За много хора късметът е нещо външно. Понякога го има, а друг път – го няма. Аз лично не мисля, че късметът може “да кацне”, както и “да отлети” от само себе си без помощта на самия човек. Все нещо, което правим или не правим, подпомага хубавите и лоши случки и събития. Вярвам на редица научни открития, че в живота на хората има предопределеност, но и че всеки има свободата да прави своя избор. Може би най-добре да сме отворени към символите и информацията, с които сме обградени, за да вземаме по-подходящи решения, да сме по-настоятелни, по-търпеливи, и към хубавото, и към лошото, да сме по-активни, вместо “голи” мечтатели.
Наскоро прочетох с интерес книгата на Ричард Уайзман “Факторът Късмет. Промени мисленето си и ще промениш своя късмет”. Научих много нови за мен неща. Иска ми се да те насоча към принципите на късмета, както и към други интересни разсъждения на този интересен изследовател и автор с убеждението, че и ти би могъл да извлечеш свои поуки.
Ричард Уайзман е признат изследовател на фактора “късмет” в живота на хората. В продължение на няколко години той се посвещава да разбере мисленето и поведението на хора, които определят себе си като късметлии и неудачници. Открива четири основни разлики между късметлиите и неудачниците.
Инвестирай в себе си!
Премини онлайн курс за успешни презентации и получи ценни знания + доживотен достъп + сертификат.Към онлайн курса →
Четири основни разлики между късметлиите и неудачниците
Става дума за следните разлики:
- Късметлиите се срещат постоянно с щастливи възможности – случайно срещат хора, които впоследствие се оказват много полезни за тях. Случайно се натъкват на интересни възможностиу докато четат вестници и списания. А на неудачниците рядко се случват такива неща, но затова пък обикновено срещат хора, които имат отрицателно влияние върху тях.
- Късметлиите вземат удачни решения, без да знаят защо. Те като че ли “подушват” какво е решението, което трябва да вземат и като че ли усещат на кого да се доверят и на кого да не се доверят. Решенията на неудачниците почти винаги приключват с провал и отчаяние.
- Мечтите, желанията и амбициите на късметлиите се сбъдват по някакъв мистичен начин. При неудачниците става нещо различно – мечтите, желанията и целите им остават неосъществени.
- Късметлиите имат късмета да печелят, дори когато имат среща с лошия късмет. При неудачниците това не може да се получи – Лошият късмет винаги им носи разочарование и погром.
Всичко това навежда Ричард Уайзман на мисълта, че късметът не е външна сила или фактор, който може да присъства, но може и да не присъства. Продължава изследванията си и така стига до заключението, че 4-те разлики между късметлии и неудачници се дължат на точно определени психологически механизми. Нарича ги “принципи на късмета”.
Кои са четирите принципа на късмета?
1. Оптимизирай случайните възможности в живота си
Животът на късметлиите, според самите късметлии, е пълен с щастливи случайности. Случайно срещат някой, който по-късно се оказва полезен за тях човек. Случайно откриват интересна работа. Случайно се натъкват на някаква следа. И така нататък.
Уайзман обаче открива, че това не са случайности, а следствие от определени измерения на самоличността на късметлиите. Той открива, че късметлиите се различават драстично от неудачниците по екстравертност, невротичност и откритост. Ето защо първият принцип на късмета, според Ричард Уайзман гласи: “Оптимизирай случайностите”, т.е направи така, че да се срещаш с тях толкова, колкото е нужно.
А как да стане тази оптимизация? Има изпитани начини и те са свързани именно с ектравертността, невротичността и откритостта. Например, повече срещи с хора, повече усилия да се придобият чертите на магнетичната личност, която силно привлича, повече усилия и умения да се поддържат връзките с други хора, по-спокойно отношение към живота, отколкото невротичност, по-голяма откритост към нови и нови преживявания.
2. Вслушвай се в шестото си чувство
Става дума за повече доверие към интуицията. Изследванията на Уайзман показват, че късметлиите системно се доверяват на честни колеги, на клиенти, на които може да се разчита, а неудачниците са подозрителни към чужди мнения. Така късметлиите успяват да вземат правилни решения, а неудачниците стигат до избора на нещо далеч по-неподходящо.
Кое е това, което кара късметлиите да се доверяват, а неудачниците да не се доверяват е въпрос, на който Уайзман намира отговор. Така например, почти 90% от късметлиите твърдят, че когато става дума за лични отношения – те вярват на своите интуитивни усещания, а когато става дума за избор на професия, 80% от късметлиите твърдят, че интуицията е това, което ги ръководи.
След като знаеш това, можеш ли да засилиш шестото си чувство? Разбира се. Не само Уайзман твърди това, но и Герд Гигеренцер, чиято книга “Гласът на интуицията” е направо наръчник по интуиция.
