Идеалната държава на Платон

Какво представлява справедливото общество и как може то да бъде изградено?

Малцина са онези, които са се опитали да отговорят на този въпрос толкова радикално и системно, колкото Платон. Той предлага модел за идеална държава, основан на вечни принципи за ред, истина и справедливост.

Нека разгледаме този модел.

Каква е идеалната държава на Платон?

Древногръцкият философ Платон (427-347 г. пр.н.е.) представя своите възгледи за идеалната държава в диалога си “Държавата”, с който оставя дълбока следа в областта на политическата философия. Идеите му са повлияни от модела за устройство на Спарта.

Платон предлага тристранна класова структура на обществото, като разделя хората въз основа на тяхната вродена интелигентност, сила и смелост на три съсловия:

1. Владетели. Това са управляващите – интелигентни, разумни, мъдри, които вземат добри решения за цялото общество. Според Платон, най-подходящи за ролята на владетели са философите.
2. Войни. Това са стражите – силни, смели, авантюристични, които защитават държавата и опазват реда.
3. Производители. Това са трудовите хора – работници, фермери, занаятчии, търговци, които създават материалните блага.

Преди да разгледаме всяка класа поотделно, е важно да разберем няколко фундамента на Платоновата политическа философия:

• Разделение според природата и способностите. Платон вярва, че хората не са еднакви по характер и качества. Естественото им предразположение ги прави най-подходящи за определени функции – някои са родени да управляват, други да се сражават, а трети да се грижат за материалното благополучие.
• Йерархия на добродетелите. Всяка класа се отличава със специфична кардинална добродетел. Философите-владетели – мъдрост. Войните – смелост. Производителите – умереност. Четвъртата кардинална добродетел – справедливостта, възниква, когато тези три добродетели са налице и всеки изпълнява своята функция.
• Образование и възпитание. Централно място заема възпитанието – чрез него се оформя характерът и се открива кой е най-подходящ за дадена класа.
• Върховната цел. Целта на една държава не е просто богатството или военната мощ, а постигане на хармония между човешката природа и обществените функции, което създава условия за щастлив и добродетелен живот.

Нека сега разгледаме по-подробно трите класи на обществото в идеалната държава според Платон.

1. Владетели

Владетелите са онези редки и изключителни личности, които притежават любов към истината, способност да разсъждават абстрактно и стабилен характер. Те са философи – хора, за които най-висшата ценност е познанието на Идеята за Доброто.

Философите-владетели са върхът на Платоновата държава. Те вземат решенията, управляват законите и ръководят всички останали класи. Платон е убеден, че само онзи, който е познал Истината и Доброто, е способен да управлява справедливо, без да се ръководи от лична изгода.

Основната добродетел на владетеите е мъдростта – знанието за вечното и непроменливото. Тази мъдрост им позволява да разбират кое е добро за цялата държава, а не само за отделни групи или индивиди.

Специфики на владетелите:

• Достъпът им до власт се дава след дългогодишно образование и изпитване на характера.
• Те не притежават лично имущество, за да не бъдат подвластни на алчност.
• Живеят в общност, нямат собствено семейство.
• Служат на държавата като пазители на реда и добродетелта.

Владетелят-философ е човек, който е способен да съзерцава идеалния свят на Идеите, подобно на онзи, който в Платоновата “Алегория на пещерата“ е излязъл навън и е видял слънцето – символ на върховното Добро.

Платон счита, че владетелите не бива да се избират директно от народа, нито пък да стават такива по рождение. Те следва да се подбират от класа на войните (стражите) след дълъг процес на обучение, изпити и наблюдение на характера.

Как става подборът на владетели?

• Всички деца на стражите и евентуално на други талантливи граждани първоначално се възпитават заедно. Това ранно възпитание включва музика и поезия (за култивиране на душата и емоциите), както и гимнастика (за укрепване на тялото и духа).
• След юношеството най-добрите кандидати получават по-строго образование, където се отсяват по качества като постоянство, характер, интелигентност.
• След 20-годишна възраст започва изучаването на по-сложни науки, особено математика (аритметика, геометрия, астрономия) – за трениране на абстрактното мислене.
• Около 30 години най-способните преминават към изучаване на диалектика – изкуството да се разсъждава философски и да се търси Истината.
• Между 35 и 50 години те комбинират управленска практика и опит в делата на държавата.
• След 50 години, ако се докажат като мъдри, устойчиви и неподкупни, те получават правото да бъдат философи-владетели.

