Елтън Мейо е австралийски психолог и един от пионерите на индустриалната психология и школата на човешките отношения в управлението.
Името му се свързва най-вече с Хоторнския експеримент и с идеята, че производителността на служителите зависи не само от заплащането и физическите условия на труд, а и от социалните отношения, принадлежността към групата и отношението на ръководителите към хората.
Как преминава животът на Елтън Мейо, какви изводи извежда от Хоторнските изследвания и как неговите идеи променят разбирането за мотивацията и човешкото поведение в организациите?
Биография на Мейо
Ентън Мейо е роден през 1880 г. в Аделаида, Австралия.
Родителите на Елтън Мейо са на мнение, че доброто образование е много важно за сина им и инвестират в него. Така, първоначално той се обучава от гувернантка, а когато навършва дванадесетгодишна възраст е записан да учи три години в Queen’s School в Аделаида. След това, в периода 1896-1898 продължава образованието си в основания от неговия дядо (известен хирург) St. Peter’s College – частно учебно заведение за млади джентълмени, което навремето завършва и баща му.
През 1899 г., по съвет на родителите си, Мейо записва да учи медицина в медицинския факултет на Университета на Аделаида. Като първокурсник, Мейо влиза в Топ 3 на най-добрите студенти, но се проваля на изпитите за втори курс. Родителите му го изпращат в Шотландия, за да продължи да учи медицина в Университета в Единбург.
Въпреки, че всичко се развива нормално и Мейо взема своите изпити, през 1903 г. интересът му към медицината практически угасва. Той се страхува, че ще разочарова родителите си и продължава с медицинското си образование още две години, но през 1905 г. не издържа и съобщава решението си да се откаже от по-нататъшно развитие в тази сфера.
През 1905 г. Елтън Мейо се връща в Австралия и с помощта на родителите си става съдружник в малка печатарска фирма. През 1907 г. се връща към университета, този път избирайки да изучава философия и психология. Дипломира се именно в тази специалност през 1911 г. и взема решение да се посвети на преподавателска кариера. Става преподавател в току що открития Университет Куинсланд в Брисбейн.
Преподавателската работа на Мейо се развива успешно и получава високи оценки. През 1913 г. се жени за дама от знатен род.
През 1919 г. публикува монографията “Democracy and Freedom” (“Демокрация и свобода”), посветена на политическите проблеми на индустриалното общество, в която критикува системата за представителна демокрация, основана на партиен принцип. Още в тези години проличава стремежа на Мейо да открие онези социално-психологически фактори и елементи, които могат да обединяват обществото, а не да го разединяват.
Въпреки професионалните и личните си успехи, след 11 години живот в Брисбейн Елтън Мейо не е достатъчно удовлетворен от постигнатото. Той намира атмосферата в субтропическия град за задушаваща както физически, така и духовно и отчаяно търси промяна. Един хубав ден през 1922 г., когато е на 42-годишна възраст, Мейо си купува билет за парахода и пристига в Сан Франциско, САЩ.
Мейо пристига в Америка с няколко писмени препоръки и малко джобни пари. За да се издържа, работи различни неща, провеждайки основно университетски изследвания. Късметът му се усмихва, когато се запознава със секретаря на Изследователския съвет на Националната академия на САЩ, който го кани на разговор във Вашингтон.
Във Вашингтон Елтън Мейо се старае да впечатли членовете на Изследователския съвет и работещия под неговата егида Фонд за изучаване на кадровите въпроси (Personnel Research Foundation), финансиран от Рокфелер. Успява да изпъкне като човек, способен да излиза от рамките на конвенционалната психология, психиатрия и социология. Това му отваря път към назначение във Филаделфия, във факултета по промишлени изследвания в университета на Пенсилвания, където започва работа през 1923 г.
Във Филаделфия Мейо отстоява идеята, че проблемите на индустриалната психология са най-вече психопатологични проблеми. Подчертавайки връзката си с идеите на Зигмунд Фройд и Карл Юнг, Мейо защитава тезата, че производствените конфликти не са толкова с икономически характер, колкото са породени от психологически причини.
