Какво отличава групата от хора, които просто работят заедно, от екип, който постига високи резултати? Дали това са лидерските качества на неговия ръководител, талантът на отделните членове или пък хармонията между тях?
Всъщност, отговорът не е еднозначен. Ефективността на екипа зависи от множество фактори, които взаимно се преплитат и влияят един на друг.
Именно с цел да се изследват тези фактори и да се предложи практичен модел за изграждане на успешни екипи е създаден моделът за екипна ефективност на Лафасто и Ларсън. Нека го разгледаме.
Какъв е моделът за екипна ефективност на Лафасто и Ларсън?
Моделът за екипна ефективност, предмет на тази статия, е дело на Франк Лафасто и Карл Ларсън – американски изследователи на екипната работа, които го представят за пръв в книгата си “When Teams Work Best” през 2001 г.
Авторите изследват над 600 екипа от различни организации и браншове. На основа на този огромен емпиричен труд двамата установяват, че ефективността на екипа не е случайност, а резултат от съзнателно развитие на пет ключови фактора, които заедно определят способността на екипа да постига устойчиви резултати.
Петте фактора на екипната ефективност според Лафасто и Ларсън са:
- Членове на екипа;
- Взаимоотношения в екипа;
- Екипен процес;
- Лидерство;
- Организационна среда.
Според Лафасто и Ларсън, ефективността на екипа е резултат не само от индивидуалните качества на участниците, но и от начина, по който те взаимодействат, организират работата си, получават подкрепа и се ръководят от своя лидер. Те често подчертават, че качеството на взаимоотношенията е в основата на всяка успешна съвместна работа.
Моделът за екипна ефективност на Лафасто и Ларсън е представен на диаграмата по-долу:
Нека разгледаме по-подробно всеки от петте фактора за ефективност на екипа по модела на Лафасто и Ларсън.
1. Членове на екипа
Първият ключов фактор за екипна ефективност по модела на Лафасто и Ларсън са членовете на екипа. Това са индивидуалните качества, които всеки човек в внася в екипа.
Авторите открояват пет индивидуални характеристики като критични за успеха на екипната работа:
- Честност;
- Откритост;
- Компетентност;
- Надеждност;
- Уважение към другите.
Ако някое от тези лични качества липсва в екипа, сътрудничеството между хората може да бъде сериозно затруднено.
Допълнителен нюанс е, че ефективните членове не само изпълняват своите задачи, но и активно допринасят за развитието на останалите чрез споделяне на знания и умения. Също така важна е и способността им за саморефлексия – умението човек да разпознава своите слабости и да работи върху тях, вместо да ги прехвърля като проблем върху екипа.
Пример: в екип за разработка на нов продукт, ако един от членовете системно не спазва сроковете, т.е. ако той не е достатъчно компетентен или надежден, това подкопава доверието в него и създава напрежение. Обратно, когато всеки е надежден и отговорен, се изгражда здрава основа за съвместна работа.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Взаимоотношения в екипа
Вторият ключов фактор за екипна ефективност по модела на Лафасто и Ларсън са взаимоотношенията в екипа.
Този фактор поставя акцент върху начина, по който членовете си взаимодействат. Добрите взаимоотношения се основават на доверие, уважение и ефективна комуникация.
Важен момент тук е, че добрите взаимоотношения не означават липса на конфликти, а способност за конструктивното им решаване. Освен това качеството на взаимоотношенията зависи и от нивото на психологическа сигурност – усещането, че всеки може да изкаже своето мнение, да зададе въпрос и дори да допусне грешка.
Когато в екипа е налице подобна сигурност, членовете му са по-склонни да проявяват инициативност и креативност.
Пример: в маркетингов екип могат да възникнат различия относно посланията, които да се отправят към клиентите. Ако обаче членовете си имат взаимно доверие, те ще разглеждат подобен конфликт като конструктивен, а не деструктивен, т.е. като възможност за подобряване на маркетинговата стратегия.
3. Екипен процес
Третият ключов фактор за екипна ефективност по модела на Лафасто и Ларсън е екипният процес – как се вземат решения, как се решават проблеми и как се координират действията в екипа.
