Ендел Тулвинг. Биография и идеи

Ендел Тулвинг – канадски психолог с естонски произход, е един от най-влиятелните представители на когнитивната психология през ХХ век.

През 60-те години на ХХ век психолозите считат, че паметта е или единна способност на човешкия мозък, или се разделя на два вида – дългосрочна и краткосрочна. В това отношение идеите на Тулвинг са по-различни. Те надхвърлят границите на когнитивната психология и оказват мощно влияние върху невронауката, клиничната психология, философията на личността и бъдещите изследвания на човешкото съзнание.

Как преминава животът на Елвин Тулвинг? Какви са неговите основни идеи?

Биография на Тулвинг

Ендел Тулвинг е роден през 1927 г. в Естония. Израства в Тарту – град с културни и академични традиции. Семейството му насърчава любознателността и интелектуалните интереси на младия Ендел. Той завършва мъжката гимназия в Тарту.

В края на Втората световна война, когато в Естония влизат съветските войски, семейството на Тулвинг бяга в Германия. След няколкогодишен престой в бежански лагер в американската окупационна част на Германия, където е преводач в американските войски, Тулвинг занимава за Канада. Установява се в Торонто и учи в местния университет, след което продължава образованието си в Харвардския университет в САЩ.

По това време в университетските среди на САЩ е популярен бихевиоризмът, но вече осезателно се чувства и зараждането на когнитивното направление в психологията с фокус върху човешкия мозък и паметта.

Тулвинг завършва докторантура по психология именно в такава научна среда. Става преподавател и изследовател в няколко академични института. Посвещава се на изследвания на човешката памет. Поради липса на средства, Тулвинг обмисля експерименти, които биха да се провеждат без скъпа апаратура. Използва листове хартия и каталожни картички. Това е бил нестандартен подход за времето си и поради това е бил обект на критика.

Известен е случай, в който Тулвинг се решава на бърз, импровизиран и напълно открит пред колеги експеримент със студенти. Тулвинг прочита на студентите списък от 20 случайно подбрани думи, които се използват в ежедневието и ги моли да запишат тези думи, които са запомнили без значение от реда, в който са прочетени. След това поставя доуточняващи въпроси, за да разбере причините защо не са запомнени някои думи. Задава и въпроси, с които да помогне на студентите да си спомнят пропуснатите думи.

По-нататък Тулвинг усъвършенства този свой експериментален метод. Нарича го “Свободно припомняне”. Експериментът му помага да формулира важен извод, че хората са склонни да групират думите в смислови категории и че това е, което им помага да запомнят и възпроизвеждат.

Големите идеи на Тулвинг за паметта всъщност са цяла отделна теория за паметта. Тя има няколко важни акцента: видовете памет, съзнанието и психическото време, мозъчните области, които участват в кодиране на епизодични спомени и извличане на лични преживявания.

В по-късните си изследвания и публикации Ендел Тулвинг разглежда паметта и в еволюционен контекст, опирайки се на интердисциплинарен подход между психология, биология и философия.

Откритията на Тулвинг са публикувани в статии и книги, сред които са: “Епизодична и семантична памет” (1972), “Организация на паметта” (1983), “Елементи на епизодичната памет (1983), “Памет и съзнание” (1985), “Организация на паметта и усещането за промена” (1991) и др.

Тулвинг е носител на множество престижни награди и притежава почетни докторски степени в много университети.

Тулвинг се жени през 1950 г. за естонка, с която се запознава в бежанския лагер в Германия. Имат две дъщери.

Ендел Тулвинг почива през 2023 г.

Тулвинг и видовете памет

Една от големите идеи в теорията на Тулвинг за човешката памет е за видовете дългосрочна памет. С помощта на своя метод за свободното припомняне, за който стана дума по-горе, Тулвинг установява, че човешката памет има две функции – да запазва информация и да извлича информация.

Да припомним, че други учени преди Тулвинг, а и по негово време твърдят, че паметта или е единна способност или се разделя на два вида – дългосрочна и кратсрочна.

През 1972 г. Тулвинг публикува своя статия със заглавие “Епизодична и семантична памет”. Това е най-често цитираната публикация на Тулвинг в историята на когнитивната психология. И това не е случайно.

