Макс Вебер е германски юрист, икономист и социолог, признат за класик на социологията.
Макс Вебер има принос и към науката за управлението. Развива популярна концепция за бюрокрацията и бюрократичната администрация.
Как преминава животът на Макс Вебер? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Вебер
Макс Вебер е роден през 1864 г. в град Ерфурт, област Тюрингия, Германия, в заможно протестантско семейство. Бащата на Вебер е депутат в Райхстага и член на управлението в Прусия. Вебер е първото от седем деца в семейството.
През 1882 г. Вебер постъпва в юридическия факултет на Хайделбергския университет, но през 1884 г. прекъсва следването си и служи в Страсбург като младши офицер. Студентските му години са бурни и в тях има както пиянски истории, така дори и дуели.
Вебер завършва образованието си в Хайделбергския университет през 1886 г. и следващите три години прекарва в Берлин, работейки като юрист и едновременно с това подготвяйки своята докторска дисертация относно историята на средновековните търговски компании. Получава докторска степен през 1889 г. и през следващите години става професор по политическа икономия към Фрайбургския университет и професор по икономика към Хайделбергския университет.
През 1897 г. почива бащата на Вебер и това събитие му носи сериозна криза, като влошава здравословното му и психологическо състояние. Вебер спира с преподаването цели 20 години и започва активно да пътува в Европа и САЩ. Той може да си позволи това, тъй като е материално обезпечен. Постепенно, академичните му интереси в правото и икономиката започват да се преориентират към социологията и Вебер дълги години провежда изследвания в тази област.
През Първата световна война Макс Вебер работи в администрацията на една болница и в някаква степен възстановява здравето си. По това време той публикува статии във вестник “Франфурктер Цайтунг”, в които изразява явно опозиционното си мнение за канцлера Вилхелм II. В края на войната взема участие в комисия, която работи по меморандум за военните престъпления на Германия, а така също и е в състава на комисията, подготвяща новата (Ваймарска) конституция на Германия.
През 1918 г. Макс Вебер се връща към преподавателската си кариера, като работи в университети във Виена и Мюнхен. Почива през 1920 г., като се разболява от т.нар. “Испански грип”, който прераства в пневмония.
Неочакваната смърт на Вебер оставя много от неговите трудове незавършени. Поради хаоса в документацията му, нито една от неговите книги не бива преведена на английски език дълги години. Дори труда “Икономика и общество”, който по мнението на специалисти се явява главен за творчеството на Вебер, е по своята същност лишена от ясна логика компилация от отделни, твърде фрагментирани статии.
В англоезичния свят най-известният труд на Вебер е есето “Протестантската етика и духът на капитализма”, преведено на английски език от американския социолог Толкът Парсънс. През 1930 г. именно Парсънс представя работата на Вебер пред международната общественост и привлича вниманието към идеите на немския социолог.
Размишленията на Вебер относно бюрокрацията биват преведени и публикувани на английски език едва през 40-те години на XX век.
Вебер, власт и законност
Като социолог, Макс Вебер се интересува от темата за властта и търси отговор на един от най-старите въпроси на политическата теория, а именно защо хората приемат властта на своя ръководител.
Този въпрос има много отговори, сред които такива като навик, лоялност и страх. Но в демократичните общества към отговорите следва да се добави и вярата в справедливостта на изборния процес и законността на неговите резултати. Очакващата подчинение власт следва да управлява по законен начин.
Идеите на Вебер за властта могат да бъдат разбрани добре, ако се промени контекста и от отношения на макро ниво – монарх-поданици или президент-граждани, се премине към отношения на микро ниво – капитал-труд или ръководител-подчинени.
Макс Вебер въвежда идеята за т.нар. “императивна координация” – вероятността една заповед, издадена от определен източник, да се изпълнява от определена група индивиди. Вебер счита, че:
“Подчинените могат да се чувстват привързани към ръководителя поради навик, комплекс от материални интереси или от идеалистични мотиви… Но тези фактори, дори в тяхната съвкупност, не могат да създадат достатъчно надеждна основа за системен императивен контрол. Освен всичко друго, обикновено съществува и такъв допълнителен елемент, като вярата в законността.”
Вебер и трите вида власт
Макс Вебер формулира три вида власт, възможни в чист вид:
- Традиционна власт – в основата й лежи вярата в традицията и законността на статуса на властимащите.
- Законна власт – в основата й лежи вярата в законността на правилата, а така също и вярата в правото на този, който е на власт и в неговата система да се разпорежда.
- Харизматична власт – в основата й лежи уважителното отношение към необичайна автентичност, образцови качества или героизъм на определена личност, а така също и вяра към решенията и разпорежданията на тази личност.
При традиционната власт подчинението идва по линия на лидер, който заема благословена от традицията властова позиция и ръководи в унисон с тази позиция.
Законната власт се определя не от личните качества на определен човек, а от заемания от него пост или длъжност.
Харизматичната власт се определя от личните качества на лидера, които, според Вебер, са “дадени от съдбата”.
Научи повече от статията “Трите вида власт на Вебер”.
Вебер и бюрокрацията
Макс Вебер смята, че вярата в законността на властта е централен елемент за почти всички административни системи. Той формулира пет концепции, които определят законността на пълномощията на ръководителя на организация:
- Трябва да се установи набор от закони, които изискват послушание от членовете на организацията.
- Законът е система от абстрактни правила, които имат конкретно приложение. В рамките именно на подобни закони администрацията отстоява интересите на организацията.
- Човекът, който изпълнява властови функции в организацията, също се подчинява на законите.
- Членът на организацията е длъжен да се подчинява на нейните закони само в качеството си на член на организацията.
- Подчинението се определя не от конкретна личност, която изпълнява властови функции, а от законно установения ред, който освен всичко друго обуславя и заемането на съответната длъжност от въпросната личност.
На база на тези концепции, Макс Вебер формулира шест характеристики на бюрокрацията като система за управление. Счита се, че Вебер е първият експерт, който използва и обяснява термина “бюрокрация”.
Шестте характеристики на бюрокрацията са:
- Специализация и разделение на труда;
- Йерархична структура за управление;
- Внимателен подбор на персонал;
- Управление чрез правила;
- Безлична среда;
- Кариерно развитие според постиженията.
Тези характеристики, според Вебер, увеличават ефективността на администрацията на една организация.
В резюме
Макс Вебер осъзнава растящата роля на експертните и техническите знания в съвременното индустриално общество и свързаната с това значимост на бщрократичните административни системи в комплексните организации.
Идеите на Вебер нямат широка популярност по света до 40-те и 50-те години на XX век, когато биват преведени на английски език. Моментът удобно съвпада с появата на сложни организационни системи, които имат нужда от ясни правила, за да функционират стабилно и ефективно.
Прочети повече: Кратка история на мениджмънта.