Лафасто и Ларсън подчертават, че ефективният процес на работа в екипа предполага ясно дефинирани цели, споделена отговорност и структурирана комуникация.
Необходим е баланс – прекалено сложните процедури могат да блокират креативността, а липсата на достатъчна структура може да доведе до хаос и дублиране на усилията. Оптималният процес осигурява едновременно яснота и гъвкавост, което дава на екипа устойчивост, когато условията се променят.
Пример: в проектен екип за внедряване на нова информационна система, прилагането на методологии като Agile или Scrum може да осигури по-голяма прозрачност и координация. Така екипът има ясни задачи и методи за действие, което повишава ефективността му и намалява риска от недоразумения.
4. Лидерство
Четвъртият ключов фактор за екипна ефективност по модела на Лафасто и Ларсън е лидерството.
Ефективният лидер на екип не просто разпределя задачи, а и подпомага работата на хората, насърчава сътрудничеството помежду им и създава среда на доверие. Според Лафасто и Ларсън, ролята на лидера е да осигури посока, подкрепа и мотивация, без да ограничава инициативността на членовете.
Важен аспект е, че лидерството е динамична роля – то изисква чувствителност към различните ситуации, както и готовност да се променя стилът на лидерство според нуждите на екипа и отделните му членове. Добрият лидер умее както да дава заповеди, така и да изслушва активно, да подкрепя и да делегира, което позволява на хората да изявят най-доброто от себе си.
Пример: в IT екип за разработка на мобилно приложение, лидерът на екипа може да зададе ясна визия за крайния продукт, но същевременно да насърчи по-опитните и компетентни програмисти да предлагат свои идеи и решения. Това води до по-високо ниво на ангажираност и креативност.
5. Организационна среда
Последният пети ключов фактор за екипна ефективност на Лафасто и Ларсън е организационната среда, т.е. по-широкият контекст, в който екипът функционира. Това включва организационната култура, ресурсите на екипа, наличните системи за подкрепа и отношението на висшето ръководство.
Дори най-добре подготвеният екип ще срещне трудности, ако не разполага с нужните ресурси или ако организационната култура не подкрепя сътрудничеството между хората. Съществени са не само материалните ресурси, но и нематериални фактори като признание, доверие и справедливо оценяване на усилията.
Организационната среда може да действа като катализатор на екипната енергия или като бариера, която да ограничава потенциала на хората в екипа.
Пример: ако един екип от инженери има отлични взаимоотношения и добър процес на работа, но компанията не му осигурява бюджет за нужните технологии, това сериозно ще ограничи неговата ефективност.
Приложение
Моделът на Лафсто и Ларсън има широк спектър от приложения в различни организационни контексти.
Ето няколко основни области:
- Управление на проекти. При създаването на проектни екипи моделът може да служи като отправна точка за подбор на подходящи членове, за изграждане на доверие и за структуриране на процесите. Това намалява риска от поява на различни неразбирателства и увеличава вероятността от успешното завършване на проекта.
- Обучение и развитие. Моделът може да бъде основа за програми за обучение на мениджъри, които трябва да развиват умения за работа в екип, разрешаване на конфликти и ефективна комуникация.
- Подобряване на организационната култура. Като инструмент за диагностика, моделът позволява на организациите да идентифицират слабите места в екипната работа – например липса на доверие, неясни процеси или ограничени ресурси – и да предприемат целенасочени действия.
- Стартиращи компании. В новосъздадени малки компании и екипи, където ресурсите са ограничени и задачите са много, приложението на модела помага за създаването на ясна структура и изграждането на култура на доверие от самото начало.
- Управление на промяната. В ситуации на организационна трансформация – въвеждане на нови технологии или реорганизация на процеси – моделът може да се използва за поддържане на стабилност и ефективност в екипите.
В резюме
Моделът за екипна ефективност на Лафасто и Ларсън очертава пет ключови фактора за екипна ефективност:
- Членове на екипа;
- Взаимоотношения в екипа;
- Екипен процес;
- Лидерство;
- Организационна среда.
Моделът показва, че успехът на екипа не е резултат от изолирани действия, а от съчетание на разнообразни фактори на вътрешната и външна среда на екипа.
Прочети повече: Екип. Що е то?
