Концепция за научаване чрез прозрение на Кьолер

Случвало ли ти се е някога да се опитваш упорито да намериш решение на някакъв проблем, но колкото повече мислиш, толкова по-заплетено изглежда всичко? И тогава, след известно време, докато вършиш нещо съвсем друго, решението просто “се появява” – ясно, естествено, като че винаги е било там?

Подобни моменти често наричаме “прозрения”. Те са онези мигове, в които внезапно разбираме същността на нещо, което до този момент е било неясно или объркващо.

Прозрението е особено преживяване – кратко, но мощно. То ни показва, че научаването не винаги се случва чрез натрупване на опит или повторение, а понякога чрез внезапно осъзнаване. Тази идея е в центъра на концепцията за научаване чрез прозрение, разработена от германския психолог Волфганг Кьолер – един от създателите на гещалт психологията.

Какво е научаване чрез прозрение?

Най-напред, нека изясним какво представлява прозрението.

Прозрението е интуитивен и внезапен момент на разбиране, при който умът “свързва точките” и вижда общата картина. То не е просто случайна мисъл или догадка, а осъзнато вникване в структурата на дадена ситуация.

Когато човек преживява прозрение, в него настъпва рязка промяна – всичко, което до този момент му е изглеждало несвързано, изведнъж се подрежда логично.

Психолозите често описват това преживяване с думите: “Ах, ето какво било!” Прозрението е едновременно когнитивен и емоционален акт – съчетава яснота на мисълта с усещане за облекчение и радост.

Волфганг Кьолер е сред най-известните представители на гещалт психологията – направление, което се противопоставя на идеята, че умът може да се разбере само чрез анализ на отделни части. Гещалт психолозите вярват, че възприятието и мисленето функционират като цялостни структури (Gestalten), а не като сбор от елементи.

През 1917 г. Кьолер публикува книгата “Intelligenzprüfungen an Menschenaffen” (“Интелигентността при човекоподобните маймуни”), в която описва своите наблюдения и експерименти върху поведението на шимпанзета. Тези изследвания стават основата на концепцията му за научаване чрез прозрение.

Дотогава в психологията доминира идеята за учене чрез проба и грешка – човек (или животно) се учи, като опитва различни действия и запомня кое води до награда. Кьолер обаче доказва, че съществува и друг тип учене – когнитивно учене, при което решението идва чрез разбиране, а не чрез случайни опити.

В продължение на четири години Кьолер провежда експерименти с шимпанзета на остров Тенерифе. Целта на тези експерименти е да изучи как шимпанзетата решават сложни задачи. Един от известните експерименти е с шимпанзето Султан – едно от няколкото, с които Кьолер работи.

Целта на експеримента е да се изследва как шимпанзето се справя с нови проблеми – дали чрез проба и грешка (както твърдят бихевиористите), или чрез прозрение, тоест внезапно разбиране на ситуацията.

Кьолер поставя банан извън обсега на Султан. В клетката има няколко предмета – например пръчки или кутии. Нито една пръчка сама по себе си не достига банана, но две могат да бъдат съединени, за да образуват по-дълъг инструмент.

В началото Султан опитва да достигне банана с една пръчка. Не успява. После се опитва с другата. Отново – неуспех. След известно време (и без повече проби), Султан внезапно взема двете пръчки, вмъква едната в другата, и така достига банана. То не повтаря грешките си и не прави безсмислени опити. Просто изведнъж “вижда” решението.

Тази внезапна промяна в поведението, според Кьолер, е моментът на прозрение – мигът, в който животното осъзнава връзката между наличните средства и целта. То не се учи чрез случайност, а чрез разбиране.

Кьолер отбелязва, че след като веднъж е преживял прозрението, Султан прилага същия принцип и при други задачи. Това показва, че прозрението води не само до еднократно решение, но и до усвояване на принцип на мислене.

Характеристики на прозрението

Основните характеристики на научаването чрез прозрение са:

• Внезапност. Решението идва не постепенно, а като мигновено осъзнаване – “Аха!” момент.
• Цялостност. Човек възприема ситуацията като цяла структура, а не като отделни елементи.
• Преносимост. След като веднъж е разбрал решението, човек може да го приложи и в нови, подобни ситуации, без да започва отначало.
• Без проби и грешки. Прозрението не е резултат от сляпо експериментиране, а от вътрешно реорганизиране на възприятието за задачата.

Тези характеристики показват, че прозрението е качествено различен вид учене – не механично и натрупващо, а осъзнато и преобразуващо.

В момента на прозрение настъпва вътрешна промяна в начина, по който човек възприема проблема. Той вече не вижда отделни факти, а открива закономерност, логическа връзка или принцип, който ги обединява. Това придава на знанието по-дълбок и траен характер, защото е осмислено, а не просто запаметено.

