Всички сфери на живота ни са свързани с нашето съзнание. С него усещаме и чувстваме какво се случва с нас и около нас, а впоследствие вземаме нужните решения и извършваме определени действия.
Какво е съзнание? От какво е изградено? Има ли своите съставни части? Какви са неговите функции? Можем ли да го наблюдаваме, измерваме и анализираме?
Отговорите на тези и други въпроси можем да узнаем от т.нар. “Концепция за съзнанието” на Вунд. Нека я разгледаме.
Проблеми с управлението на времето?
Концепция за съзнанието на Вунд
Концепцията за съзнанието е дело немския психолог и баща на експерименталната психология Вилхелм Вунд, който я представя в книгите си “Принципи на физиологичната психология” (1873) и”Увод в психологията“ (1896).
Основната идея на концепцията за съзнанието на Вунд е, че съзнанието е универсално притежание на всички живи организми, но за разлика от животинското съзнание, човешкото съзнание има изключителните функции да изобразява, да пожелава и да чувства.
Вилхелм Вунд определя съзнанието като общо вътрешно преживяване (впечатление) на индивида за неговия личен и единен поток на събитията и че то произхожда от сетивните му усещания и е количествено измеримо.
Ррябва да се отбележи, че други учени преди Вунд също изказват твърдения за наличието на съзнание в живите организми и по един или друг начин правят аналогия с човешкото съзнание.
Така например, древногръцките философи Аристотел и Платон считат, че животните имат съзнание, което е нечовешко, тъй като е развито на по-ниско ниво, но все пак е някаква форма на съзнание.
Аристотел, например, различава три вида умове – растителен, животински и човешки. Растителният ум е насочен само към храненето и растежа на растенията. Животинският ум прави същото, но може още и да осъзнава болка, удоволствия, да формира желания и да инициира движения. Човешкият ум, според Аристотел, е способен на всичко, което вършат растителният и животинският ум, но притежава и функцията да разсъждава. Аристотел счита, че човекът притежава висока познавателна способност и самосъзнание.
Друг философ – Рене Декарт, твърди, че животните са сложна машина от рефлекси. Биологът Чарлз Дарвин разглежда човека в контекста на еволюцията на неговите животински предци. Зоологът Конрад Лоренц ги описва като същества, които са сходни с хората.
Концепцията за съзнанието на Вунд приема всички тези научни тези. Същевременно, тя подчертава връзката на човешкото съзнание с всички възможни живи организми, включително и с едноклетъчните.
Вунд описва старателно живота от най-малките животински организми до човека и твърди, че съзнанието е универсално притежание на живите организми. Това твърдение е звучало доста изненадващо за времето си през 1873 г.!
Ето какво отбелязва Вунд в “Принципи на физиологичната психология”:
“Съзнанието е вътрешно преживяване и вероятно всяко живо същество е имало някакво вътрешно преживяване. Началото на психичния живот датира от началото на живота. Следователно, психологията трябва да започва със самонаблюдение, това трябва да бъде записано чрез експерименти, чието предназначение е да разкриват неволни реакции – количествени данни за съзнанието. Психологията е научно изследване на умствения живот.”
Концепцията за съзнанието на Вунд е построена на системното проучване на сетивните процеси и поведението. В нея се открояват два акцента:
- Дейности на човешкото съзнание;
- Изследователски методи за количествено измерване и изучаване на съзнанието.
Да разгледаме по-подробно тези два акцента.
Безплатен бюлетин
Присъедини се към 1800+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.1. Дейности на човешкото съзнание
Вилхелм Вунд твърди, че човешкото съзнание извършва три основни дейности:
- Да изобразява;
- Да пожелава;
- Да чувства.
Трите дейности формират впечатлението на човека за общия и единен поток на събитията.
Да “изобразява” е тази дейност на съзнанието, с което формираме нашите мисловни образи за предмети, хора и събития от външния свят. Същевременно ние можем да съобразяваме, развивайки своя субективна интуиция към нещата в нас и около нас. Например, ние пазим мисловен образ за някакво цвете, но едновременно и интуитивно го свързваме с някакъв наш личен спомен. Тази способност дължим на съзнанието си. Процесът, чрез който възприемаме мисловни образи и придобиваме интуиция, така че тези образи да са ясни в съзнанието ни, се нарича аперцепция.
Освен да изобразява, човешкото съзнание може и да “пожелава”. Благодарение на тази дейност, ние се намесваме във външния свят, правейки чрез волевите си усилия това, което сме си пожелали. Например, избираме да прочетем определена книга, да се облечем в червено, да се обадим на приятел и т.н.
Третата дейност на човешкото съзнание е да “чувства” – да дава субективни оценки. Всъщност, това са нашите вътрешни вълнения, притеснения, напрежения, привързаности, отбягвания, страхове, радости, удоволствие, щастие и др.
2. Изследователски методи за изучаване на съзнанието
Концепцията за съзнанието на Вунд е изградена на основа на системни проверки с помощта на два основни изследователски метода – наблюдение и лабораторен експеримент.
Вилхелм Вунд използва два типа наблюдение в своята експериментална лаборатория – външно и вътрешно.
Външното наблюдение поред Вунд служи за записване на видими неща във външния свят и цели да установи връзката “причина-следствие”. Вунд стига до извода, че рефлексите на определени стимули могат да се измерват.
Вътрешното наблюдение Вунд нарича интроспепекция, или това е самонаблюдение. Вунд използва този изследователски метод, за да улови и регистрира мисли, чувства и емоции.
Експериментите на Вунд в лаборатория разкриват нови научни факти за различния начин, по който хората реагират на един и същ външен стимул. Затова се признава, че концепцията за съзнанието на Вунд описва наличието на връзка между неговия вътрешен и външен свят.
Вилхелм Вунд казва:
“Чистите усещания се състоят от три компонента – качество, интензивност и емоционален тон. Цялото съзнание произхожда от усещанията, но те не се обобщават като “чисто” сетивни данни, а като вече събрани образи на някакъв предмет или процес.”
Вунд дава следния пример: наблюдаваме лицето на даден човек, неговите черти, форма на устата, на носа, очи и т.н. По този начин ние можем да видим (осъзнаем), че това е наш познат човек.
Мениджър на фирма ли си?
В резюме
Концепцията за човешкото съзнание на Вунд е построена на тезата, че съзнанието е универсално притежание на всички живи организми, но за разлика от тях, човешкото съзнание има изключителните функции да изобразява, да пожелава и да чувства. Вунд използва два изследователски метода, с които доказва, че съзнанието е количествено измерима субстанция.
Нека отбележим в края, че дискусията относно дефиницията на съзнанието продължава и до днес, но концепцията за човешкото съзнание на Вунд съвсем не е променена фундаментално от времето.
Така например се признава, че животните имат определено ниво на съзнание. Тази дискусия е довела до създаване на етичен кодекс за експериментите с животни, особено във връзка с въпроси дали те чувстват страх и болка по начина, по който хората осъзнават тези чувства.
Прочети повече: Вилхелм Вунд. Биография и идеи.
