Модел за стилове на учене на Колб

Всички ние учим непрекъснато в рамките на нашия живот. Учейки и придобивайки опит, ние изграждаме нашите силни страни, навици и характер.

Но не всеки учи по един и същи начин. Има различни начини на учене, известни още и като “стилове на учене”.

Един от най-известните модели, които обясняват различните начини на учене, е т.нар. “Модел за стилове на учене на Колб”. Той обяснява как протича ученето и кой стил е най-подходящ за съответния човек.

Модел за стилове на учене на Колб

Моделът за стилове на учене е откритие на американския психолог Дейвид Колб, който публикува своя теория по темата през 1984 г.

Колб смята, че ученето включва усвояване на абстрактни концепции, които могат да бъдат приложени гъвкаво в различни практически ситуации. Според модела на Колб, усвояването на нови концепции става чрез придобиването на нов опит.

Дейвид Колб отбелязва, че:

“Ученето е процес, в който се създава познание чрез трансформиране на опит.”

Моделът за стиловете на учене на Колб е представен на диаграмата по-долу:

В модела на Колб се използват две понятия – цикъл на учене от четири фази и четири стила на учене. Те са взаимно свързани в логическа връзка. Нека ги разгледаме по-подробно.

Цикъл на учене

Колб счита, че когато човек учи, той преминава през цикъл от четири фази, както следва:

1. Конкретно преживяване – човек придобива нов опит чрез някакво лично преживяване или се сблъсква с нова ситуация, в която интерпретира по нов начин досегашния си опит;
2. Наблюдение и размисъл – размисълът е на база на новото преживяване, като от особена важност са несъответствията между придобития опит и неговото разбиране;
3. Абстрактно мислене – човек обобщава наблюденията си и усвоява нова концепция или модифицира текуща своя концепция;
4. Активно експериментиране – човек прилага новата коцепция в практиката и вижда какво се случва.

Ефективното учене се разглежда от Колб като цикъл от четири фази, които следват една след друга. Всички фази са еднакво важно. За да се случи “ученето”, човек следва да премине през всички фази на цикъла, въпреки, че може да започне от различна фаза.

Например, когато човек се учи да кара кола, един човек може:

• да започне с наблюдение и размишление на начина, по който шофират други шофьори;
• да започне с абстрактно мислене, като чете и анализира наръчник за шофиране;
• да започне с практика, като седне зад волана и с помощта на инструктор да подкара колата.

В този пример, началото на цикъла на учене е различно, но така или иначе за ефективно придобиване на знания и умения за шофиране въпросният човек ще трябва да премине през четирите фази, в една или друга степен.

Четири стила на учене

В зависимост от четирите фази от цикъла на учене, Колб дефинира и четири стила на учене. Всеки отделен стил на учене се проявява чрез съчетаване на две фази от цикъла на учене.

• Акомодативен стил на учене. Той е комбинация от активно експериментиране (правене) и конкретно преживяване (чувстване). Това е стил на учене, който разчита повече на интуицията, а не толкова на логиката. Хората, които обичат този стил са привлечени от нови предизвикателства и от практическото правене на нещата. Хората с този стил на учене са хора на действието, обичат да работят с ясни цели и конкретни крайни срокове.
• Дивергентен стил на учене. Той е комбинация от конкретно преживяване (чувстване) и наблюдение и размисъл (наблюдение). Хората, които обичат този стил могат да гледат на нещата от различни перспективи, добри са в това да събират информация, да я анализират и да използват въображението си, с цел генериране на нови идеи и разрешаване на проблеми. Хората с този стил на учене имат богата обща култура, добри са в човешките отношения и умеят да работят в екип.
• Асимилативен стил на учене. Той е комбинация от наблюдение и размисъл (наблюдение) и абстрактно мислене (мислене). Това с стил на учене, който разчита повече на логиката, а не на интуицията. Хората, които обичат този стил умеят да структурират и организират информацията, заинтересовани са от теории, модели и подходи, но не толкова от емпиричен опит или човешки отношения. Способни са да създават и свои собствени теории и модели.
• Конвергентен стил на учене. Той е комбинация от абстрактно мислене (мислене) и активно експериментиране (правене). Хората, които обичат този стил умеят да разрешават проблеми и използват знанията си, за да решават практически задачи. Хората с този стил на учене се вълнуват повече от задачите, не толкова от взаимоотношенията с хората и са добри в това да експериментират с нови идеи в практиката.

В резюме

Когато се проектира едно обучение, следва да се отчетат стиловете на учене на отделните участници и да им се предложат подходящи форми за включване в обучението по най-пълноценен начин.

Също така, на хората може да се помогне, като бъдат научени на четирите стила на учене и като се изясни кой е техният най-малко предпочитан стил за учене. По този начин може да се обърне по-сериозно внимание на определени области, в които по принцип обучаващите се имат по-слаб интерес.

В идеалния случай, обучаващите дейности и учебни материали трябва да бъдат разработени по начин, който използва възможности за обучение от всяка фаза на цикъла на учене.

Прочети повече: Модел за стилове на учене на Фелдър и Силвърман.