Модел за линейна комуникация на Берло

Линейната комуникация е често срещана в деловата сфера. Тя е еднопосочна, преминава през няколко етапа и не изисква обратна връзка.

При подобни линейни комуникации, обаче, е лесно да се допуснат грешки, които влошават ефекта на съобщението и не водят до желания краен резултат.

В тази връзка е разработен т.нар. “Модел за линейна комуникация на Берло” или “Модел SMCR”, който разкрива как може да се подобрят линейните комуникации.

Каква е основната идея на този модел?

Модел за линейна комуникация на Берло

Моделът за линейна комуникация е разработен през 1960 г. от Дейвид Берло (1929-1996) – психолог по образование и един от най-известните учени-изследователи в областта на теорията на човешките комуникации.

Моделът за линейна комуникация на Берло включва следните елементи:

1. Източник;
2. Съобщение;
3. Канал;
4. Получател.

Моделът на Берло за линейна комуникация се основава на модела на Шенън и Уивър, но го разширява с няколко нови акценти. Новото е най-вече това, че са необходими двустранни и равностойни отношения между източника на информация и получателя на съобщението.

Според Берло, двете страни в линейната комуникация се възприемат като диада и така успяват да постигнат „сдвояване“. Казано по друг начин, линейната комуникация се нуждае от убеждението „Аз те разбирам“, която се проявява и от двете страни едновременно и в еднаква степен. В този смисъл сдвояването изисква определени нагласи, познания, умения за комуникация и др.

Моделът за линейна комуникация на Берло е представен на диаграмата по-долу:

Линейната комуникация според модела на Берло е последователен процес. Източникът създава своето съобщение, избира подходящ канал, за да стане то по-разбираемо за получателя и го предава на получателя.

Звучи на пръв поглед елементарно. Мислим си „Какво му е сложното? Искаш да кажеш нещо, казваш го и толкова!“ Въпросът не е в това да кажем нещо, а да го кажем така, че да ни разберат. Моделът на Берло дава много добри идеи в тази посока.

Да разгледаме по-подробно четирите елемента на модела за линейна комуникация на Берло.

1. Източник

Да вземем един конкретен пример – трябва да докладваш в писмен вид по някакъв въпрос на твоя пряк ръководител.

В този случай, ти си „източникът“. Докладът е твоето „съобщение“. Ти подбираш „канал“, който според теб ще е най-въздействащ. Твоят пряк ръководител е “получател”.

Получава се така, че от теб, като източник, зависи преди всичко доколко докладът ще произведе полезен резултат. Но зависи и от ръководителя (получателя) – как той възприема теб, каква е нагласата му да чете доклади от своите сътрудници (обича или не обича някой да му дава препоръки), как взема управленски решения и др.

Няма смисъл да сме източници на съобщение, отправено до конкретен получател, ако не познаваме и осъзнаваме своите лични възможности, познания, умения, намерения, но и тези на получателя. В този смисъл обученията по комуникации, които се провеждат в много компании, имат точно такива цели.

Моделът за линейна комуникация на Берло препоръчва две действия – кодиране (шифроване) и декодиране (разшифроване).

Първото действие – кодиране, е действие от страна на източника и цели да се създаде някакво съобщение. Второто действие – декодиране, е от страна на получателя, за да разбере и осмисли съобщението, преди да реагира по какъвто и да е начин.

Важното в случая е да се получи комуникация в диада, да има сдвояване, т.е. да има нагласа за взаимно разбиране между източника и получателя.

И така, ако трябва да съставиш писмен доклад до твоя пряк ръководител, следва да помислиш не само какво съобщение (доклад) да напишеш, но и как твоят ръководител ще възприеме твоето съобщение. Той би следвало да си мисли същото – да се постави „в твоите обувки“, да се опита да разбере защо мислиш така.

2. Съобщение

Моделът за линейна комуникация на Берло посочва четири основни изисквания към съобщението:

• Съобщението да е съдържателно. Например, докладът следва да е посветен на конкретна тема, да излага аргументи, изводи, предложения.
• Съобщението да е съставено с помощта на подходящи „елементи“ – това са думите, стилът и тонът на говорене/писане, невербални елементи. Например, когато съставяш доклад, пиши логично, точно, целесъобразно. Придържай се към стил на писане, който поражда доверие и към тон, който е убедителен. Фамилиарният тон е неподходящ.
• Третиране – това е начинът на поднасяне на съобщението. Например, когато пишеш доклад, обърни внимание на фактите, които си събрал, преди да започнеш да съставяш доклада и се попитай дали те са достатъчно основателни. Помисли също така каква е целта на твоя доклад, какво искаш да предизвикаш – да информираш, да препоръчаш, да предложиш идея? Внимателно подреди фактите и използвай кратки изречения – така докладът ще е ясен, което е едно много важно условие.
• Структура на съобщението – това е формата на представяне на съобщението. Например, в случая с доклада, започни с кратко и конкретно представяне на темата и целта на доклада. След това изложи фактите. Направи изводи. Дай своите препоръки.
• Избор на код – най-общо казано това означава да се осъзнае символизма на съобщението. Както емотиконите символизират определени настроения и чувства, така и писменият доклад символизира определено нещо, например тревогата и загрижеността на автора по отношение на изложения проблем.

3. Канал

Моделът за линейна комуникация на Берло разглежда пет канала за предаване на съобщението. Това са петте човешки сетива – слух, зрение, допир, обоняние, вкус.

Каналът за предаване на съобщението в писмения доклад, е зрителен. Това означава, че външният вид, формат, шрифт и големина на буквите, подреждането на текста, прегледността и всичко друго, което облекчава зрителните възприятия, са задължителни неща за твоя доклад.

4. Получател

Това, което ще коментираме по-долу, е валидно както за получателя, така и за източника на съобщението.

Според модела за линейна комуникация на Берло, и източникът, и получателят на съобщението трябва да имат еднакво добре развити умения, познания и нагласи за комуникация. От това зависи дали ще комуникират в диада.

По-конкретно моделът на Берло уточнява следното:

• Пет умения за комуникация: говорене, писане, слушане, четене и мисловни умения. Докладът например, изисква умения за писане. Те включват развит речников фонд от думи, спазване на граматически правила и правила за пунктуация, организация на писмената реч и др. Получателят на писмени съобщения, от своя страна, следва да умее да чете. Това означава да разбира текста, да разграничава и откроява отделните факти, да прави самостоятелни съждения, да свързва писмения текст с други ситуации.
• Самоосъзнаване „кой съм аз и какво мога“, много добри познания по темата, която се комуникира, познание за нагласите на другата страна. Важни са и познания за социокултурната система – пред кого, кога и как е прието да се комуникира, какви са приетите правила за използване на думи, изрази, невербални символи, кога може да се използва хумор и т.н.
• Нагласи за линейна комуникация: добронамереност, уважение, комуникация без предразсъдъци, нагласа да се разбират чуждите послания.

В резюме

Моделът за линейна комуникация на Берло разширява модела на Шенън и Уивър с нови акценти. По-специално, за да е ефективна линейната комуникация, е нужно да има:

• Двустранни и равностойни отношения между двете страни в комуникацията, които създават диада – „сдвояване“;
• Силно развито убеждение „Аз те разбирам“ – от двете страни едновременно;
• Специфични нагласи на добронамереност, уважение, познания по темата, познания за другата страна, умения за говорене, писане, четене, слушане.

Прочети повече: 9 принципа на ефективната комуникация.