Модел за стилове на учене на Хъни и Мъмфорд

Защо едни хора учат най-добре, когато действат, а други – когато наблюдават и анализират? Как е възможно един човек да схваща идеята едва след като я приложи, а друг – едва след като я обмисли в тишина?

Тези различия не са случайни. Те отразяват начина, по който всеки човек усвоява нови знания и умения – неговия стил на учене.

Моделът на Хъни и Мъмфорд за стиловете на учене е една от най-използваните концепции в света на обучението, развитието и управлението на хора. Да я разгледаме.

Какви са различните стилове на учене?

Стиловете на учене, предмет на настоящата статия, са формулирани от Питър Хъни и Алън Мъмфорд – специалисти по организационно развитие от Великобритания, които за пръв път представят своя модел в книгата си “The Manual of Learning Styles” през 1986 г.

В разработката на модела си Хъни и Мъмфорд стъпват на откритията на Дейвид Колб от 1984 г. за цикъла на учене, описан в книгата му “Experiential Learning: Experience as the Source of Learning and Development”.

Колб разглежда ученето като цикъл от четири фази:

1. Преживяване;
2. Наблюдение;
3. Осмисляне;
4. Прилагане.

Хъни и Мъмфорд адаптират този постоянно повтарящ се цикъл към реалностите на обучението на възрастни, като въвеждат четири поведенчески стила на учене. Всеки стил съответства на една от фазите в цикъла на Колб, но е представен чрез конкретен тип личност и поведение:

1. Активист (Activist) – човекът на действието.
2. Рефлектор (Reflector) – наблюдателят и анализаторът.
3. Теоретик (Theorist) – мислителят и систематикът.
4. Прагматик (Pragmatist) – практикът, ориентиран към резултати.

Голямата идея на модела на Хъни и Мъмфорд е, че хората учат по различен начин, защото имат различни предпочитания към начина, по който възприемат и обработват новата информация. Всеки човек естествено клони към един от четири стила на учене – активист, рефлектор, теоретик или прагматик, които отразяват различни фази от цикъла на учене на Колб.

Хъни и Мъмфорд подчертават, че ефективното учене преминава през всички четири фази, но всеки човек има своя “входна точка” – предпочитан стил за учене.

Така се затваря пълният цикъл на учене:

1. Активистът преживява нещо ново (опит).
2. Рефлекторът анализира и наблюдава преживяното.
3. Теоретикът извежда принципи и модели.
4. Прагматикът прилага новото знание на практика.

Когато цикълът се затвори, ученето е пълноценно. Ако човек прескочи определена фаза – например не обмисли натрупания опит или не го приложи на практика, – знанието остава повърхностно.

Моделът за стиловете на учене на Хъни и Мъмфорд е представен на диаграмата по-долу:

Хъни и Мъмфорд изобретяват и свой въпросник за оценка на стиловете на учене (Learning Styles Questionnaire, LSQ), който съдържа въпроси, описващи поведенчески предпочитания в процеса на учене.

Да разгледаме по-подробно всеки от четирите стила на учене по модела на Хъни и Мъмфорд.

1. Активист

Активистът учи най-добре, когато се потапя в действието, в преживяването на нещата.

Той не обича дългите обяснения и теории, а предпочита да експериментира, да пробва, да преживява. За него знанието идва чрез опита.

Характерни черти:

• Енергичен, ентусиазиран и отворен е към новото.
• Обича предизвикателствата и разнообразието.
• Учи чрез опит, участие и експеримент.

Активистът е тип човек, който ще се включи първи в нова инициатива, ще изпробва нов метод или ще тества идея, без дълго да обмисля.

Силни страни:

• Има висока мотивация и енергия за нови неща.
• В готовност е да поема рискове.
• Умее да се учи “в движение”.

Слаби страни:

• Не обръща достатъчно внимание на анализа и рефлексията.
• Понякога прибързва или действа повърхностно.
• Има склонност да губи интерес, ако темата е твърде теоретична.

