Мартин Селигман е влиятелен американски психолог и един от създателите на направлението на позитивната психология.
Селигман счита, че освен с лечение и справяне със страданието, психологията може и трябва да работи върху силните страни, човешките добродетели и условията за пълноценен живот. Идеите му променят парадигмата за психологията – днес позитивната психология се развива като област на научното познание, а трудовете на Селигман се изучават в университетите по цял свят.
Как преминава животът на Мартин Селигман? Какви са неговите открития? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Селигман
Мартин Селигман е роден на през 1942 г. в град Олбъни, САЩ. Израства в еврейско семейство от средната класа, в което се е ценяло образованието.
Като ученик Селигман проявява подчертан интерес към философия и литература. Той завършва средно образование и постъпва в Принстънския университет като студент по философия. Силно повлиян е от философски течения за смисъла на живота, свободната воля и моралната отговорност.
След бакалавърската степен по философия в Университета в Принстън, Селигман продължава образованието си в Университета на Пенсилвания. Защитава докторска дисертация и от 1970 г. преподава в департамента по психология.
Селигман основава и ръководи Център по позитивна психология. Ръководи и първата в света магистърска програма по приложна позитивна психология, в която участват студенти от цял свят. Приложната позитивна психология работи с когнитивни процеси като възприятия внимание, мислене, памет, но ги разглежда в контекста на оптимизма и песимизма, на вътрешния контрол и значението и смисъла на едно или друго действие.
През 1998 г. Селигман е избран за президент на Американската психологическа асоциация. Като такъв лансира и институционализира позитивната психология като ново научно направление.
Мартин Селигман е създател и първи главен редактор на електронното списание на Американската психологическа асоциация. Член е и на други редакционни и консултативни съвети за психическо здраве.
Селигман е автор на повече от 350 научни публикации и над 30 книги – много от които са международни бестселъри, преведени на повече от 20 езика. Сред тях са “Безпомощност” (1975), “Заучен оптимизъм“ (1993), “Автентично щастие” (2002) “Благоденствие“ (2011) и др.
Селигман е един от най-награждаваните съвременни психолози за свои научни приноси, академична дейност и практическо приложение на идеите не само в клиничната дейност, но и в бизнеса, управлението, образованието. Той е почетен доктор (honoris causa) в университети в САЩ и Европа.
Селигман и заучената безпомощност
Концепцията за заучената безпомощност на Селигман възниква на база на неговите експерименти с животни. Заедно с колеги той установява, че когато животните са подложени на неконтролируеми и неприятни стимули, те постепенно спират да се опитват да избегнат или да променят ситуацията, дори когато имат тази възможност.
Селигман пренася тази идея към човешката психология. Стига до извода, че депресията и други психологически разстройства биха могли да се разглеждат като форми на заучена безпомощност. Според Селигман заучената безпомощност е състояние, при което човек е убеден, че действията му нямат никакво значение и че той не може да упражнява контрол върху живота си.
Селигман предлага идеята, че в терапията на такива хора трябва да се обърне внимание на изграждане на добрите неща в живота, вместо да се поправят лошите. Отправя апел, че вместо да продължаваме да се чувстваме нещастни, по-полезно е да се насочваме към насърчаване на щастливи преживявания и живот.
Концепцията за заучената безпомощност на Селигман оказва огромно влияние върху клиничната психология, психотерапията и образованието.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Селигман и автентичното щастие
В началото на XXI век Селигман провежда психологически проучвания, за да разбере природата на човешкото щастие. Те са в основата на теорията на Селигман за автентичното щастие.
Селигман се фокусира преди всичко върху трайното щастие, а не мимолетното щастливо преживяване. Трайното щастие е трайното убеждение на човека, че животът му е добър, смислен и значим.
Селигман определя кое е това, от което зависи чувството за трайно щастие, а именно: зададеният диапазон от гените, житейските обстоятелства като пол, възраст, етнос, доход, семейно положение, както и упражняването на доброволен контрол на мисли, действия и възприятия.
Селигман твърди, че последният елемент – доброволният контрол над мисли, чувства и действия създава т.нар. “автентично щастие”. Това е щастието, например когато гледаме и ценим радостните и хубавите неща в живота си и всичко около нас, вместо да се съсредоточаваме върху лошите и негативните неща. Или когато прощаваме на себе си и на другите, благодарни сме, позитивни сме.
