Модел на зоната на учене на Зенингер

В ежедневието често се наблюдава как хора и екипи постигат успехи, когато напускат познатото и поемат премерени рискове. Същевременно се срещат случаи, при които прекаленото напрежение води до тревожност, страх или дори отказ от действие.

Подобни прояви могат да бъдат обяснени чрез добре известен психологически модел, който разглежда три основни зони, в които хората пребивават – зона на комфорт, зона на учене и зона на паника.

Този модел е особено ценен инструмент за всички, които се интересуват от личностно и професионално израстване. Да го разгледаме.

Какво е моделът на зоната на учене?

Основите на модела на зоната на учене се свързват с работата на руския психолог Лев Виготски, който през 1930-те години създава понятието “Зона на най-близкото развитие” (Зона ближайшего развития). Според тази концепция най-ефективното учене настъпва в пространство между това, което човек може да извърши самостоятелно, и това, което все още не е способен да изпълни без помощ.

Концепцията е повлияна и от Закона на Йеркс-Додсън, формулиран през 1908 г., който описва как умереното ниво на стрес способства за оптимална ефективност, докато твърде ниското или твърде високото напрежение води до спад в резултатите.

По-късно немският педагог и обучител Том Зенингер разширява тези идеи и създава модел от три зони:

1. Зона на комфорт;
2. Зона на учене;
3. Зона на паника.

Моделът на зоната на учене предлага просто и интуитивно разделение на човешкия опит в тези три категории. Основната идея е, че ученето и развитието се случват най-успешно, когато задачите са по-трудни от обичайните, но остават в обсега на възможностите за овладяване. При липса на предизвикателства (зона на комфорт) настъпва застой и загуба на мотивация, а при прекомерно натоварване (зона на паника) се поражда стрес, който блокира ученето и намалява ефективността. Концепцията подчертава необходимостта да се поддържа баланс между сигурност и умерено предизвикателство.

Моделът на зоната на учене на Зенингер е представен на диаграмата по-долу:

Да разгледаме отличителни характеристики на всяка от трите зони, които влияят върху мотивацията, емоциите и резултатите.

1. Зона на комфорт

Зоната на комфорт представлява вътрешния кръг на модела. Това е пространство, в което действията се основават на вече натрупани знания, умения и опит. Ситуациите са познати, контролирани и предвидими.

В тази зона липсват значителни предизвикателства. Обичайно отсъстват и високи нива на стрес или несигурност. Затова зоната на комфорт често се възприема като приятно и безопасно състояние.

Пример: Дългогодишен счетоводител, който изпълнява едни и същи задачи по обработка на фактури и отчети, пребивава в зона на комфорт. Процедурите са ясни, клиентите – познати, а очакванията – еднозначни.

В краткосрочен план зоната на комфорт може да допринася за стабилност и самочувствие. Но прекаленото и трайно пребиваване в нея води до стагнация, загуба на интерес и отдалечаване от нови възможности.

2. Зона на учене

Зоната на учене е средният кръг в модела. Това е пространството, в което човек напуска рутината и се изправя пред нови, но постижими предизвикателства. В тази зона се появява умерено напрежение, което стимулира растеж и придобиване на нови знания.

Основни характеристики на зоната на учене са:

• Поява на несигурност и дискомфорт;
• Мобилизиране на ресурси и усилия за адаптация;
• Развиване на нови умения и нагласи.

Пример: Опитен търговски представител, който започва работа на нов пазар, попада в зоната на учене. Средата е частично позната, но условията изискват допълнително проучване, проактивност и гъвкавост.

Именно в тази зона се случват растежът и трансформацията. Възникналото напрежение е “позитивен стрес”, който поддържа вниманието, любопитството и мотивацията на високо ниво.

3. Зона на паника

Зоната на паника (аларма) е външният кръг на модела. В тази зона предизвикателствата превишават значително наличните ресурси и подготовка. Стресът става прекомерен, а тревожността – парализираща.

Обичайно при попадане в тази зона възникват усещания за безсилие, паника или бягство от задачата. При продължително пребиваване настъпват негативни последици – намалена ефективност, изтощение, понижаване на самочувствието.

Пример: Новоназначен служител е натоварен с управлението на цял екип без предварително обучение или подкрепа. Липсата на компетенции и адекватна подкрепяща среда поражда страх от провал и отказ от действие.

Важно е зоната на паника да се разграничава от зоната на учене. Краткотрайните и контролирани предизвикателства могат да мобилизират развитието, но дългосрочният престой в зоната на паниката е непродуктивен и дори опасен.

Практически насоки

За ефективно прилагане на модела на зоната на учене се препоръчват няколко стъпки:

1. Идентифициране на текущата зона. Оценяването на усещането за комфорт е първата стъпка за планиране на действията.
2. Определяне на подходящо предизвикателство. Предизвикателствата трябва да бъдат извън зоната на комфорт, но да не предизвикват паника.
3. Създаване на подкрепяща среда. Наличието на ресурси, обучение или менторство помага за адаптацията към предизвикателството.
4. Проследяване и обратна връзка. Редовното наблюдение на напредъка и награждаването на успехите насърчават устойчивото развитие.

Приложение

Моделът на зоната на учене намира широко приложение в различни области.

Например:

• Организационно развитие. Моделът може да се използва за планиране на въвеждащи програми, разширяване на отговорности и насърчаване на служителите да се ангажират с проекти извън рутината. Прилагането на постепенно увеличаващи се предизвикателства осигурява плавен преход от комфорт към учене.
• Кариерно израстване. Професионалистите разпознават кога настоящата работа е станала рутинна и планират нови инициативи, които да провокират развитие. Включването в специализации, обучения или проекти е начин за навлизане в зоната на учене.
• Образование. Учителите и обучителите структурират съдържанието така, че материалът да бъде достъпен, но предизвикателен. Прекалено лесните задачи не ангажират вниманието, а прекалено сложните водят до отказ от изпълнение.
• Коучинг и менторство. Коучовете насърчават клиентите да излизат от зоната на комфорт чрез малки, но прогресивни стъпки. По този начин се развиват увереност и умения за справяне с нови ситуации.
• Личностно развитие. При придобиване на нови навици – например здравословно хранене или физическа активност – моделът подпомага определянето на реалистични стъпки, които предизвикват, но не стресират прекомерно.

В резюме

Моделът на зоната на учене е ценен инструмент за личностно и професионално развитие, който се състои от три концентрични кръга:

1. Зона на комфорт;
2. Зона на учене;
3. Зона на паника.

Концепцията показва, че трайният напредък се постига чрез премерено напускане на зоната на комфорт и навлизане в зоната на учене, без да се достига прекомерен стрес. Прилагането на този подход изгражда увереност, гъвкавост и адаптивност – качества, които са необходими в динамична среда.

Прочети повече: Модел 70:20:10 за учене и развитие.