Едни от първите практически изследвания, в които Елтън Мейо взема участие, са тези в текстилната фабрика Continental Mills през 1924 г. Там той получава възможност да тества своята теория. Мейо помага на ръководството на компанията да намали текучеството и да увеличи производителността, като въвежда система от допълнителни почивки и други оптимизации на трудовия процес.
Благодарение на този успех, Мейо получава финансиране на своите изследвания за период от три години, а през 1926 г. започва работа като преподавател и ръководител на отдела по производствени изследвания в Harvard Business School, където остава до пенсионирането си през 1947 г.
През 1928 г. Елтън Мейо е поканен да анализира и оцени резултатите от изследванията в заводите на Western Electric и да поеме по-нататъшното ръководство на експеримент, останал в историята на мениджмънта като “Хоторнски експеримент”. И до ден днешен, името му се свързва неразривно с Хоторнския експеримент и с неговите открития.
Мейо е автор на множество публикации и книги в сферата на индустриалната психология, сред които “The Human Problems of an Industrial Civilization” (1934) и “The Social Problems of an Industrial Civilization” (1945).
Въпреки, че Елтън Мейо е роден в Австралия и работи дълго време в САЩ, след края на своята кариера през 1947 г. заедно със съпругата си се оттегля да живее в свой частен имот в графство Съри, Англия. Там той пише книги и консултира до смъртта си през 1949 г.
📧 Безплатен бюлетин
Мейо и Хоторнския експеримент
Началото на Хоторнския експеримент е дадено през 1924 г. в един от заводите на Western Electric, известен като Hawthorn Works. Това е огромен завод, в който работят около 30 000 души. В началото Елтън Мейо няма каквато и да е връзка с този проект.
Хоторнският експеримент се организира от Western Electric съвместно с Изследователския съвет на Националната академия на САЩ. Първоначалният му замисъл е да изучи влиянието на осветеността на работното място върху производителността на труда.
По план, експериментите започват с намаляване на осветеността на отделни работни помещения. Опитите показват обаче, че в експерименталните помещения, в които се намалява осветеността, производителността на труда остава същата, както и в обикновено осветените помещения. Това озадачава организаторите на експеримента, тъй като те не намират достатъчно логика в първоначалните резултати. Те искат да научат повече за причините за този феномен.
През 1927 г. се формира специална бригада от шест работнички. На работничките е обяснено, че ще участват във важен експеримент, който има за цел да подобри условията на труд за всички работници в завода. На работничките е предложено сами да си изберат бригадир, след което всички са настанени в самостоятелна работна стая, в която с тях през цялото време се намира и специален наблюдател – член от екипа на организаторите на експеримента.
Наблюдателят не само регистрира производителността и условията на труд, но и се интересува от настроението на членовете на бригадата, отчита техните идеи и предложения, както и документира междуличностните им отношения, личните им проблеми и т.н. В персонални беседи с отделните работнички наблюдателят се интересува дори от въпроси с най-интимен характер от личния им живот.
В продължение на година и половина в бригадата се правят различни експерименти. Например, променя се продължителността на работния ден, въвежда се различен режим на почивки, в отделни периоди на работничките се раздават безплатни закуски, въвеждат се почивки за пиене на кафе… Изследват се и редица други фактори, които могат да имат отношение към производителността на труда.
Резултатите от първата фаза на Хоторнския експеримент показват, че производителността на труда непрекъснато се увеличава.
Ето как, през 1928 г. в Хоторн е поканен Елтън Мейо, който по това време е преподавател във Harvard Business School. Оттук нататък той играе ключова роля във всички провеждащи се експерименти, като поема лидерската роля над проекта и се превръща в главен консултант и интерпретатор на получените резултати.
От какви позиции изхожда Мейо в провеждането на Хоторнския експеримент?
Като преподавател и изследовател, Мейо търси начини за прилагане на откритията на психологията, психиатрията и социалните науки към проблемите на организацията на труда и практическите методи за управление. Той е критик на идеите на Фредерик Тейлър и счита, че много мениджъри и инженери обръщат внимание изключително на техническата страна на бизнеса и смятат, че мотивацията на служителите е функция изцяло на икономически стимули.
Мейо пише следното:
“Докато фирмите се специализират в бизнес методи, които не обръщат внимание на човешката природа и социални мотиви, можем да очакваме стачките и саботажите да бъдат нещо обичайно.”