3. Очаквай добра съдба
Очакванията и вярата са много важни, за да утвърдиш късмета. Не става дума за пасивни очаквания, а за активни очаквания и вяра. Когато късметлият вярва и очаква да му се случат разни хубави неща, той всъщност не седи неподвижен с поглед, вперен в тавана и със сладки мечти в главата. Късметлият се опитва да постигне целите си, дори когато шансовете му за успех са нищожни. Неудачникът няма цели, а дори и да има такива, пасивно очаква да се получи. Ако се случи нещо добро – той казва: “Е, най-сетне и мен да ме споходи късметът!”
4. Превърни неуспеха в късмет
Възможно ли неуспехът да се превърне в успех? Много автори и изследователи на човешкото поведение, освен Уайзман, считат, че това е напълно възможно. Но е нужно позитивно мислене, за да откриеш перлата в бунището. И нагласа, че злополуките в живота ти могат да се обърнат изцяло в твоя полза.
Късметлиите са хора с късмет, защото – така сочи изследването на Уайзман – неуспехите не ги натъжават, а насърчават. Не се вторачват дълго време в неуспеха и провала си.
И още нещо много важно – късметлиите винаги предприемат конструктивни мерки за предотвратяване на неуспехи и провали в бъдеще.
Училище по късмет
Ричард Уайзман е основател на т.нар. “Училище по късмет”. Ето какво споделя самият той по този повод:
“В новогодишната вечер на 1999г. стоях на брега на Темза в Лондон, заобиколен от хиляди хора, които се бяха събрали да посрещнат новото хилядолетие. Когато наближаваше полунощ, аз се питах дали сега му беше времето да потърся един по-научен начин на виждане спрямо проблем, озадачавал хората в продължение на хилядолетия. Исках да разбера дали мога да създам нови начини, по които да помогна на хората да живеят по-щастливо.
Видовете техники, които имах наум, нямаха нищо общо със стискане на палци, чукане на дърво, или избягване на стълби. Вместо това хората щяха да бъдат подтиквани да усвоят четирите принципа на късмета в живота си. Време беше хората да бъдат накарани да извадят талисманите от джобовете си и да ги “сложат в главите си.
Реших да започне проект, за да открият дали е възможно да подобря късмета на хората, като ги накарам да мислят и да се държат като късметлии. Исках да ги изпратя на “Училище по късмет” и да открият дали те могат да подобрят късмета в живота, като следват принципите и методите, които прочетохте в тази книга.”
Учениците в училището по късмет започват с попълване на “Декларация на късмета” – това е заявление от страна на ученика, че възнамерява да изпълни упражненията и да следва методите. Всъщност става дума да се отговори откровено на въпроса готов ли е ученикът да вложи доста време и усилия в увеличаване на своя късмет. Ако отговорът е “да”, ученикът започва обучението си. Ако отговорът е “не” – няма смисъл. Късметът не се променя с магическа пръчица.
В случай, че Декларацията на късмета е подписана се продължава с въпросници, които целят самоопознаване. Всъщност всеки ученик, в резултат на своите лични отговори, вижда своите показатели по 4-те принципа, които са в основата на късметлийския живот. Вижда подходящите си поведения, вижда и по-неподходящите. Става му ясно как мисли и какво прави, кое мислене и кои действия са късметлийски и кои са тези, които са присъщи на неудачника.
След това ученикът от Училището по късмет започва да работи по своите упражнения за самостоятелна работа. Те му помагат да започне да мисли и действа по-ефективно в посока на късмета. Има още и задължението да попълва най-редовно Дневник на късмета, който между впрочем е задължен да попълва от самото посътпване в Училището. Попълването на Дневника помага за осъзнаването и мотивацията – нещо което липсва в традиционните училища.
Последният етап от обучението в Училището по късмет е анализ на това, което се случва – дори и нещо дребно да е направено, то се анализира. Късметът проработва, но за да сме сигурни, трябва да знаем, че това става “на малки стъпчици”.
В Деня на завършване на Училището по късмет, Уайзман разговаря с всеки ученик поотделно. Иска да е сигурен в резултатите, в преживяванията. Сравнява крайните резултати с първоначалните. И всичко това прави съвместно с всеки ученик.
Ето какви са резултатите на учениците в Училището по късмет, по думите на самия Уайзман:
“Като цяло 80% от хората, които посещаваха Училището по късмет – пише Уайзман – казаха, че късметът им се е увеличил. Средно взето, те изчислиха, че късметът им се е повишил с 40%. След Училището по късмет резултатите на хората разкриваха, че неудачниците са се превърнали в късметлии, а късметлиите са станали още по-големи късметлии.”
А сега предстои да чуеш най-интересното. Една съществена част от въпросниците, които се използват в Училището по късмет, можеш да откриеш в книгата “Факторът късмет”. В книгата освен това ще намериш и резултатите от изследванията на автора за късмета, ценни насоки и много примери.
Снимка: Artotem
