Еразъм Ротердамски е влиятелен философ-хуманист и теолог, който твори на границата между Средновековие и Ренесанс и е считан за интелектуален баща на европейската реформация.
Еразъм Ротердамски критикува схоластиката и догмите на католическата църква и в същото време твърди, че най-щастливо живее онзи, който не знае нищо. И обратното – знанието може да е бреме и да доведе до усложнения и проблеми в живота.
Как преминава животът на Еразъм Ротердамски? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Еразъм Ротердамски
Еразъм е роден през 1466 г. в Ротердам, Нидерландия и е незаконороден син на католически свещеник. Кръщеното му име е “Герит Герицзун”, но по-късно приема името “Еразъм”, което е на християнски светец.
Въпреки, че е незаконороден, Еразъм получава сериозни грижи от родителите си. Като дете изучава латински и старогръцки език и още на девет годишна възраст е приет за ученик в школата на известния по това време хуманист и учител Александър Хегий. Там Еразъм впечатлява с дълбок интелект, силна памет и изключителни способности за учене и разбиране.
През 1483 г. и двамата родители на Еразъм умират от чума и той постъпва в манастир на августински орден, където през 1488 г. е подстриган за монах, а четири години по-късно е ръкоположен за свещеник. Опитът му в манастира променя сериозно възгледите му за света.
През 1495–1499 Еразъм Ротердамски учи в теологическия факултет на Парижкия университет, който за времето си е един от центровете на схоластиката. След това, през различни периоди от живота си живее и работи във Франция, Англия, Германия, Италия и Швейцария. Важен за живота му е престоят му в Лондон, където завързва тесни приятелски отношения с Томас Мор и където през 1515 г. получава титлата “кралски съветник”. Няколко години Еразъм е професор по старогръцки език в университета в Кембридж.
През 1509 г. Еразъм Ротердамски написва своя трактат “Възхвала на глупостта”, който е считан за един от големите шедьоври на световната литература. От епохата на Просвещението чак до началото на ХХ век това е една от най-превежданите и издавани книги в Европа след Библията.
Докато живее в Англия, Еразъм се захваща да търси ръкописи на Новия завет на старогръцки език, за да подготви печатно издание. По това време печатната преса вече е изобретена от Гутенберг. Еразъм усъвършенства изключително познанията си по гръцки и започва да превежда Библия от 4-ти век. Ето как, през 1516 г. в Базел той издава първия отпечатан гръцки Нов Завет, известен като “Textus Receptus”.
Едновременно с това, Еразъм Ротердамски превежда и коментира голям брой древни философи, като Аристотел, Цицерон и др.
Еразъм е чужд на характерните за онази епоха религиозни крайности на протестантската Реформация и католическия фанатизъм. Това му създава множество неприятности. Например, през 1521 г. е принуден да избяга от Лувен, спасявайки се от гнева на лувенските католици. През 1528 г. отново трябва да бяга, този път от Базел и от фанатизма на лутераните. В същото време Еразъм се радва на опеката на могъщи покровители, като английския крал Хенри VIII и испанския крал и император на Свещената римска империя Карл V, което му помага да избегне по-сериозни преследвания.
Еразъм Ротердамски поддържа кореспонденция с повече от петстотин влиятелни мъже, които с нетърпение търсят неговите съвети по всякакви теми (дори ако не винаги се следват). Въпреки контактите си на високо ниво в кралските дворове, Еразъм през целия си живот отклонява да заеме различни почетни длъжности, предпочитайки да запази свободата си.
Като учен, Еразъм Ротердамски се опитва да освободи методите на науката от сковаността и формализма на средновековните схоластични традиции, а като богослов се стреми към пречистване на християнската доктрина, като се връща към историческите документи и оригиналните езици на свещените текстове. Смята се за родоначалник и идеен вдъхновител на християнския хуманизъм и пацифизъм.