В Хоторнския експеримент Мейо доказва, че ръководителите трябва да вземат предвид фактори от социалната организация на работното място и чисто човешките потребности на работниците.
Изследването от Хоторн дава основание на Елтън Мейо и колегите му да стигнат до извода, че няма пряка връзка между производителността и работните условия. Производителността нито се подобрява, нито се влошава значително, когато работните условия се подобрят или влошат.
Това, което се оказва много по-важен мотивационен фактор е принадлежността към групата. Служителите намират своето място и си създават чувство за принадлежност в нея. Те се страхуват да не бъдат изключени от групата или да не провалят своите колеги чрез лошо свършена работа, затова дават всичко от себе си, за да изглеждат като “добри служители”. Често тези групи са неформални, но въпреки това оказват огромно влияние над поведението на членовете в тях.
Мейо и колегите му откриват още, и че производителността на работниците се увеличава, когато изследователите и мениджърите говорят с тях, търсят мнението им и се отнасят с тях като с личности, а не като с обикновени наемници. Когато се отнасяш с уважение към хората и ги приемаш като интелигентни личности, това на свой ред се отплаща.
В резултат на Хоторнския експеримент се извежда един ключов извод, а именно че върху производителността на работа от основно значение са поведенческите фактори и взаимоотношенията на работниците с ръководителите им.
Научи повече за различните етапи и открития на този експертимент от статията “Хоторнски експеримент”.
Мейо и социалните конфликти
Съществена особеност в работата на Мейо е неговата антипатия към социалните конфликти и неуредици. Той е критик на тогавашната политическа система.
Изхождайки от идеите на Зигмунд Фройд и Карл Юнг, Елтън Мейо аргументира идеята, че политиците изкуствено стимулират в хората появата на подсъзнателни страхове, които свързват с различни социални и индустриални проблеми, а след това предлагат варианти за тяхното решение.
Съгласно Мейо, всяка партийната политика стимулира изкуствени конфликти, които неизбежно водят до увеличаване на социалното разслоение. Поради това, една партийна политика не може да способства за постигане нито на социална хармония, нито на автономия на личността.
Според Мейо, за да е една демокрация конструктивна, а не деструктивна, се изисква определено ниво на политическо възпитание и просвещение, благодарение на което ирационалността и предразсъдъците биха отстъпили на рационалната мисъл и осъзнаване на реалното състояние на нещата.
Моят поглед
За мен големият принос на Елтън Мейо е промяната на самия въпрос, който мениджърите задават за производителността. Вместо да се търси отговор единствено в организацията на работата, заплащането и физическите условия, вниманието се насочва и към човека като социално същество – към отношенията му с колегите, принадлежността към групата и начина, по който ръководителите се отнасят към него.
Това е важен поврат в развитието на управленската мисъл. Една организация може да има добре проектирани процеси, ясни стандарти и подходящо възнаграждение и въпреки това да не получава най-доброто от хората си. Неформалните отношения, груповите норми, вниманието и уважението имат реално значение за поведението на служителите. За съвременния мениджър това изглежда естествено, но през първата половина на XX век е съществено разширяване на тогавашното разбиране за управлението.
В същото време бих бил предпазлив с популярното свеждане на Хоторнските изследвания до простата формула, че самото внимание към служителите автоматично повишава тяхната производителност. Хоторнските експерименти са сложни, провеждани са на различни етапи и резултатите им впоследствие са подлагани на различни интерпретации. По-ценният извод според мен е по-широк: човешкото поведение в организацията не може да бъде обяснено само с един фактор.
И тук виждам трайната стойност на Мейо. Хората не оставят социалните и психологическите си потребности пред входа на работното място. Те искат да принадлежат, да бъдат забелязвани, да имат отношения с другите и да усещат, че към тях се отнасят като към личности. Мениджър, който пренебрегва тази страна на работата, може да управлява добре процесите, но трудно ще управлява добре хората.
Затова бих разглеждал Мейо не толкова като автор, открил една универсална причина за високата производителност, а като един от хората, които убедително преместват човека в центъра на управленското внимание. Именно оттук започва пътят към много от по-късните идеи за мотивация, групова динамика, организационно поведение и лидерство.
Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.
