанието и възможността за развитие имат различно значение според човека и ситуацията. От гледна точка на управлението това е важен урок – универсален мотиватор, който действа еднакво върху всички служители, трудно може да съществува.
В същото време бих бил предпазлив с прекалено буквалното използване на Пирамидата на Маслоу. Човешките потребности невинаги се проявяват в строг ред и не е задължително едно равнище да бъде напълно удовлетворено, преди човек да се насочи към друго. Затова според мен моделът е по-полезен като ориентир за различните източници на човешка мотивация, отколкото като универсален закон, който предсказва поведението.
Още по-значима намирам идеята за самоактуализацията. Тя поставя въпроса не просто какво кара човека да работи, а какво му позволява да разгърне онова, на което е способен. За ръководителите това означава да мислят отвъд заплащането и непосредствените стимули – за смислена работа, развитие, отговорност, постижения и възможности хората да използват силните си страни.
Затова бих разглеждал Маслоу не просто като автора на една прочута пирамида, а като мислител, който помага да видим човека като развиваща се личност с потенциал, а не само като носител на потребности, които трябва да бъдат удовлетворени. Именно тази хуманистична идея според мен е по-дълбокото и трайно наследство на неговата работа.
Прочети повече: Психотерапия. Идеи и приноси.