Платон смята, че само чрез подобна подготовка – дълга и многопастова, може човек да се издигне до познанието на Идеята за Доброто и да стане достоен да управлява.

2. Войни

Войните (стражи) са онази част от гражданите, чиято задача е да защитават държавата от външни врагове и да поддържат вътрешния ред в държавата. Това е класа от силни по дух и тяло хора, които съчетават решителност и преданост към общността.

Войните пазят закона, отблъскват нападения и възпират несправедливостта. Те са стълбът на сигурността и реда, който гарантира възможността останалите да живеят спокойно и да изпълняват своите функции.

Основната добродетел на войните е смелостта – способността да имат правилните убеждения за добро и зло, независимо от страхове или изкушения. Смелостта е и вярност към държавата и готовност за саможертва в нейна защита.

Специфики на войните:

• Те преминават строго физическо и морално възпитание.
• Учат се на дисциплина, търпение и пълна преданост.
• Както философите, нямат лично имущество и собствено семейство.
• Подчиняват се на решенията на мъдрите владетели.

Войнът-страж е като пазач – бдителен и смел, но същевременно и възпитан да се подчинява на разума и да се ръководи от добродетел, а не от жестокост или самоуправство.

3. Производители

Производителите включват всички останали граждани – работници, земеделци, занаятчии, търговци и хора, които се грижат за създаването и разпределението на материалните блага.

Производителите осигуряват икономическата основа на обществото. Без тях няма да има храна, инструменти, дрехи или богатство, което да поддържа останалите две класи.

Основната добродетел на производителите е умереността – съгласието и съзнанието, че всеки трябва да се придържа към своята работа и да не посяга към чужди функции. Умереността е способността да се владеят желанията и да се запазва равновесие.

Специфики на производителите:

• Те могат да притежават частна собственост.
• Те се ръководят от нуждата за препитание и естествените си влечения.
• Те се подчиняват на законите, създадени от философите и охранявани от стражите.

Работникът-производител е като основата на държавата – той създава материалната среда, в която могат да процъфтяват и мъдростта, и храбростта.

Взаимовръзка на класите и добродетелите

В Платоновата идеална държава справедливостта възниква, когато:

• Владетелите проявяват мъдрост;
• Войните – смелост;
• Производителите – умереност;
• И всяка класа изпълнява своята функция, без да се намесва в делата на другите.

Справедливостта, според Платон, не е просто равенство или благополучие. Тя е хармония между различните части на обществото, която отразява хармонията в душата на отделния човек – разума, волята и желанията.

Каква е целта на идеалната държава?

Крайната цел на Платоновата държава е:

• Да създаде общество, в което всеки гражданин се развива според способностите си.
• Да осигури условия за възпитание в добродетел и добър живот.
• Да реализира знанието за Доброто, което философите откриват и пренасят в законите и управлението.
• Да постигне хармония и справедливост, които са по-висши от индивидуалните интереси.

Платон вярва, че едва когато всички хора се ръководят от добродетел и изпълняват своята роля, държавата става истински справедлива и добра.

Приложение

Моделът за идеална държава на Платон има приложение в разнообразни сфери на живота.

Например:

• Образование и възпитание. Платоновата държава подчертава значението на дългогодишното образование и формирането на характера. Без правилно възпитание няма мъдри владетели и добродетелни граждани.
• Разпределение на ролите. Идеята за разделение според природата и способностите може да се види и днес в професионалната специализация и разпределението на труда.
• Обществен интерес пред личния. Платон настоява, че общото благо е по-важно от личните стремежи. Това напомня за ценността на солидарността в съвременните общества.
• Хармонията като цел. Теорията на Платон учи, че стабилността се постига чрез баланс между разум, сила и желания – както в държавата, така и в отделния човек.
• Идеята за добродетелно лидерство. Концепцията за философа-владетел показва, че истинската власт трябва да бъде в ръцете на хора, ръководени от мъдрост и добродетел, а не от корист.

В резюме

Идеалната държава на Платон е една от най-влиятелните философски теории в историята на политическата мисъл.

Нейният модел може да изглежда утопичен за пълно приложение, но в основата му стои важно послание: Справедливостта и добродетелта са възможни само когато хората осъзнаят собствената си природа и намерят своето място в хармоничния ред.

Днес, когато обществата се сблъскват с кризи и противоречия, идеалът на Платон остава вдъхновение за търсенето на баланс, истина и по-добър обществен живот.

Прочети повече: Платон. Биография и идеи.