Еразъм Ротердамски е влиятелен философ-хуманист и теолог, който твори на границата между Средновековие и Ренесанс и е считан за интелектуален баща на европейската реформация.
Еразъм Ротердамски критикува схоластиката и догмите на католическата църква и в същото време твърди, че най-щастливо живее онзи, който не знае нищо. И обратното – знанието може да е бреме и да доведе до усложнения и проблеми в живота.
Как преминава животът на Еразъм Ротердамски? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Инвестирай в себе си!
Биография на Еразъм Ротердамски
Еразъм е роден през 1466 г. в Ротердам, Нидерландия и е незаконороден син на католически свещеник. Кръщеното му име е “Герит Герицзун”, но по-късно приема името “Еразъм”, което е на християнски светец.
Въпреки, че е незаконороден, Еразъм получава сериозни грижи от родителите си. Като дете изучава латински и старогръцки език и още на девет годишна възраст е приет за ученик в школата на известния по това време хуманист и учител Александър Хегий. Там Еразъм впечатлява с дълбок интелект, силна памет и изключителни способности за учене и разбиране.
През 1483 г. и двамата родители на Еразъм умират от чума и той постъпва в манастир на августински орден, където през 1488 г. е подстриган за монах, а четири години по-късно е ръкоположен за свещеник. Опитът му в манастира променя сериозно възгледите му за света.
През 1495–1499 Еразъм Ротердамски учи в теологическия факултет на Парижкия университет, който за времето си е един от центровете на схоластиката. След това, през различни периоди от живота си живее и работи във Франция, Англия, Германия, Италия и Швейцария. Важен за живота му е престоят му в Лондон, където завързва тесни приятелски отношения с Томас Мор и където през 1515 г. получава титлата “кралски съветник”. Няколко години Еразъм е професор по старогръцки език в университета в Кембридж.
През 1509 г. Еразъм Ротердамски написва своя трактат “Възхвала на глупостта”, който е считан за един от големите шедьоври на световната литература. От епохата на Просвещението чак до началото на ХХ век това е една от най-превежданите и издавани книги в Европа след Библията.
Докато живее в Англия, Еразъм се захваща да търси ръкописи на Новия завет на старогръцки език, за да подготви печатно издание. По това време печатната преса вече е изобретена от Гутенберг. Еразъм усъвършенства изключително познанията си по гръцки и започва да превежда Библия от 4-ти век. Ето как, през 1516 г. в Базел той издава първия отпечатан гръцки Нов Завет, известен като “Textus Receptus”.
Едновременно с това, Еразъм Ротердамски превежда и коментира голям брой древни философи, като Аристотел, Цицерон и др.
Еразъм е чужд на характерните за онази епоха религиозни крайности на протестантската Реформация и католическия фанатизъм. Това му създава множество неприятности. Например, през 1521 г. е принуден да избяга от Лувен, спасявайки се от гнева на лувенските католици. През 1528 г. отново трябва да бяга, този път от Базел и от фанатизма на лутераните. В същото време Еразъм се радва на опеката на могъщи покровители, като английския крал Хенри VIII и испанския крал и император на Свещената римска империя Карл V, което му помага да избегне по-сериозни преследвания.
Еразъм Ротердамски поддържа кореспонденция с повече от петстотин влиятелни мъже, които с нетърпение търсят неговите съвети по всякакви теми (дори ако не винаги се следват). Въпреки контактите си на високо ниво в кралските дворове, Еразъм през целия си живот отклонява да заеме различни почетни длъжности, предпочитайки да запази свободата си.
Включи се безплатно!
Присъедини се към 1500+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Като учен, Еразъм Ротердамски се опитва да освободи методите на науката от сковаността и формализма на средновековните схоластични традиции, а като богослов се стреми към пречистване на християнската доктрина, като се връща към историческите документи и оригиналните езици на свещените текстове. Смята се за родоначалник и идеен вдъхновител на християнския хуманизъм и пацифизъм.