Тулвинг открива, че дългосрочната памет може да се разглежда по два начина – семантична памет и епизодична памет.

Семантичната памет според него включва знанието на факти, понятия, значението на думи, обща информация за света и не е обвързана с конкретен личен контекст.

Епизодичната памет се отнася до лични преживявания, конкретни събития във времето и пространството, до субективното чувство “аз бях там” и е нашето лично хранилище на събития, епизоди, истории.

Тулвинг за паметта, съзнанието и психическото време

Друга важна идея в теорията на Тулвинг за паметта е за връзката между епизодична памет и съзнание. Той защитава тезата, че всяко изследване за паметта, което не отчита тази връзка, всъщност не открива паметта, а само нейната сянка.

Според Тулвинг, епизодичната памет проработва само благодарение на способността ни съзнателно да усещаме времето – минало, настояще и бъдеще. Това е възпроизвеждане на спомени и размисли за факти и събития, както от миналото и настоящето, така и в бъдещето. Тулвинг нарича тази способност хроностезия (от гръцки език: chronos – време и aisthesis – усещане или възприемане чрез сетивата).

Същевременно Тулвинг подчертава, че епизодичната памет представлява съдържанието на факти, случки и др., а хроностезията е осъзнаването на собствения Аз – къде сме в конкретно времево разположение. Оттук и метафората на Тулвинг, че “стрелата на времето лети в кръг”.

Тулвинг счита, че спомнянето е пътуване във времето. Нарича го “психическо време”, което дава отговор на въпроса “Какъв съм Аз в точно този конкретен отрязък от време?”

Тулвинг, кодирането на информация и сканирането на паметта

Друга важна идея в теорията на Тулвинг за паметта е кое е това, което допринася за ефикасното запомняне и възпроизвеждане на информация. Тулвинг стига до заключението, че това е организацията на информация в паметта.

Известна е неговата мисъл, че “мозъкът знае къде и как да съхрани и потърси предишна информация”. “Помощник” в това са т.нар. “жокери” в припомнянето на информация. Тулвинг разглежда жокери като звуци, аромати, вкусове, музика, цветове, окраски, силни думи. Тези жокери според Тулвинг се запаметяват заедно с определено събитие, а насочването впоследствие към тях улеснява и припомнянето на самото събитие.

Във връзка с идеята за кодиране на информация в паметта, Тулвинг прави разграничение още и между “памет, която е в наличност” и “памет, която е достъпна”. Той разработва и някои техники, с помощта на които наличната памет се активира, а впоследствие задейства детайли от паметта, които дотогава не са били достъпни. Това откритие на Тулвинг се прилага с голям успех в лечението на амнезия.

В тясно сътрудничество с невроучени, Тулвинг успява да състави карта на зоните в мозъка, които са активни по време на кодиране на информация и възвръщане на спомени, минали случки и събития. Той открива, че епизодичната памет се намира в хипокампуса – малка структура, разположена дълбоко в темпоралния лоб на мозъка.

Цитати от Тулвинг

Ендел Тулвинг е известен с мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Човек може да знае нещо, без да го помни.”
• “Епизодичната памет се отнася до съхранението на информация за лично преживени събития, докато семантичната памет съдържа структурирано знание за света, независимо от контекста на придобиването му.”
• “Епизодичната памет позволява на индивида да пътува ментално назад във времето и да преживява отново лични събития от миналото.”
• “Без епизодична памет човек губи не знанията си, а историята на собственото си съществуване.”
• “Паметовите системи не са просто функционално различни – те са резултат от еволюционна последователност на адаптации.”

В резюме

Ендел Тулвинг е един от най-влиятелните когнитивни психолози, с научно творчество и практика в областта на паметта.

Тулвинг е автор на новаторски идеи за паметта не като единна система, а като съставена от различни форми на съхранение и възпроизводство на информация. Най-крехкото ниво в паметта според него е епизодичната памет, която е тясно свързана със съзнанието и личната идентичност.

По-късните изследвания на Тулвинг съвместно с невроучени водят до откриване на техники за стимулиране на епизодичната памет и нейното сканиране в човешкия мозък.

Прочети повече: Техника Loci за запаметяване.