Освен това, прозрението често е съпроводено от емоционално усещане за яснота и удовлетворение, което засилва мотивацията и самоувереността на човека. Именно това обяснява защо след такъв момент човек може дълго да помни решението и да го прилага спонтанно в различни ситуации.

Как възниква прозрението?

Съвременната когнитивна психология и невронауката значително разширяват и задълбочават разбирането за прозрението, което Волфганг Кьолер формулира още в началото на XX век.

Например, днес се знае, че мозъкът не работи само чрез линейно, логическо мислене, а използва и сложни, паралелни процеси на обработка на информацията. Това означава, че докато съзнанието е ангажирано с активен анализ и опити за намиране на решение, подсъзнанието продължава да “преработва” проблема по свой начин – тихо, фоново, но изключително ефективно.

Когато човек се сблъска с трудна задача, съзнателните усилия често не водят до успех веднага. Мозъкът сякаш достига до “задънена улица” и в този момент настъпва умствено напрежение. Тогава прекъсването на активното мислене – чрез почивка, сън, разходка или занимание с нещо друго – дава възможност на подсъзнателните процеси да продължат работата си. Тези процеси са свързани с т.нар. “инкубационен ефект” – период, в който проблемът “отлежава” в съзнанието, без човек да мисли активно за него.

Именно по време на този инкубационен период информацията се пренарежда, връзките между елементите се реорганизират, а мозъкът започва да търси нови, нетипични асоциации. Затова прозрението често настъпва внезапно, в момент, когато вниманието е насочено към нещо съвсем различно – под душа, на път, по време на сън или разговор. Това внезапно “осветяване” на идеята не е случайно, а резултат от продължителна несъзнавана работа на ума, който достига до ново, по-високо равнище на разбиране.

Как да предизвикаме прозрението?

Макар прозрението да изглежда случайно, има начини да му помогнем да се появи. Учените и практиците в областта на творческото мислене препоръчват:

• Пауза и отдръпване. Когато решението на някакъв проблем не идва, е полезно да се направи кратка почивка. Отдръпването от задачата позволява на подсъзнанието да продължи да работи.
• Смяна на дейността. Разходка, физическо движение или разговор на друга тема често отключват нови идеи.
• Използване на мисловни карти. Визуализирането на елементите и връзките между тях стимулира интегративното мислене.
• Хумор и игра. Лекотата и смехът разчупват ригидните модели на мислене и дават свобода на ума.
• Въпроси вместо отговори. Когато човек се научи да формулира правилните въпроси, мозъкът започва да търси по-дълбоки връзки.

Приложение

Концепцията на Кьолер за научаване чрез прозрение има приложение в различни области.

Например:

• Стратегическо управление. В стратегическия анализ прозренията често водят до пробивни решения. Пример е Хауърд Шулц, основателят на Starbucks , който през 80-те години на XX осъзнава, че Starbucks не продава просто кафе, а преживяване – място за разговор и уют. Това прозрение променя бизнес модела и превръща компанията в глобален символ.
• Образование. Съвременните методи на обучение насърчават учениците да разбират, а не да запомнят. Когато се стимулира търсенето на връзки, а не механичното наизустяване, се изгражда трайно знание. Учителите, които провокират мисленето чрез въпроси и примери, създават условия за прозрения – моменти, в които ученикът казва “Най-накрая го разбрах!”.
• Личностно развитие. Прозренията често бележат повратни точки в живота – моментите, в които човек разбира защо повтаря определен модел или какво му пречи да върви напред и да постигне успех. Такива преживявания често водят до вътрешна промяна, до по-дълбоко самопознание.
• Междуличностни отношения. Разбирането на гледната точка на другия също може да бъде форма на прозрение. Когато човек осъзнае, че поведението на колега или близък не е насочено лично срещу него, а е резултат от неговите собствени обстоятелства, настъпва вътрешно освобождение и отношенията се подобряват.
• Творчески професии. Артисти, писатели, инженери и учени често описват момента на откритие като внезапно просветление. Това е същият процес, който Кьолер наблюдава – миг на връзка между идеи, който отваря нови пътища за съзидание.

В резюме

Концепцията на Волфганг Кьолер за научаване чрез прозрение показва, че знанието не винаги идва по пътя на пробите и грешките. Понякога най-дълбокото учене се случва внезапно – чрез осъзнаване на връзките между отделните части на проблема.

Прозрението е доказателство за творческата сила на човешкия ум – способността да виждаме света не просто такъв, какъвто е, а такъв, какъвто може да бъде.

Прочети повече: Волфганг Кьолер. Биография и идеи.