Когато учим нещо важно, рядко е достатъчно да го срещнем само веднъж. Обикновено започваме с най-простото обяснение, а по-късно се връщаме към същата тема, за да я разберем по-дълбоко, да я свържем с други знания и да я приложим в по-сложни ситуации.
Именно върху тази идея стъпва концепцията за спираловидното учене на Брунър. Според нея основните идеи в обучението трябва да се появяват многократно, като при всяко връщане към тях се добавят нова дълбочина, сложност и контекст. Така ученето не е просто натрупване на отделни факти, а постепенно изграждане на цялостна структура от знания.
Този подход има значение не само за училището и университета. Същата логика може да се използва и в организациите, когато хората усвояват професионални знания, развиват компетенции и постепенно се справят с все по-сложни задачи.
Какво представлява спираловидното учене на Брунър?
Джеръм Брунър е един от известните и влиятелни психолози на ХХ век, чието творческо наследство е посветено на когнитивните процеси и начина, по който учим.
Една от най-популярните идеи на Брунър е концепцията за т.нар. “спираловидна учебна програма” (spiral curriculum), известна още като концепция за спираловидното учене. Концепцията е представена за пръв път систематично в книгата му “The Process of Education” през 1960 г.
Основната теза на Брунър е, че знанията трябва да се надграждат циклично и спираловидно. Според него всяка учебна тема може да бъде преподавана на различни нива от развитието на ученика, стига да бъде представена по начин, който съответства на неговата възраст и подготовка.
Концепцията на Брунър се различава от по-линейно организираните модели на обучение, при които една тема се изучава и след това учебната програма преминава към следващата, без системно връщане към вече наученото и надграждането му с ново познание.
Спираловидното учене представлява постепенно, а не механично натрупване на факти. То създава условия за изграждане на смисъл и структура в съзнанието на учащите се. Защо това е така?
Всичко се дължи на “пътя на спиралата” – тя се връща назад, но след това се издига по-високо.
Следвайки този път в процеса на учене, всяка ключова идея се представя многократно, в съответствие с възрастта и подготовката на ученика. Всеки път, когато темата се появи отново, тя се разглежда по-задълбочено и по-сложно в сравнение с предишния път.
Неслучайно Брунър подчертава, че ученето е продукт на добре обмислен и организиран процес.
Нека видим кой е основният принцип на спираловидното учене.
📧 Безплатен бюлетин
Основен принцип на спираловидното учене
Основният принцип на спираловидното учене е, че една и съща тема трябва да се въведе първоначално на базово ниво, а след това през определени периоди учащите се да се връщат към нея, но с нарастваща дълбочина и сложност.
Най-често този принцип се онагледява с обучението по математика. В началните класове децата започват с броене на познати предмети, например ябълки и играчки. По-късно използват картинки и схеми, за да визуализират действията “събиране” и “изваждане”. В по-горните класове вече работят със символи и уравнения. По този начин една и съща идея, например събирането, се появява отново, но вече на по-високо равнище на сложност.
Спираловидното обучение по литературна тема, например темата за родината, може да започне още в началното училище. На учениците се възлага да четат откъси от патриотични стихотворения, като покрай това те усвояват базови понятия и развиват определени чувства към родната страна. По-късно децата изучават по-задълбочено патриотични произведения и анализират техните герои. В горните класове могат да разглеждат същите или сходни творби, но вече в по-широк исторически и философски контекст.
И в двата примера знанието не се изчерпва при първото му представяне. Към него се правят нови връщания, при които познатото съдържание придобива допълнителна дълбочина и смисъл.
Какви са ползите от подобна спираловидна схема на учене?
Ползи от спираловидното учене
Самият Джеръм Брунър, както и негови последователи, отбелязват няколко важни ползи от спираловидното учене:
- Плавното задълбочаване на познанието чрез връщане към едни и същи теми, но на все по-високо ниво на сложност, подпомага превръщането на знанието в устойчив продукт.
- Повторното представяне на определено знание в различен контекст увеличава степента на неговото разбиране и запаметяване.
- Създават се условия за развитие на абстрактното мислене – отначало чрез конкретни примери и образи, а след това чрез по-абстрактни понятия и концепции.
- Чрез сравнение, преосмисляне на гледни точки и активно участие вместо пасивно слушане може да се подпомага развитието на критическото мислене.
