Горещо и студено състояние на ума на Льовенщайн

Защо често вземаме импулсивни решения, които по-късно съжаляваме? Защо в напрегнати моменти действаме емоционално, вместо рационално?

Всеки човек е изпадал в ситуации, в които обещава на себе си, че ще остане спокоен и хладнокръвен, но при повишен стрес или силни емоции взема напълно различно решение.

Това явление е добре обяснено чрез концепцията за горещо и студено състояние на ума, която показва как психоемоционалното ни състояние влияе върху избора ни.

Какво е горещ и студен ум?

Концепцията за горещо и студено състояние на ума е разработена от Джордж Льовенщайн – професор по психология в Университета “Карнеги Мелън”, САЩ, който представя концепцията в статията “Hot-Cold Empathy Gaps and Medical Decision Making” през 2005 г.

Основната идея на Льовенщайн е, че човешките решения са силно повлияни от моментното емоционално състояние и че хората често подценяват ефекта на тези емоции върху бъдещите си действия.

Според Льовенщайн хората преминават между две различни състояния на ума:

1. Горещо състояние на ума (hot state) – когато човек изпитва силни емоции като гняв, страх, ентусиазъм или нетърпение. В това състояние сме склонни да вземаме импулсивни решения, без да оценим дългосрочните последици. Например, когато ядосан служител подава молба за напускане на момента или клиент прави покупка на много скъпа стока под влияние на реклама.
2. Студено състояние на ума (cold state) – когато човек е спокоен, рационален и обмисля внимателно своите действия. В това състояние хората са по-аналитични и могат да предвидят бъдещите последици от своите избори. Например, когато човек планира бюджета си внимателно или когато мениджър взема стратегическо решение въз основа на данни, а не на емоции.

Проблемът с емпатийната пропаст

Един от ключовите аспекти на теорията на Льовенщайн е т.нар. “емпатийна пропаст” (hot-cold empathy gap) – тенденцията на хората да подценяват влиянието на емоциите върху бъдещите си решения.

За какво става дума? В студено състояние на ума човек вярва, че ще запази самоконтрол в различни ситуации, но когато изпадне в горещо състояние на има, поведението му често се променя драстично. Това води до несъответствие между намеренията и реалните действия, особено в напрегнати или емоционални моменти.

Например, човек, който е на стриктна диета, може твърдо да вярва, че ще устои на сладките изкушения, тъй като е дисциплиниран и мотивиран. В момента обаче, в който почувства глад или стрес, емоционалното му състояние се променя и диетата му се струва далеч по-трудна за спазване. В резултат той нарушава режима си, като си казва, че “само веднъж няма да навреди”, въпреки че предварително е бил уверен в самодисциплината си.

Същото се случва и в бизнеса. Инвеститор може да бъде убеден, че ще запази хладнокръвие при спад на пазара, особено когато е в спокойно състояние и разчита на дългосрочна стратегия. Той може да има добре обмислен план да не продава активите си при временни спадове, защото знае, че финансовите пазари се колебаят и в крайна сметка се възстановяват. В момент на пазарна криза обаче, когато цените падат рязко и паниката завладява инвеститорите, емоциите надделяват. Инвеститорът вече не мисли толкова рационално и, воден от страха от загуба, прибързано продава активите си, въпреки че преди това е вярвал, че ще остане спокоен.

Тази емпатийна пропаст засяга множество аспекти от живота ни – от личните финанси и хранителните навици до начина, по който реагираме в стресови ситуации, преговори или социални взаимодействия. Когато сме спокойни, сме склонни да вярваме, че ще можем да запазим самообладание в бъдещи предизвикателства, но когато сме изправени пред силни емоции, нашето мислене и поведение се променят.

Разбирането на този феномен ни помага да предвидим и управляваме по-добре реакциите си, като съзнателно изграждаме стратегии за самоконтрол в критични моменти.

Приложение

Концепцията за горещо и студено състояние на ума предлага ценни уроци за вземането на по-добри решения.

Например:

• Кога е подходящо горещото състояние на ума? В ситуации, които изискват бърза реакция, интуиция и решителност, като кризи, спешни случаи или спортни състезания. Тук емоциите могат да дадат нужната енергия и бързина на действие.
• Кога е подходящо студеното състояние на ума? При стратегическо планиране, финансови решения, преговори и управленски решения. В тези ситуации е важно да се отложи окончателното решение, ако сме под емоционален афект, и да се потърсят повече данни.

Умението да разпознаваме и управляваме прехода между горещото и студеното състояние на ума е от съществено значение за вземането на по-добри решения и за избягване на импулсивни грешки. Важно е да осъзнаваме не само кога сме под влияние на силни емоции, но и кога сме твърде рационални и предпазливи, защото и двете крайности могат да доведат до неефективни резултати.

Как да овладеем горещото състояние на ума?

Когато сме в горещо състояние на ума, силните емоции като гняв, страх или ентусиазъм могат да замъглят преценката ни. За да избегнеш прибързани решения, можеш да опиташ следното:

• Отложи реакцията. Изчакай 10-15 минути, преди да отговориш на имейл или да вземеш важно решение.
• Приложи техники за успокояване. Дълбоко дишане, кратка разходка или промяна на фокуса могат да намалят напрежението.
• Погледни на ситуацията в перспектива. Попитай се: “Ще има ли това значение след седмица или месец?”
• Потърси външна обратна връзка. Консултирай се с обективен човек, преди да действаш импулсивно.

Как да избегнем капана на прекалено студеното състояние на ума?

Прекалено студеното състояние на ума може да доведе до свръханализиране и липса на действие. За да избегнеш това, можеш да опиташ следното:

• Задай краен срок. Определи кокнретен момент за вземане на решение.
• Визуализирай бъдещето. Представи си как ще се почувстваш след определено действие.
• Действай с малки стъпки. Започни с нещо малко и реално, вместо да анализираш прекалено дълго.
• Припомни си минали успехи. Това ще повиши увереността ти и ще ти помогне да действаш по-решително.

В резюме

Горещото и студеното състояние на ума влияят върху начина, по който вземаме решения. Важно е да осъзнаваме състоянието, в което се намираме, за да избегнем импулсивни грешки и да правим информиран избор.

Разбирането на идеята на Льовенщайн може да ни помогне да подобрим начина, по който управляваме времето, финансите и взаимоотношенията си, както и да вземаме по-добри бизнес решения.

Прочети повече: Емоционална интелигентност. Как да осъзнаем емоциите.