Наскоро разговарях с един познат, който имаше проблем. Той сподели в подробности проблема си и разбрах, че проблемът е наистина сериозен. Последиците от проблема – също.
Посъветвах го да се обърне към специалист, за да разреши проблема си. Познатият ми отговори: “Няма смисъл, знам какво ще ми кажат специалистите. Това, което ще ме посъветват, аз и без това си го знам.”
Порази ме това, че познатият ми се оплаква, че има проблем, но не прави нищо съществено, за да го разреши. Твърди, че знае онова, което би следвало да стори, за да си помогне, но не го прави. Остава си само на ниво “знание за нещата”, не прави следващата крачка към “правене на нещата“.
Звучи ли ти познато?
Срещал съм подобен начин на мислене на различни места. Хора, които твърдят, че знаят как да решат своите собствени проблеми, но които така и не правят нищо конкретно, за да постигнат това. Примери мога да дам много – както за проблеми, свързани с работата, кариерата и бизнеса, така и за чисто лични проблеми като например влошени междуличностни взаимоотношения, неразумен начин на живот, опасен хранителен режим, вредни навици и др.
“По делата им ще ги познаете”, е казано в Евангелието на Матея и това е така. Философията “Ама аз това го знам!” не е достатъчна, когато трябва да намериш решение на проблемите, нужни са конкретни действия. Липсата на действие, на конкретика и на истински прогрес към целта не помага за разрешаването на проблемите.
След известно време отново се срещнахме с моя познат и го попитах как вървят нещата и дали е разрешил проблема си. Той ми отговори, че не е разрешил проблема си, но че смята да го направи и че знае как. Не искаше да се консултира със специалист, като ми изтъкна причини от типа “няма да ми каже нищо ново”, “ще си изгубя времето да му обяснявам” и “ще ми вземе пари”.
Посъветвах го все пак да постави нещата на правилната и принципна основа, като изрично се увери от устата на експерт какви са начините за справяне с проблема, който според мен бе достатъчно сериозен и изискваше наистина отговорно отношение.
Чудя се дали моят познат ще успее да разреши проблема си.
Струва ми се, че когато човек има сериозен проблем, който следва да разреши, особено ако се сблъсква с него за пореден път, правилната нагласа и стъпки не бива да са “Аз знам” (“Като си знаел, защо не си направил нищо досега?!”), а по-скоро:
✅ Ръководство по управление на времето
1. Анализ
Това ли е истинският проблем или по-скоро това е симптом на друг и далеч по-важен за решаване проблем?
Понякога бъркаме симптомите с проблемите и оттам и не можем да намерим правилния път за подобряване на нещата.
2. Честност
Възможно ли е аз да съм причина за проблема?
Нерядко сме склонни да подценяваме собствения си “принос”, когато става дума за причиняването на някакъв проблем и вместо това търсим “външни” причини и оправдания, които успешно намираме.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 1800+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.3. Прогноза за бъдещето
Какво ще се случи, ако не разреша проблема си? Какво ще се случи, ако успея да го разреша? Какво мога да загубя и какво мога да спечеля? Какъв е възможно най-песимистичният и възможно най-оптимистичният сценарий?
4. Компетентност
Наясно ли съм как мога да се справя с проблема? Разполагам ли с реални знания и умения?
✅ Обучение по управление на времето
5. Доверие
Ще се доверя ли на специалист, който да ми помогне да разреша проблема?
6. Поемане на риск
Склонен ли съм да рискувам и разчупя рутината и навиците си, като поема по нов и непознат за мен до този момент курс на мислене и действие?
Много често справянето с проблем означава да преустановим текущата си практика и да започнем да действаме по нов начин.
7. Дисциплина
Готов ли съм да върша нужните действия достатъчно дълго време до пълното разрешаване на проблема? Имам ли нужната решителност, мотивация и самодисциплина, за да се справя? Колко силно искам промяната?
8. Развитие
С отворено съзнание ли съм да почерпя ценен опит от грешките и от действията си, за да развия уменията си и за да не допускам подобни проблеми в бъдеще? Споделям ли схващането, че “Аз знам, че нищо не знам”?
В резюме
Едва ли има една-единствена рецепта за справяне с проблеми, но все пак смятам, че ако човек постъпи по начин, подобен на този, който описах по-горе, ще има много по-големи шансове да си помогне и да се сдобие с успех.
Разсъждението от позициите на “Знам всичко и акъл не ми е нужен”, но без конкретни и реални действия, е път без изход.
Провети повече: Техника “5 Защо” за разрешаване на проблеми.
