Концепция за психическото време на Тулвинг

Спомняш ли си някаква вълнуваща случка от детството? А чувствата си от първия работен ден? Представяш ли си как ще протече среща, която ти предстои и какво ще кажеш на нея? Случва ли ти се да сравняваш твои постъпки от миналото с постъпки сега?

Тези и други подобни прояви са свързани с едно по-особено време – психическо време. Това е концепция, която е различна от физическото време и е откритие на психолога Тулвинг.

Нека разгледаме тази концепция.

Какво е психическо време?

Концепцията за психическо време е създадена от Елвин Тулвинг – един от влиятелните представители на когнитивната психология. Тя е част от неговата теория за паметта, в която той откроява две понятия – “епизодична памет” и “хронестезия”.

Какво е епизодична памет?

Епизодичната памет според Тулвинг е част от нашата дългосрочна памет. Епизодичната памет отговаря на въпросите “Какво?”, “Къде?” и “Кога?”. Тя е нашето хранилище на събития, епизоди, истории и е място, в което би могло да проработи психическото време.

За да се случи това е нужна една важна способност. Тулвинг я нарича хроностезия.

Какво е хроностезия?

Хроностезия от гръцки език е комбинация между chronos – време и aisthesis – сетивно възприятие. Според Тулвинг хроностезията е способност за напълно съзнателно усещане и преживяване на времето. Хроностезията ни дава възможност да се преместваме мислено назад в нашето минало, да усещаме нашето настояще, както и да проектираме своето Аз в бъдеще време.

Епизодичната памет и хроностезията са тясно свързани помежду си, но те не са едно и също нещо. Епизодичната памет е съдържанието на факти, случки и др., а хроностезията е способност, но и възможност да осъзнаем себе си къде сме в конкретно времево разположение.

С други думи, епизодичната памет предоставя съдържанието, а хроностезията – механизма, чрез който това съдържание се преживява във времето.

Примери за психическо време

Ако си спомняме с вълнение своя първи учебен ден в училище, това е проява на нашето лично психическо време в ретроспекция. Ако помним какви са били емоциите ни на първата в живота ни работа, то това също е нашето лично психическо време в ретроспекция.

Ако съзнателно и умишлено преживяваме поведението и чувствата си по повод на наша утрешна среща с човек, с когото сме се уговорили, това е нашето психическо време в проекция. В този случай ние пренасяме нашия Аз от настоящето към бъдеще време. Предварително преживяваме какви ще са чувствата и действията – нашите и на другия човек, но през нашия Аз.

В случаите на ретроспекция и проекция на времето, нашето съзнание симулира времето. Благодарение на това ние умишлено се пренасяме назад към лично преживяни минали събитие, или напред към събития, които предстоят, сякаш са “тук и сега”, при което усещаме какви ще са нашите чувства, вълнения, мисли.

Освен ретроспективно и проспективно, психическото време Тулвинг счита, че има още една любопитна проява – пътуване на съзнанието във времето по смесен начин.

Да речем, че мислим за първия си работен ден, но не просто като спомен, а като идея как бихме могли да се държим по-различно в този вече отминал първи работен ден. По същия смесен начин действа психическото ни време, когато бъдещата среща с даден човек предизвика някакъв друг минал спомен, свързан с удачна или неудачна среща със съвсем друг човек. В този смесен случай на проява на психическо време, предстоящото (бъдещо) събитие активира минал спомен. И отново пътуваме във времето.

Нека сега видим кои са основните характеристики на психическото време.

Характеристики на психическото време

Важно е да разбираме основните характеристики на психическото време. Колкото по-добре го разбираме, толкова повече му се доверяваме, а така също и развиваме личната си способност да пътуване във времето.

Основните характеристики на психическото време са:

• Субективност – винаги лично, от първо лице, единствено число.
• Осъзнатост за себе си – “това съм аз точно в това време”.
• Свързаност с конкретно събитие – от миналото, настоящето и бъдещето.
• Постоянно кръгово движение – ние постоянно се връщаме в миналото, постоянно се връщаме в настоящето, постоянно се проектираме в бъдещето. Оттук и метафората на Тулвинг, че “стрелата на времето лети в кръг”.
• Свързаност с въображението – със създаването на нови мисловни образи, идеи и представи, които не съществуват в реалността в даден момент.