Селигман твърди, че трайното чувство за щастие можем да постигнем както за своето минало, така и за настоящето и бъдещето си.
Селигман и трите типа щастие
Завладяваща е идеята на Селигман за трите типа щастие, които са производни от трите типа живот, който хората се стремят да изградят:
- Приятен живот;
- Ангажиран живот;
- Смислен живот.
Селигман открива, че приятен живот се постига чрез удоволствия и блага като добра работа, кариера, добра заплата, дом, кола, развлечения, приятни занимания, интересни пътешествия и приятни емоции. Това обаче са все преходни неща. Приятният живот носи щастие за определено време, но не създава трайно чувство за щастлив живот.
Вторият начин за щастлив живот според изследванията на Селигман е ангажираният живот. Той е посветен на отглеждане на деца, грижи за родители и близки, отдаденост на работата, любов, творчески занимания, свободно време, което използваме според своите разбирания. Селигман заключава, че ангажираният живот наистина осигурява чувство за трайно щастие и би следвало да сме доволни и горди, че го имаме.
Третият начин да имаме щастлив живот според Селигман е смисленият живот – пълна отдаденост на кауза, личностно израстване, помощ и принос към други. Важен извод на Селигман е, че смисленият живот, както и ангажираният живот, водят до истинското автентично чувство на щастие.
Селигман и човешките добродетели
Какво е това, което може да ни помоне, за да се сдобием с автентично щастие? Отговорът на Селигман е, че това са добродетелите и силите (способностите).
Селигман дефинира шест добродетели и двадесет и четири сили за щастие. Той вярва, че както добродетелите, така и силите могат да бъдат възпитани в човека, стига той да е устремен към автентичното щастие.
Списъкът с добродетели на Селигман включва мъдрост, смелост, човечност, справедливост, умереност и трансцеденотност. Всяка от тези добродетели се задвижва от специфични сили. А самите сили са вътрешните ни способности, които формират нашето поведение, мислене, емоции.
Например, мъдростта се добива със способностите ни развиваме креативно мислене, да сме любопитни, да се стремим към широта на ума и критично мислене, да изпитваме удоволствие от ученето и чувство за разсъдливост и перспектива.
В това всъщност е и приносът на Селигман – една структурирана рамка за самоусъвършенстване и водене на по-пълноценен, ангажиран и смислен живот чрез добродетели и способности.
Селигман и благополучието
Теорията на Мартин Селигман за благополучието надгражда неговата теория за автентичното щастие. Той счита, че благополучието не е приятно емоционално състояние, а многоизмерна конструкция.
Широко известен е неговият модел PERMA за благополучие, според който петте елемента на човешкото благополучие са:
- Позитивни емоции;
- Ангажираност;
- Взаимоотношения;
- Смисъл;
- Постижения.
Селигман заключава, че благополучието не е просто да се чувстваш добре, а да функционираш добре, за да процъфтяваш.
Колко различна е тази идея за благополучие от възгледите, че има само едно благополучие и то е материалното благополучие!
Цитати от Селигман
Мартин Селигман е известен с мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
- “Оптимизмът може да се научи.“
- “Щастието не е просто липса на страдание.”
- “Това, върху което се фокусираме, определя как се чувстваме.”
- “Силните страни са пътят към истинското благополучие.”
- “Позитивната психология изучава това, което прави живота смислен.”
- “Благополучието е умение, което може да се развива.”
- “Смисълът в живота идва от принадлежността към нещо по-голямо от самите нас.”
- “Хората процъфтяват, когато използват най-доброто в себе си всеки ден.”
В резюме
Мартин Селигман е бележит психолог и учен, чиито идеи полагат основите на позитивната психология. Това е нова парадигма на психологията, която залага на развитието на силните страни и способности, изграждане на автентично щастие и благополучие.
Въпреки че някои негови колеги го обвиняват в прекомерен оптимизъм и опростяване на сложни психологически процеси, днес идеите на Селигман се изучават и прилагат не само в психологията, но и в образованието, бизнеса, здравеопазването и армейските програми за устойчивост.
Прочети повече: Четирите нива на щастие на Аристотел.