Пример: При въвеждане на нов софтуер в екипа, Активистът ще предпочете да експериментира и сам да разбере какво се случва, като натиска по бутоните и менютата, вместо да чете ръководството.

2. Рефлектор

Рефлекторът учи най-добре, когато наблюдава и анализира. Той обича да гледа отстрани, да изслушва мненията на другите, да събера информация и чак след това да действа.

Характерни черти:

• Внимателен, търпелив, обмислящ.
• Предпочита да анализира ситуацията преди да реагира.
• Ученето му е свързано с наблюдение и размисъл.

Силни страни:

• Има способност да вижда различни гледни точки.
• Добър анализатор и слушател е.
• Взема решения след задълбочена преценка.

Слаби страни:

• Склонен е да отлага действията.
• Понякога е прекалено предпазлив.
• Може да изпусне добри възможности поради прекомерен анализ.

Пример: При същата ситуация с нов софтуер, Рефлекторът ще наблюдава как колегите му работят с него, ще си води бележки и едва след това ще го използва сам.

3. Теоретик

Теоретикът учи най-добре, когато може да осмисля и да подрежда знанието в система. Той търси логика, принципи, рамки и модели. Неговото учене е рационално, аналитично и концептуално.

Характерни черти:

• Обича структурираните материали.
• Цени логическите аргументи и последователността.
• Харесва му да разбира защо нещо се случва.

Силни страни:

• Има отлично логическо мислене.
• Умее да систематизира сложна информация.
• Добър е в разкриването на взаимовръзки.

Слаби страни:

• Има склонност да пренебрегва практическите аспекти на нещата.
• Трудно приема неструктурирани ситуации.
• Понякога се изгубва в теорията.

Пример: В примера с новия софтуер, Теоретикът първо ще прочете документацията, ще разбере принципите, по които работи програмата, и чак тогава ще започне да я използва.

4. Прагматик

Прагматикът е човек на приложението. Той учи най-добре, когато вижда ясна връзка между теорията и практиката. Неговата философия е: “Ако не мога да го използвам веднага, не ми е нужно.”

Характерни черти:

• Ориентиран е към резултати и ефективност.
• Обича да изпробва идеи в реални ситуации.
• Непрекъснато търси практическо приложение на наученото.

Силни страни:

• Реалистичен и целенасочен е.
• Бързо превръща теорията в практика.
• Ориентиран е към постижения.

Слаби страни:

• Губи интерес към абстрактни идеи.
• Не обича теоретизиране без действие.
• Понякога действа твърде бързо.

Пример: В примера със софтуера, Прагматикът ще поиска веднага да приложи новия софтуер в реалната работа, за да види как това ще му помогне за постигане на по-добри резултати.

Приложение

Моделът за стиловете на учене на Хъни и Мъмфорд има приложение в различни области.

Например:

• В управлението на хора и екипи. Познаването на стиловете на учене помага на мениджърите да подбират подходи за обучение, мотивиране и обратна връзка, съобразени с индивидуалните предпочитания на служителите.
• В обучението и образованието. Учебните програми могат да бъдат по-ефективни, когато включват елементи за всеки стил – преживяване, анализ, теория и практика.
• В индивидуалното развитие. Осъзнаването на собствения стил подпомага по-доброто планиране на ученето и целенасоченото развитие на по-слабо изразените стилове.
• В коучинга и менторството. Коучингът и менторството могат да се адаптират според стила на клиента, за да се постигне по-дълбоко и устойчиво учене.
• В организационното обучение. Компаниите могат да изграждат побалансирани обучителни програми, които затварят цикъла на учене и повишават ефективността на екипите.

В резюме

Стиловете на учене на Хъни и Мъмфорд са практичен модел за разбиране на различните начини, по които хората усвояват знания и умения.

Стиловете на учене са четири и отразяват четири различни предпочитания в процеса на учене:

1. Активист;
2. Рефлектор;
3. Теоретик;
4. Прагматик.

Моделът подчертава, че най-ефективното учене настъпва, когато човек преминава през всички фази на цикъла на учене – преживяване, наблюдение, осмисляне и прилагане.

Прочети повече: Преднамерено учене.