След като се разгледат тези характеристики, става ясно, че психическото време не е просто механично “връщане” назад или “поглеждане” напред. То е дълбоко свързано със самосъзнанието и начина, по който човек изгражда своята идентичност.

Субективността означава, че едно и също събитие може да бъде преживяно по коренно различен начин от различни хора. Например, първият работен ден може да бъде спомен за страх за един човек и за ентусиазъм за друг. Именно тази субективност определя какви решения ще се вземат в бъдеще.

Осъзнатостта за себе си добавя още едно ниво – човек не просто си спомня, а осъзнава “кой е бил” и “кой е сега”. Това позволява учене от опита, а не просто натрупване на спомени.

Кръговото движение на психическото време показва, че миналото, настоящето и бъдещето не са отделни – те постоянно взаимодействат. Един минал неуспех може да повлияе на бъдещо решение, но и бъдеща цел може да промени начина, по който се интерпретира миналото.

Свързаността с въображението е особено важна в контекста на развитието и управлението. Именно чрез въображението човек “репетира” бъдещето – провежда разговори, взема решения, изпробва поведения още преди реалната ситуация.

Приложение

Тулвинг подчертава, че без психическо време няма “Аз”, няма осъзната потребност от развитие, няма саморегулация, няма и кой знае какво що годе ясно близко бъдеще.

Как тази концепция може да се използва както в професионалния, така и в личния живот?

Ето няколко възможни приложения:

• Създаване на положителни преживявания като бъдещи ориентири. Съзнателното изграждане на силни положителни епизоди – като първи работен ден, успешно представяне или важен личен момент – създава „опорни точки“ в психическото време. В професионален контекст това може да са добре организирани въвеждащи обучения или успешни срещи. В личния живот това могат да бъдат важни събития като празници, постижения или значими разговори. Тези преживявания се превръщат в бъдещи източници на увереност и ориентация.
• Анализ на минал опит за по-добри бъдещи решения. Връщането към минали ситуации – успехи или неуспехи – позволява извличане на поуки. В работата това може да бъде анализ на приключени проекти или допуснати грешки. В личния живот – размисъл върху взаимоотношения, избори или повтарящи се ситуации. Психическото време помага тези анализи да бъдат не просто рационални, а и преживени, което ги прави по-въздействащи.
• Подготовка за бъдещи ситуации чрез мисловна проекция. Чрез психическото време човек може да „репетира“ бъдещи събития. В професионален контекст това включва подготовка за срещи, презентации или преговори. В личния живот – разговори, важни решения или предстоящи промени. Тази мисловна симулация намалява несигурността и повишава увереността.
• Изграждане на идентичност и самосъзнание. Психическото време свързва миналото, настоящето и бъдещето в единна линия на развитие. В работата това подпомага изграждането на професионална идентичност. В личния живот – усещането за смисъл, посока и последователност. Човек започва да вижда себе си не като отделни моменти, а като развиваща се история.
• Работа с повтарящи се проблеми и модели на поведение. Когато даден проблем се повтаря, психическото време може да се използва като инструмент за осъзнаване. В професионален контекст това може да бъде разговор за анализ на действията в ключови моменти. В личния живот – самоанализ или споделяне с близък човек. Чрез връщане към конкретни епизоди се откриват модели, които иначе остават незабелязани.
• Подпомагане на вземането на решения. Често решенията не се базират само на факти, а и на спомени и представи за бъдещето. Психическото време позволява да се „преживеят“ възможни сценарии. В работата това подпомага стратегически решения, а в личния живот – избори, свързани с кариера, взаимоотношения или развитие.

В резюме

Концепцията за психическото време е откритие на психолога Елвин Тулвинг.

Психическото време не е спомен или мисъл за някакви факти и събития, а напълно съзнателно, дори умишлено преживяване на собственото вътрешно време. То се заражда в епизодичната памет, но става реалност благодарение на способността за хроностезия.

За разлика от физическото време, което е еднозначно за всички и тече само напред, психическото време се движи в кръг и дава отговор на въпроса “Какъв съм Аз в точно този конкретен отрязък от време?”

Прочети повече: Ендел Тулвинг. Биография и идеи.