Херман Ебингхаус. Биография и идеи

Херман Ебингхаус e немски психолог, останал известен като един от основателите на експерименталната психология.

Ебингхаус провежда първите в света систематични изследвания на човешката памет, като на тяхна основа прави блестящи заключения за процесите на забравяне, запомняне и възпроизвеждане на наученото, известни като концепцията “Крива на забравянето”.

Как преминава животът на Херман Ебингхаус? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Ебингхаус

Херман Ебингхаус е роден през 1850 г. в Бремен, Германия. Баща му е търговец-лютеран, който се надява, че синът му ще продължи неговия бизнес.

Въпреки, че е добър ученик по математика, младият Херман проявява интерес най-вече към хуманитарните науки и естествознанието. Тези негови интереси му помагат по-късно в научната работа.

Когато навършва 17 години, Херман Ебингхаус започва да учи филология и история в университета в Бон. Скоро разбира, че философията е по-интересната за него област. Прекъсва обучението по време на войната между Прусия и Франция, защото е привикан да се включи в армията и заминава на фронта. След войната се връща към мирния живот и продължава обучението си в университета.

Докторската дисертация на Ебингхауз е на тема “Философия на безсъзнателното”. Това формира окончателното му решение да се посвети изцяло на темата за човешката психика.

През 1879 г. Херман Ебингхауз става преподавател в университета в Берлин, където по-късно разкрива и ръководи психологическа лаборатория. Пътува до Франция и Великобритания, за да изнася лекции в различни университети. По време на една своя визита в Лондон, той случайно намира книгата на Густав Фехнер “Елементи на психофизиката”. По-късно споделя, че именно тази книга го е вдъхновила да започне собствени изследвания за човешката памет.

Като преподавател в университета в Бреслау, днешен Вроцлав в Полша, Ебингхаус ръководи група от сътрудници и провежда изследвания на детските умствени способности. На основа на този експериментален материал е създадена и известната скала за проверка на детския интелект Бине-Симон. Ебингхауз обобщава своите наблюдения и изводи в двутомната си книга “Основи на психологията” (1902).

Две години по-късно Ебингхаус напуска Бреслау и се завръща заедно със семейството си в Германия. През 1908 г. публикува нов труд – “Бележки за психологията”. Тази книга е преиздадена многократно и въодушевява други психолози да изследват човешката психика.

Херман Ебингхаус почива през 1909 г. от пневмония, на 59 години.

Ебингхауз и Кривата на забравянето

Систематичните изследвания на Херман Ебингхаус за човешката памет са цялостна концепция, известна като “Крива на забравянето”. Тази концепция ярко отличава творчеството му от позициите на други мислители с приноси по същата тема.

За сравнение можем да посочим древногръцките мислители, които използват така нар. “мнемоники” – ключови думи и рими, подпомагащи процеса на запомняне. Заслужава си да спомене също и Джордано Бруно, който ползва “диаграми на познанието и опита”, както и философи като Джон Лок и Дейвид Хюм, които твърдят, че запомнянето включва асоциациите – мисловното свързване на идеи въз основа на техни общи характеристики.

Според концепцията за “Крива на забравянето” на Ебингхаус, съществува математическа формула, която описва скоростта на забравяне на една предварително научена информация. Кривата на забравянето първоначално се спуска стръмно надолу, т.е. познанието рязко спада (тъй като мозъкът забравя), след което остатъците от познанието постепенно се стабилизират и изравняват до определено ниво, което остава в паметта трайно и за по-дълъг период от време.

Ето как, един от най-известните изводи на Ебингхаус е, че 24 часа след като научим нещо, ние забравяме две трети от него.

Други ключовите изводи от изследванията на Ебингхаус относно паметта са:

• Забравянето е най-бързо през първите 9 часа.
• Ако повтаряме един заучен материал по-продължително време, ние го запаметяваме по-добре. Повторението е майка на знанието.
• Ние помним тези обстоятелства, които имат смисъл. Помним ги 10 пъти по-дълго от случайните и безсмислени обстоятелства.
• Обекти, които са в началото или в края на един материал, се запомнят най-лесно.
• Забравеният материал може да се научи по-бързо, отколкото един съвсем нов материал.
• Ако научим един материал повече, отколкото е нужно, за да бъде овладян (свръхнаучаване), то ние го помним по-дълго.

Научи повече по темата в статията “Крива на забравянето на Ебингхаус”.

Експерименти на Ебингхаус

Любопитен факт от експерименталната практика на Херман Ебингхаус е, че обект на неговите изследвания на паметта е и самият той. Идеята му е да пробва самия себе си, за да открие определени закономерности как и колко запаметява, възпроизвежда и забравя.

В продължение на пет години, по пътя на проби и грешки, Херман Ебингхаус разработва собствен метод с 2300 картички, на които са написани безсмислени срички, като ЗУК или КАС, с които избягва какъвто и да лексикален и асоциативен източник на запаметяване.

Ебингхаус прилага еднакъв стил на ползване на картичките с безсмислени срички. Така например всяка сричка съдържа три букви – две съгласни букви и една гласна в средата (БАР, ВИС, ГЕТ, ДУМ и т.н.) Въвежда и правило, според което при съединение на сричките не се допуска образуването на нещо, което има смисъл. Всеки ред срички включва нова сричка. При изчерпване на запаса от срички, правилото е те да се разбъркат и така да се образуват нови редове.

Ебингхаус чете на висок глас, поставя акцент на определени срички, измерва скоростта на четенес метроном. Счита, че един ред от срички е добре запомнен и научен, ако може да го възпроизведе без запъване или грешка.

Експериментите на Ебингхаус са проведени през 1879-1880 г., а след това са възобновени през 1883 г. и продължават до 1884 г. Ебингхаус се придържа стриктно към едно и също време на започване и приключване на поредния експеримент.

По този начин той иска да разбере каква е зависимостта на дадено обстоятелство върху паметта. Например, каква е зависимостта на обема на материала от броя на сричките или от броя на повторенията, промеждутъка от време между един научен ред и неговото възпроизвеждане, както и от начина на построяване на редовете със срички.

В резюме

Немският психолог Херман Ебингхаус посвещава изследванията си на човешката памет. Благодарение на неговите последователни експерименти са разбулени някои от тайните на паметта.

По тази причина, откритията на Ебингхауз са актуални за широк кръг от хора и стават причина за нови изследвания и експерименти в сферата на паметта и процесите на забравяне, запомняне и възпроизвеждане на наученото.

Прочети повече: Ефект на честата експонация на Зайонк.