Еразъм Ротердамски умира от дизентерия през 1536 г. в Базел и е погребан в градската катедрала. Според едно свидетелство, последните му думи са: “Мили Боже!” – каквото и да значи това.
Еразъм Ротердамски и вярата
Книгата на Еразъм Ротердамски “Възхвала на глупостта” е духовна сатира на корупцията и догматизма на католическата църква.
За Еразъм Ротердамски формалната религия е форма на глупост, тъй като истинската вяра не може да се базира никога на разума, както учат схоластиците, а единствено и само на самата себе си.
Еразъм Ротердамски отхвърля смесването на древногръцкия рационализъм с християнската теология на средновековни философи като Августин Блажени и Тома Аквински. Той счита, че това е ненужно теологично интелектуализиране, което води до покваряване на религиозната вяра.
Вместо това, Еразъм предлага завръщане към простичката вяра в Бог от сърце, така че отделният индивид на формира лични отношения с Бог, а не в съответствие с предписанията на католическата доктрина.
Еразъм Ротердамски и щастието
Трактатът “Възхвала на глупостта” обаче носи и едно важно послание, а именно, че глупостта (да се разбира наивното невежество) е същностна част от човешката природа и в крайна сметка именно тя ни носи най-много щастие и задоволство.
Казано с други думи, Еразъм Ротердамски счита, че най-щастливо живее онзи, който не знае нищо. И обратното – знанието може да е бреме и да доведе до усложнения и проблеми в живота.
Еразъм Ротердамски съветва да възприемем истинския дух на Светите писания – простотата, наивността и смирението. Те, казва той, са фундаментални човешки черти, в които е ключът към щастието в живота.
В тази връзка, Еразъм Ротердамски отбелязва следното:
“Щастието се постига, когато човек е готов да бъде това, което е.”
Еразъм Ротердамски и главното зло на света
Основният недъг и главно зло на света Еразъм Ротердамски вижда във формализма – сляпото следване на доктрини и традиции, което води до нетърпимост към чуждите схващания.
Като примери за вреден формализъм той дава монашеството, преклонението пред светии, войната, противопоставянето на класите и слабостите на обществото.
Еразъм Ротердамски смята, че всеки човешки конфликт може и трябва да бъде разрешен по мирен начин. Привърженик е на “световния мир”, който единствен може да осигури нормални условия за живот и творчество.
Цитати от Еразъм Ротердамски
Еразъм Ротердамски е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
- “Хората не се раждат, а се формират.”
- “Няма нищо по-храбро от победата над самите себе си.”
- “На никого не е забранено да живее достойно.”
- “Дори в най-лошата орис има възможност за щастливи промени.”
- “Нищо не може да затрудни човека с воля.”
- “Да имаш много приятели, означава, че нямаш нито един.”
- “Безумието е източник на подвизите на всички герои.”
- “Щастието зависи от нашето мнение за предметите.”
- “На лудостта е предоставена привилегията да говори истината без да оскърбява никого.”
- “Ако откриеш нови приятели, не забравяй за старите.”
- “Моята родина е там, където е моята библиотека.”
- “Дари светлина, и тъмнината ще изчезне от само себе си.”
- “Когато имам пари, аз купувам книги, ако когато нямам – дрехи и храна.”
- “Човек трябва да обича самият себе си: само харесалият се на самият себе си, умее да се понрави и на останалите.”
- “Какво означава гласът на малцината умни хора в тази огромна и шумна тълпа?”
- “Не е дадено на човек да бъде винаги и във всичко щастлив.”
- “Мислиш ли че някой, може да обича някого, ако мрази сам себе си?”
Мениджър ли си?
В резюме
Със своите идеи за вярата, знанието и щастието, Еразъм Ротердамски се откроява като най-авторитетният философ на религията на прага на Просвещението и е считан за интелектуален баща на европейската реформация.
Като порицава схоластиката и формализма в религията и обществото, Еразъм Ротердамски се превръща в символ на хуманизма и неслучайно е наричан “Принцът на хуманизма”.
Прочети повече: Кратка история на философията.
