Игор Ансоф е известен в света на бизнеса като създател на стратегическия мениджмънт. Всички, които са изучавали управление ще потвърдят, че са чели или чували за него като за автор на концепцията за турболентността на външната среда и възможностите за оптимизиране на печалбата, както и цялостното поведение на една фирма.
Истинската стойност на идеите на Игор Ансоф обаче може да бъде разбрана, когато се прави опит за тяхното приложение в практиката.
Затова и интересът към Игор Ансоф е много по-голям от страна на по-висшите мениджъри и предприемачи, които имат желание и необходимост да управляват стратегически. В този случай те разчитат на откритията на Ансоф за стратегическия мениджъмънт и възможностите за стратегически успех.
Кой е Игор Ансоф?
Игор Ансоф е роден е през 1918г. във Владивосток, Русия. Когато е на 17 години, семейството му емигрирало в САЩ. Там получил висше образование с отлична диплома за инженер-механик, а след това и магистърска диплома по естествени науки (приложна математика).
Една от първите задачи, които получава като ръководен служител в компанията Lockheed Aircraft Corporation (гигантска изследователска компания) била създаването на план, с който компанията ще може да диверсифицира своя бизнес.
Идеята за диверсификация на бизнеса тогава е била все още новост, за това и групата от изследователи, ръководена от Ансоф, на практика е трябвало да създаде първоначалните понятия и алгоритми за стратегически анализ на бизнеса на компанията.
Няколко години по-късно Ансоф написал книга за корпоративната стратегия – “Corporate Strategy”, основана на работата му по създаване на стратегическия план. Книгата получила международно признание и известност.
След 1965г. Игор Ансоф развил бляскава научна и практико-приложна кариера на преподавател, изследовател и консултант в няколко университета на различни щати в САЩ, както и в европейски университети. Неговите познания са били ползвани от такива компании като Philips, General Electric, IBM, General Foods, Westinghouse, Sterling Europa, KBB и др.
Женен е бил за американка, имал е четири деца и трима внуци. Почива от пневмония през 2002 г.
Кои са основните приноси на Игор Ансоф?
Без съмнение приносите на Игор Ансоф са в областта на стратегическия мениджмънт – концепцията за външна среда на организацията, стратегическата парадигма на възможния успех, стратегическото управление в реално време.
Ето за какво става дума по-конкретно.
1. Външна среда на организацията
Един от основните изводи от дългогодишните изследвания на Ансоф е, че външната среда е с ключово значение за балансиране на стратегическите с текущите (оперативни) решения. Ансоф е създал модел на външната среда, в който равнищата на променливост са пет – “много ниско ниво на променливост”, “ниско”, “средно”, “голямо”, “много голямо”.
Всяко едно от тези 5 нива на променливост на външната среда се комбинира с другите характеристики на външната среда каквито са “непроменливост”, “непредсказуемост” и “нестабилност”. Всяка комбинация е типична сама за себе си, а това означава, че стратегическите и оперативните решения няма как да бъда едни и същи.
2. Стратегическа парадигма на възможния успех
Ансоф открил, че възможният успех на една организация зависи от три променливи величини:
- нивото на променливост на външната среда;
- степента на агресивност на стратегическото поведение на организацията (спрямо външната среда);
- способностите на ръководителите на организацията да реагират на външната среда.
Ансоф експериментирал с тази парадигма в 1000 различни бизнес единици на дванадесет различни промишлени сектори в осем страни. След дългогодишни експерименти заключил, че организациите могат да диагностицират своята стратегическа готовност, за да се вземат решения как може да бъде оптимизирана печалбата.
3. Стратегическо управление в реално време
Става дума за няколко конкретни практически препоръки как най-добре трябва стратегически да се управлява организацията.
Така например, Ансоф препоръчва първо да се установи в каква степен организацията е готова за бъдещата работа.
След това, трябва да се направи нужното за промяна в мисленето на ръководителите и културата на организацията, така че да може да се реагира адекватно на външната среда.
Процесът на стратегическо управление предвижда още и предвиждане на пакет от мерки за справяне със съпротивителните сили. Както и стратегическо планиране на успеха на организацията и форми на контрол върху стратегическото управление.
Основни трудове на Игор Ансоф
Основните трудове на Игор Ансоф са:
- “Corporate Strategy” (1965)
- Strategic Management” (1979)
- “Implanting Strategic Management” – в съавторство (1984)
- “The New Corporate Strategy” (1988)
В заключение
Обикновено у нас сме свикнали да четем и говорим за теорията като нещо добро, но неприложимо. Казваме “това е на теория, но на практика е друго нещо”. Не можем да кажем точно това за творчеството на Игор Ансоф, при това по няколко причини.
Първата от тях е, че Ансоф е наш съвременик. Втората – че бизнесът се развива в променлива среда, на което самите ние сме и очевидци. А третата – че всички говорим за нуждата от стратегическо управление.
Игор Ансоф е всепризнат по целия свят експерт по стратегическо управление, имал е бляскави познания и умения и е доказал правотата на своите идеи, като ги е експериментирал в практиката на много съвременни организации. Така че дали ще успеем да приложим неговата теория, зависи само от нас.
Прочети повече: Матрица на Ансоф.
