Карл Лашли е учен-физиолог, психолог-бихевиорист и изследовател на физиологическите процеси в мозъка, които са характерни за процеса на научаване и запаметяване.
В търсене на по-различно научно обяснение от това на Иван Павлов и други бихевористи, Карл Лашли открива, че паметта няма определено място в мозъка и че всяка негова част е еднакво важна и с еднакъв потенциал.
Как преминава животът на Карл Лашли и какви са неговите основни идеи?
✅ Ръководство по управление на екипи
Биография на Лашли
Карл Лашли е роден през 1890 г. в гр. Дейвис, щат Вирджиния, САЩ, в семейство от средната класа.
Бащата на Карл заема различни длъжности в местната власт, а майка му е домакиня, която създава и поддържа голяма библиотека у дома. Заобиколен от книги и грижовна майка, малкият Карл се научава да чете още на четиригодишна възраст.
Карл Лашли завършва средното си образование на 14 години. След това учи зоология в Университета на Западна Вирджиния. Покрива магистърска степен по биология в Университета в Питсбърг, както и докторска степен в Университета “Джон Хопкинс” с дисертация по генетика.
Голямо влияние върху научното развитие на Лашли оказва психологът-бихевиорист Джон Уотсън. Именно той го насочва към изследване на механизмите на научаване и връзката им с паметта. Това е една от основните причини цялата изследователската дейност на Лашли да е посветена на физиологията на мозъчните механизми и рецептори, които се активират по време на процеса на научаване.
В своята преподавателска кариера Карл Лашли е професор в Университета в Минесота, Университета в Чикаго и Харвардския университет.
Карл Лашли е член на няколко научни общества, сред които Американската асоциация по психология, Обществото по експериментална психология, Американското общество на зоолозите и Американското общество на натуралистите. Удостоен е от няколко университета с научното звание “Почетен доктор на науките”.
Карл Лашли е автор на редица трудове, по-важните от които са: “Бихевиористка интерпретация на съзнанието” (1923), “Мозъчни механизми и интелигентност” (1929), “Основни нервни механизми на поведението” (1930), “Изследвания върху динамиката на поведението” (1932), “Изследвания върху мозъчните функции в процеса на учене” (1943) и “В търсене на енграма” (1950).
Карл Лашли умира през 1954 г.
Лашли и паметта
Подобно на други психолози-бихевиористи, Карл Лашли проявява интерес към физиологическите процеси, които протичат в мозъка по време на процеса на научаване на определено поведение.
Лашли се опира на твърденията, свързани с експеримента “Кучето на Павлов”, че кондиционирането предизвиква промени в химическото и електрическото състояние на мозъка и си поставя за цел да разбере какви точно са тези промени.
Подобно на други бихевиористи, Карл Лашли експериментира с плъхове, поставени в кутии с лабиринти.
В началото плъховете се научават да минават през лабиринта, за да достигнат до наградата (храна). След това Лашли внася известни нови обстоятелства – последователно отстранява чрез хирургически операции различни части от мозъчната кора на плъховете и ги връща обратно в кутията с лабиринта. После Лашли проверява тяхната памет, както и способността им да научат пътя към изхода, съответно и пътя към наградата.
Чрез тези способи Лашли търси да определи това място в мозъка, на което се отпечатва някакво преживяно събитие или чувство. Следата, която преживяното събитие или чувство оставя, той нарича “енграма” (паметова следа).
Нека да отбележим, че преди Лашли други учени-изследователи откриват мозъчния център, който отговаря за речта, както и определят ролята на невроните и последователните фази в асоциативното научаване. Въпреки това, енграмата, като авторска идея на Лашли, е значителна крачка напред в бихевиористкото направление на психологията.
Експериментите на Лашли с отстраняване на различни части от мозъчната кора на плъховете го водят до едно съществено заключение – енграмата (паметовата следа) се съхранява трайно, независимо коя част от мозъка е отстранена. Следователно, паметта няма място.
Карл Лашли отбелязва:
“Нямаме голям излишък от клетки, които можем да запазим като център на специални спомени.”
Карл Лашли счита, че запаметяването и научаването на нови действия са ограничени, но степента на ограничение зависи от обема, а не от мястото на премахната тъкан на мозъчната кора. Той е категоричен, че енграмата не се локализира на някакво точно определено място, а се разпространява равномерно по цялата мозъчна кора. Така Лашли заключава, че всяка една част от мозъка има еднакъв потенциал в запаметяването.
Десетилетия по-късно Лашли разказва, че експериментите му са го подтикнали към заключението, че научаването е просто невъзможно. Може много да се разсъждава върху тази негова идея.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 1800+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.В резюме
Карл Лашли е учен-физиолог, психолог-бихевиорист и изследовател на физиологическите процеси в мозъка, които са характерни за процеса на научаване и запаметяване.
Може да се каже, че до някаква степен техниките за получаване на изображения от типа на компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс след 1980 г. , които изготвят карта на специфичните мозъчни функции, се основават и на идеите на Лашли за паметта и научаването.
Прочети повече: Бихевиоризъм. Идеи и приноси.
