Модел за поддържане на самооценката на Тесър

Преобладаваща част от хората се стремят към точна, устойчива и позитивна самооценка.

Какви са обстоятелствата, които влияят на нашата самооценка? Какви са ефектите, които се пораждат следствие на това влияние? В каква степен емоциите влияят върху мотивацията ни да поддържаме самооценката си и какви са възможните начини за това?

Отговор на тези въпроси дава т.нар. “Модел за поддържане на самооценката на Тесър”. Нека го разгледаме.

Модел за поддържане на самооценката

Моделът за поддържане на самооценката се основава на мотивацията на хората да поддържат точна, устойчива и позитивна самооценка. Той е създаден през 1988 г. от Ейбрахам Тесър – професор по психология от САЩ.

Тесър и негови колеги провеждат изследване на социалните механизми за влияние върху самооценката. В хода на изследването Тесър търси отговори на следните въпроси:

• Кога постиженията и успехите на други хора повишават мотивацията ни да развиваме и поддържаме висока самооценка за себе си?
• Кога постиженията и успехите на другите хора застрашават чувството ни на достойнство и променят самооценката ни?
• Какви са социалните ефекти на влияние върху самооценката ни?
• Кое е това, което влияе върху мотивацията ни за поддържане на самооценката?
• Какви са вариантите за поддържане на позитивна самооценка?

Моделът на Тесър е част от по-голямата Теория за Аз-а. Както е известно, тази теория разкрива, че самооценката е важна съставна част на Аз-а, а Аз-ът от своя страна е съвкупност от убеждения и съждения, които ние формулираме сами за себе си – за характерни черти, качества, способности, потенциални възможности, талант, постижения и др.

Основавайки се на Теорията на Аз-а, Моделът на Тесър ни дава допълнителни познания каква е и как работи мотивацията на хората да поддържат своята самооценка.

Моделът за поддържане на самооценката на Тесър има четири основни тези:

1. Самооценка, близост, постижения и успехи на другия;
2. Ефекти на социално сравнение и социално отражение;
3. Емоционална подкрепа на самооценката;
4. Варианти за поддържане на самооценката.

Да разгледаме по-подробно всяка от тези четири тези.

1. Самооценка, близост, постижения и успехи на другия

Според Модела на Тесър, поведението на други хора влияе върху самооценката ни, когато:

1. Имаме по-близки взаимоотношения с друг човек – приятели, роднини, колеги, с които работим в сътрудничество, съседи.
2. Нашите характеристики, черти и съждения са близки или подобни на други хора;
3. Другият, с когото сме в близки отношения или с когото имаме подобни характеристики, има някакви постижения и успехи.

Съответно, моделът на Тесър откроява следните зависимости:

• Колкото по-голяма е близостта с другия, както и колкото по-голяма е близостта ни в чертите и съжденията с него, толкова по-силно е влиянието му върху нашата самооценка.
• Постиженията и успехът на другия понижават самооценката ни.
• Важен фактор за поддържане на самооценката са нашите потребности. Трябва да сме наясно какво е това, което ни липсва и да знаем какви искаме да сме.

2. Ефекти на социално сравнение и социално отражение

Моделът на Тесър откроява два ефекта в поведението ни да поддържаме самооценката си в определени граници. Това са ефектът на сравнение и ефектът на отражение, които действат в противоположни посоки.

Моделът на Тесър дава пояснява следното:

• Ефектът на сравнение се проявява, когато другият ни превъзхожда по постижения и успехи и най-вече тези постижения и успехи са значими и стойностни и за нас (ние също имаме подобни амбиции). С други думи, ние сме склонни да се сравняваме точно с такъв човек и в такива ситуации. Колкото по-големи са постиженията и успехът на другия и колкото по-близки са отношенията ни с него, толкова по-голяма е заплахата за собствената ни самооценка. При подобно сравнение изпитваме чувства като завист, ревност, фрустрация, гняв.
• Ефектът на отражение се проявява, когато другият ни превъзхожда по постижения и успехи, но те нямат особена стойност за нас. С други думи, превъзходството на другия не влияе отрицателно, а положително на нашата самооценка. Благоприятната самооценка предизвиква позитивни чувства и гордост от постиженията и успехите на другия.