Еразъм Ротердамски умира от дизентерия през 1536 г. в Базел и е погребан в градската катедрала. Според едно свидетелство, последните му думи са: “Мили Боже!” – каквото и да значи това.
Еразъм Ротердамски и вярата
Книгата на Еразъм Ротердамски “Възхвала на глупостта” е духовна сатира на корупцията и догматизма на католическата църква.
За Еразъм Ротердамски формалната религия е форма на глупост, тъй като истинската вяра не може да се базира никога на разума, както учат схоластиците, а единствено и само на самата себе си.
Еразъм Ротердамски отхвърля смесването на древногръцкия рационализъм с християнската теология на средновековни философи като Августин Блажени и Тома Аквински. Той счита, че това е ненужно теологично интелектуализиране, което води до покваряване на религиозната вяра.
Вместо това, Еразъм предлага завръщане към простичката вяра в Бог от сърце, така че отделният индивид на формира лични отношения с Бог, а не в съответствие с предписанията на католическата доктрина.
Еразъм Ротердамски и щастието
Трактатът “Възхвала на глупостта” обаче носи и едно важно послание, а именно, че глупостта (да се разбира наивното невежество) е същностна част от човешката природа и в крайна сметка именно тя ни носи най-много щастие и задоволство.
Казано с други думи, Еразъм Ротердамски счита, че най-щастливо живее онзи, който не знае нищо. И обратното – знанието може да е бреме и да доведе до усложнения и проблеми в живота.
Еразъм Ротердамски съветва да възприемем истинския дух на Светите писания – простотата, наивността и смирението. Те, казва той, са фундаментални човешки черти, в които е ключът към щастието в живота.
В тази връзка, Еразъм Ротердамски отбелязва следното:
“Щастието се постига, когато човек е готов да бъде това, което е.”
Еразъм Ротердамски и главното зло на света
Основният недъг и главно зло на света Еразъм Ротердамски вижда във формализма – сляпото следване на доктрини и традиции, което води до нетърпимост към чуждите схващания.
Като примери за вреден формализъм той дава монашеството, преклонението пред светии, войната, противопоставянето на класите и слабостите на обществото.
Еразъм Ротердамски смята, че всеки човешки конфликт може и трябва да бъде разрешен по мирен начин. Привърженик е на “световния мир”, който единствен може да осигури нормални условия за живот и творчество.
Цитати от Еразъм Ротердамски
Еразъм Ротердамски е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
- “Хората не се раждат, а се формират.”
- “Няма нищо по-храбро от победата над самите себе си.”
- “На никого не е забранено да живее достойно.”
- “Дори в най-лошата орис има възможност за щастливи промени.”
- “Нищо не може да затрудни човека с воля.”
- “Да имаш много приятели, означава, че нямаш нито един.”
- “Безумието е източник на подвизите на всички герои.”
- “Щастието зависи от нашето мнение за предметите.”
- “На лудостта е предоставена привилегията да говори истината без да оскърбява никого.”
- “Ако откриеш нови приятели, не забравяй за старите.”
- “Моята родина е там, където е моята библиотека.”
- “Дари светлина, и тъмнината ще изчезне от само себе си.”
- “Когато имам пари, аз купувам книги, ако когато нямам – дрехи и храна.”
- “Човек трябва да обича самият себе си: само харесалият се на самият себе си, умее да се понрави и на останалите.”
- “Какво означава гласът на малцината умни хора в тази огромна и шумна тълпа?”
- “Не е дадено на човек да бъде винаги и във всичко щастлив.”
- “Мислиш ли че някой, може да обича някого, ако мрази сам себе си?”
В резюме
Със своите идеи за вярата, знанието и щастието, Еразъм Ротердамски се откроява като най-авторитетният философ на религията на прага на Просвещението и е считан за интелектуален баща на европейската реформация.
Като порицава схоластиката и формализма в религията и обществото, Еразъм Ротердамски се превръща в символ на хуманизма и неслучайно е наричан “Принцът на хуманизма”.
Прочети повече: Кратка история на философията.
