Лидерството не е да накараш хората да сторят това, което искат. Ако те искаха да го сторят, вие нямаше да сте им нужен за лидер.
Вместо това, лидерство е да накараш хората да направят онова, което не искат (или мислят, че не могат да направят) – и при това да бъдат изцяло въодушевени да го вършат.
Този парадокс е в основата на всяко велико лидерство.
За разлика от мениджмънта, който включва просто грижа и хранене на вашия организационен слон, великото лидерство кара слонът да скача.
Всеки, които разбира от слонове знае, че те могат да бягат, могат да се изправят на задните си крака, могат да коленичат на четири крака, могат да се претълкулват, но не могат да скачат.
Ето това е великото лидерство: да накараш организациите да направят онова, което те обикновено не могат да сторят, например да се постигат непрекъснато страхотни резултати.
Не можете да си помогнете, ако самите вие скочите. Слонът трябва да го направи. Не можете и да избутате слона във въздуха. Той трябва да скочи доброволно.
Да накарате слона да скача изисква изграждането на специални взаимоотношения между лидера и хората в организацията.
Много лидери разбират грешно тези взаимоотношения. Те се опитват да използват страха и болката, за да предизвикат действията, които са им необходими, за да се постигат непрекъснато страхотни резултати. „О, няма проблеми, ще накарам този слон да скача! Само ми дайте една тояга и гледайте!”
Употребата на страх и болка лесно се превръща в навик, но той със сигурност е деструктивен както за лидера, така и за хората. Да накарате слона да скача – не само един-два пъти, а непрекъснато (например да водите хората към постигането на страхотни резултати), изисква дълбока човешка и емоционална връзка между лидер и последователи. Фундаментът за тази връзка е сърцето на лидера.
Това е тайната: Не можете да накарате слона да скача, освен ако нямате добро сърце. Добрината в лидерството означава да следвате Лидерския закон:
„Ще водя хората по такъв начин, че не само ще постигаме по-добри резултати, но и ще ставаме по-добри като лидери и хора.”
Повечето лидери се фокусират върху първата част „ще постигаме по-добри резултати” и забравят за втората част. Когато имате добро сърце, да постигате резултати и да помагате на хората да стават по-добри не са две различни неща, а едно и също нещо.
От сега нататък, гледайте на всяко лидерско предизвикателство, с което се сблъсквате като на начин да подпомогнете хората да увеличат своите познания, умения, кураж, решителност и лидерски способности. Да създавате и да се грижите за подобна перспектива е добрина.
Но не бъркайте добрината с това да бъдете добър. Не правете грешката да помислите, че добрина е да накараш хората просто да се чувстват добре. Не правете грешката да смятате, че добрина е да позволяваш на хората да дават воля на най-лошите аспекти на техните характери, на мързела си, на несъобразителността си, на егоизма си и т.н.
Имайте предвид, че вие можете да сте добър и въпреки това хората да са фрустрирани от вас. Много велики лидери, с които съм поддържал връзка са ме фрустрирали, защото са искали от мен да премина през предизвикателства, през които иначе не бих преминал. Всъщност, дълбока човешка и емоционална връзка между лидер и последователи не може да се получи без голяма доза фрустрация. Но аз съм бил мотивиран въпреки фрустрацията си, защото съм усещал, че в сърцето си тези лидери са ми желали само най-доброто.
Да, чрез умения, убедителност, разбиране, енергичност, образование и напътствия, вие можете да накарате слона да скача – поне докато го правите с добрина в сърцето.
Прочети повече: Теория за ситуационно лидерство на Хърси и Бланчард.
Снимка: Thomas Retterath