Виждаме как едни и същи фактори – близост и постижения/успех създават два противоположни ефекта, според това как самите ние възприемане постиженията и успехите. Ето защо е важно да сме наясно със своите амбиции за постижения и успехи.

3. Емоционална подкрепа на самооценката

Моделът на Тесър подчертава ролята на емоциите в поддържането на самооценката.

Ако изпитваме силна емоция от постиженията и успехите на другия и най-вече от това, че те превъзхождат нашите собствени, ние сме склонни да поддържаме висока самооценка. Много важно е следователно да сме наясно със силата на емоцията си.

4. Варианти за поддържане на самооценката

Ето какви варианти предвижда моделът на Тесър, за да поддържаме самооценката си точна, устойчива и позитивна:

• Намаляваме близостта си – по-малко срещи, по-малко общи ангажименти, по-малко мисли за другия;
• Променяме възприятията си (гледната си точка) за постижения и успех;
• Променяме своя начин на работа, като работим по-съсредоточено и полагаме повече усилия.

Приложение на Модела на Тесър

Самооценката ни е част от нашия Аз и в този смисъл играе изключително важна роля за самочувствието, сегашните и бъдещи действия, както и за взаимоотношенията ни с други хора. Доказано е, че точната, устойчива и позитивна самооценка е моторът на постижения и успехи.

Или, да познаваме модела на мотивация за поддържане на самооценката е важно познание.

Например, ако си мениджър и ръководиш хора, можеш да използваш това познание в работата си, като проявяваш интерес не само към самооценките на твоите служители, но и към възможностите да ги поддържаш на едно реалистично ниво.

Ето няколко въпроса, с които можеш да приложиш основна част от модела за поддържане на самооценката на Тесър в твоята работа със служителите:

• Познаваш ли наистина как твоите служители се самооценяват, познаваш ли техните възприятия за постижения, за успех, знаеш ли амбициите им?
• Какви методи използваш в работата си – годишни и месечни оценки, индивидуални неформални разговори, групови дискусии или нещо друго?
• Имаш ли наблюдения как реагират служителите, когато съобщаваш резултати и постижения? Ръкопляскат ли? Приемат мълчаливо информацията ли? Негодуват ли? Сърдят ли се, че са недооценени? Карат ли се помежду си? А ти как реагираш ти на подобни реакции?
• Наясно ли си каква е атмосферата на близост, другарство, сътрудничество и партньорство в работата на твоите служители?
• Има ли твоята организация конкретни и ясно формулирани цели, или по-скоро работи с клиширани формулировки? Например, клиширана цел е „Целта ни е да вървим напред и нагоре“.
• Свързани ли са организационните цели с личните цели на служителите? Каква е по-точно връзката помежду им?
• Обвързани ли оценките на служителите с възнагражденията им?

Насочвам те към по-горните възможности за поддържане на точна, устойчива и позитивна самооценка с идеята, че осъзнаваш колко важно е това не само за служителите, но и за организацията, както и за теб, ако си ръководител.

В резюме

Моделът на Тесър представя спецификата на мотивацията на хората да поддържат точна, устойчива и позитивна самооценка.

Моделът се основава на четири основни тези:

1. Самооценка, близост, постижения и успехи на другия;
2. Ефекти на социално сравнение и социално отражение;
3. Емоционална подкрепа на самооценката;
4. Варианти за поддържане на самооценката.

Винаги е полезно да научаваме детайли за Аз-а, самооценката и мотивацията ни да я поддържаме на здравословно ниво. Моделът на Тесър ни предоставя именно тази възможност.

Прочети повече: Теория за социалното познание.