- Създава се мрежа от взаимно свързани знания, вместо отделни и фрагментирани знания.
- Спираловидният подход може да бъде адаптиран към различни възрасти и нива на подготовка.
В обобщен вид може да се каже, че спираловидното учене съчетава системност и гъвкавост. Учениците не просто натрупват информация, а постепенно изграждат структура от знания и начини на мислене, която се развива заедно с тях.
Приложение
Идеите на Брунър оказват силно влияние върху развитието на учебните програми и педагогическата теория през втората половина на ХХ век.
Опорните точки в неговия подход са няколко:
- достъпно представяне на учебното съдържание;
- периодично връщане към основните теми, но всеки път по нов начин и в нов контекст;
- свързване на знанията по една тема с други учебни теми и с други области на човешкото познание.
Концепцията на Брунър за спираловидното учене намира приложение и в управлението на човешките ресурси, и по-конкретно при изграждането и развитието на професионални компетенции.
Добрите практики за управление на човешките ресурси например започват с въвеждащо обучение на всеки нов служител. В него могат да бъдат включени теми като основните ценности и правила на компанията, както и базовите умения за успешно справяне със задачите на конкретната длъжност. След това обучението на служителя продължава с теми като комуникация, етика и работа в екип, но вече в контекста на различни реални ситуации от професионалното му ежедневие.
На следващ етап, ако служителят показва добри резултати и има потенциал за развитие, той може да бъде обучаван за справяне с по-сложни работни ситуации и отговорности. Такива са например стратегическото управление, управлението на конфликти, вземането на решения, въвеждането на иновации и други. В този смисъл обучителната дейност на компаниите може да следва логиката на Брунър чрез модулни програми, в които основните теми се повтарят, но се разглеждат с различна дълбочина. Подобни програми могат да бъдат разработени на три нива – базово, средно и експертно. В тях могат да се включват конкретни казуси и симулации, съобразени с опита и професионалните отговорности на участниците.
Друга техника за обучение и развитие на човешките ресурси са менторските програми, провеждани под ръководството на опитни ментори. Менторът не просто предава своя опит, а също така насочва и подкрепя служителя. По този начин знания, които вече са били усвоени, могат да бъдат преосмислени и приложени в нови ситуации. Това създава условия за усъвършенстване на уменията и подобряване на качеството на работата.
В корпоративното обучение се използва и форматът “обучително пътешествие” (learning journey), който е фокусиран върху последователното и индивидуализирано развитие на учащия се. “Обучителното пътешествие” не представлява просто еднократен учебен курс, а продължителен процес, в който могат да бъдат включени видеоматериали, статии, тестове, симулации на различни ситуации, казуси, дискусии, самооценка и оценяване в началото и в края на обучението.
По този начин участниците многократно се връщат към основните теми, но ги разглеждат от различни гледни точки и ги прилагат в нови и все по-сложни ситуации. Именно това превръща подобни програми в подходящ пример за приложение на принципите на спираловидното учене в организациите.
Моят поглед
За мен най-ценната идея в концепцията на Брунър е, че доброто учене не следва непременно права линия. Понякога трябва да се върнем към нещо, което вече сме учили, за да го видим по нов начин. Това връщане не е крачка назад. Ако е направено правилно, то е крачка нагоре.
Точно тук е и разликата между обикновеното повторение и спираловидното учене. Ако човек просто повтаря една и съща информация по един и същи начин, трудно може да се говори за развитие. При спираловидното учене всяко връщане към дадена тема трябва да носи нещо ново – по-голяма дълбочина, по-сложен контекст, нови връзки или възможност знанието да бъде приложено в по-трудна ситуация.
Тази идея според мен е особено важна и за обучението на хора в организациите. Не е реалистично да очакваме, че един служител или мениджър ще усвои комуникацията, работата в екип, управлението на хора или вземането на решения след еднократно обучение. Към подобни теми трябва да се връщаме отново и отново, но всеки път на нивото, което съответства на натрупания опит и новите отговорности на човека.
Затова виждам спираловидното учене не толкова като конкретна техника, а като полезен принцип за развитие: започни от основното, остави човека да натрупа опит, върни го към същата идея и я надгради. Именно така знанието постепенно престава да бъде просто информация и се превръща в разбиране, умение и в крайна сметка – в компетентност.
Прочети повече: Джером Брунър. Биография и идеи.
