Феномен “Коктейлно парти”

Да се представим, че сме на коктейлно парти – място, на което са поканени много хора, за да общуват, да се почерпят и да участват в някакво развлечение. На партито е шумно – всеки разговаря с някой друг, има музика… Сред хаоса от звуци, ние все пак успяваме да се насочим към разговора с някакъв човек, изолирайки неговите думи от останалия шум.

Как се случва това? Какво е психологическото обяснение за нашата способност да се съсредоточаваме върху един конкретен стимул сред множество други?

Отговорът на този въпрос не е свързан само със слуха, а с нашия мозък и неговите когнитивни способности. В психологията е известен като “Феномен “Коктейлно парти”.

Какво е феноменът “Коктейлно парти”?

Феноменът “Коктейлно парти” обяснява как и по каква причина, сред океана от информация, ние възприемаме точно определена информация, а загърбваме друга.

Най-големи заслуги в обяснението на феномена “Коктейлно парти” имат трима учени – Колин Чери, Доналд Бродбент и Ан Трисман.

Колин Чери – британски инженер и учен изследовател в областта на комуникацията, описва първи феномена “Коктейлно парти” в своята статия “Some Experiments on the Recognition of Speech, with One and with Two Ears“ в научно списание през 1953 г. Така Чери става “кръстник” на това по-необичайно явление. Дава му името “Коктейлно парти” по аналогия на поведението на хората по време на многолюдно и шумно парти.

Чери доказва, че хората селектират информацията от един определен източник, но същевременно много трудно обработват информацията от друг източник, защото го игнорират. Това се дължи човешкото внимание, което работи като “врата” и определя кои сигнали да бъдат обработени на съзнателно ниво и кои да бъдат игнорирани.

През 1958 г. британският психолог Доналд Бродбент разширява изследванията на феномена “Коктейлно парти” с два нови акцента, които излага в своята книга “Perception and Communication”. Според Бродбенд освен вниманието важна роля играе и краткосрочната памет, която е Y-образна и стеснява канала, през който преминава възприетата информация. По този начин хората, поставени в условията на “шум”, преработват само един поток от информация и се справят с претоварването от стимули в сложна среда, като игнорират “излишните” за тях стимули.

Другият нов акцент в изследванията на Бродбент са външните стимули. Той открива, че тяхното значение и стойност за човека, както и физически характеристики на стимулите – тон на гласа, интензитет и честота на звуците и др. – оказват мощно влияние върху избора и преработката на информация. По-нататък Колин Чери и Доналд Бродбент провеждат съвместни експерименти и открояват още един фактор – това са предварителните очаквания на човека.

Приноси към разясняване на феномена “Коктейлно парти” има и Ан Трисман – американски психолог. През 1980 г. тя излага нови аргументи около този психолигически феномен в своя публикация със заглавие “Feature-Integration Theory of Attention”. Трисман доказва, че човешкото внимание не функционира като абсолютен филтър, който напълно блокира ненужните стимули. Според нея вниманието може да намали силата на неподходящата в даден случай информация, но не я елиминира напълно. Това обяснява защо, дори когато се концентрираме върху един разговор, имаме способността да разпознаем важни стимули, наприме да чуем своето име или друга лична информация.

Виждаме, че психологията има отговор на въпроса каква е тайната на феномена “Коктейлно парти”. Нашата способност да възприемаме определена информация сред океана от информация се дължи на когнитивните процеси като внимание, краткосрочна памет, предварителни очаквания и характеристики на външните стимули.

Приложение

Феноменът “Коктейлно парти” има широко приложение в различни области на нашия живот. Откритията на Чери, Бродбент и Трисман са в основата на технологии за разпознаване на гласа, създаването на системите “виртуални асистенти”, системите за безопасност в авиацията, видеонаблюдението, медицината, изкуствения интелект, управлението на хора, комуникациите, маркетинга брандинга, личностното развитие.

Приложение в управлението:

• Определяне на организационни цели и политика, включително и практики за човешките ресурси, които са съобразени с актуалните интереси и очаквания на служителите.
• Приобщаване на служителите към организационните цели и политики, като се поставя акцент защо това е важно за тях.
• Разясняване на стандарти и правила за работа с акцент върху това защо служителите имат интерес да се придържат към тях.
• Насочване на вниманието на служителите към приоритетни и ключови задачи.
• Ясен и целенасочен поток на информация, който привлича вниманието на служителите по време на събрания, работни срещи, съставяне на заповеди, даване на разпореждания и инструкции.
• По-чести разговори лице в лице.
• Придържане към т.нар. “активно слушане”, което позволява да се чуят и разберат значимите сигнали, както и да се засвидетелства внимание и уважение към служителя.
• Дизайн на офис средата с подходяща акустикаи възможност за фокусиране върху работата.
• Периодични оценки на работата на служителите на основа на ясни и предварително изяснени критерии.
• Редовно отбелязване на успехи и постижения, при което всеки чува ясно своето собствено име сред потока информация.

Приложение в маркетинга, продажбите и брандинга:

• Съобразяване на качеството и характеристиките на продукта на компанията и неговата цена с потребностите и очакванията на потенциалните клиенти.
• Организиране и провеждане на рекламни кампании, които силно привличат вниманието на потенциални клиенти.
• Специални оферти и промоции, които стимулират чувство за неотложност и желание за покупка, например “Само днес”, “Ограничени количества” и др.
• Предлагане на бонуси и специални награди за лоялност.
• Използване на техники за продажба за спечелване вниманието на купувачите и стимулиране на тяхното желание за покупка, например аромат на прясно изпечен хляб и сладкиши в пекарни, сладкарници и др. места за продажба.
• Разработка на бранд с ясни и отличителни стимули, които предизвикват положителни емоции и желание за действия у потребителите. Залага се на такива стимули като цветовете, опаковката, звуковите сигнали, посланията, които предизвикват носталгия към детството, чувство за приналежност и др.

Приложение в социалното взаимодействие и личностното развитие:

• Усвояване на умения за писане, говорене, слушане, даване на обратна връзка.
• Усвояване на емоционална интелигентност, която помага за по-добро разбиране както на себе си, така и на другите.
• Умения за управление на времето, поставяне на приоритети в задачите.
• Усвояване на умения за управление на впечатлението.
• Умения за справяне с междуличностни конфликти.

В резюме

Феноменът “Коктейлно парти” обяснява как и по каква причина сред океана от информация ние възприемаме точно определена информация, а загърбваме друга.

Тази човешка способност зависи от когнитивните процеси като:

1. Внимание;
2. Краткосрочна памет;
3. Предварителни очаквания;
4. Характеристики на външните стимули.

Човешката способност да се възприема точно определена информация сред изобилието от други е в основата на създаване на технологии за разпознаване на гласа, системи за виртуална помощ, безопасност, нидеонаблюдение, медицина, изкуствен интелект, управление на хора, усъвършенстване на човешките комуникации, повишаване на ефективността на маркетинга, брандинга, личностното развитие и др.

Прочети повече: Теория за социалното учене на Бандура.