Модел за вътрешна мотивация на Пинк

Когато говорим за ефективност и постигане на високи резултати на работните места е полезно ръководителите да правят разлика между два основни типа мотивация на служителите – външна и вътрешна.

Външната мотивация зависи от наградите и наказанията. Тя е важна, разбира се, но всички изследвания показват, че в дългосрочен план тайната на високоефективната работа на служителите се крие не в нея, а в незабележимия вътрешен подтик нещата да се правят заради самите тях. Това е именно т.нар. “вътрешна мотивация”.

Известен е модел за вътрешна мотивация, който обяснява кои са главните й елементи и в каква посока следва да полага грижи всеки мениджър, ако желае да разполага с истински мотивирани служители.

Нека разгледаме този модел.

Модел за вътрешна мотивация на Пинк

Моделът за вътрешна мотивация, който ще разгледаме е откритие на Даниъл Пинк – автор на книги, посветени на бизнеса, работата и управлението. Пинк публикува за първи път своя модел за вътрешна мотивация в популярния си бестселър “Мотивацията” (Drive) през 2009 г.

Съгласно модела на Пинк, вътрешната мотивация на хората на работните места зависи от три елемента:

1. Самостоятелност;
2. Майсторство;
3. Цел.

Колкото повече от трите елемента присъстват на работното място на един служител, толкова повече той би следвало да е вътрешномотивиран, при равни други условия.

Моделът за вътрешна мотивация на Пинк е представен на диаграмата по-долу:

Нека разгледаме с повече детайли всеки от трите елемента на вътрешната мотивация.

1. Самостоятелност

Самостоятелността е първият елемент на вътрешната мотивация и вероятно – най-важният от всички.

Самостоятелността, или автономията, е потребността човек да направлява сам своите действия на работа, а и в живота по принцип. За да си вътрешномотивиран, следва да си способен да контролираш действията си – какво правиш, кога го правиш и с кого го правиш, без да очакваш непрекъснато някакви заповеди или инструкции от друг човек, обикновено висшестоящ.

Ето какво отбелязва Пинк в тази връзка:

“Усещането за самостоятелност има мощно въздействие върху личните постижения и нагласи.”

Според няколко неотдавнашни изследвания на поведенческата наука самостоятелната мотивация спомага за по-доброто концептуално разбиране, по-високи оценки, повече упоритост в училише и в спортните дейности, повишена производителност, по-малко изтощение и по-високи нива на психическо благополучие. Тези ефекти се пренасят и на работното място.

Според Пинк, самостоятелността на работните места стимулира креативността на служителите, тъй като те могат да мислят по-освободено, без непрекъснато да се съобразяват с определени правила и процедури.

Организациите могат да внесат повече самостоятелност в работата, като преосмислят редица правила, свързани с идеята за контрол – традиционно работно време, работно облекло, количествени таргет цели и др.

По този начин може да се стимулира автономията на служителите, да се увеличи доверието им и да се създаде среда, в която да се търсят повече иновации.

2. Майсторство

Майсторството е вторият елемент на вътрешната мотивация по модела на Даниел Пинк.

Майсторството е свързано с желанието да се развиваш и усъвършенстваш. Ако се мотивираш от постигане на майсторство, ще разглеждаш собствения си потенциал като неограничен и непрекъснато ще се стремиш да развиваш уменията си чрез учене и практика.

Идеята за майсторство е много близка до една друга много значима идея – тази на Михай Чиксентмихай за т.нар. “поток”.

Чиксентмихай, който е световнопризнат експерт по психология, открива, че човек попада в “поток” – състояние на пълна ангажираност и поглъщане в определена дейност, в резултат на което се чувства щастлив, когато наистина върши това, което обича и умее да върши добре, т.е. когато разполага с майсторски умения.

3. Цел

Целта е третият елемент на вътрешната мотивация по модела на Пинк.

Хората могат лесно да изгубят ентусиазма си и да се демотивират на работа, ако не разбират какъв е по-висшият смисъл на това, което вършат. Тоест, нужна е яснота и съпричастност към “голямата картина”, отвъд рутинните делнични задачи. Това може да е някаква голяма, космата, дръзка цел, например.

Даниел Пинк казва следното:

“Самостоятелните хора, стремящи се към майсторство, имат много висока производителност. Онези обаче, които го правят в служба на някаква по-висша цел, могат да постигнат много повече.”

Онези служители, които смятат, че с работата си допринасят за нещо по-значимо и важно, често пъти са по-ангажирани и имат по-висока вътрешна мотивация.

Това може да се насърчава, например като се свързват личните цели на служителите си с организационната мисия и визия.

Също така, при определяне на дългосрочни цели на служителите е добре да се има предвид ефектът на Златокоска, т.е. целите да не бъдат нито прекалено лесни, нито прекалено трудни, за да бъдат истински мотивиращи.

В резюме

Моделът на Пинк за вътрешната мотивация откроява три елемента, върху които следва да се фокусира всяка организация:

1. Самостоятелност;
2. Майсторство;
3. Цел.

Ако ръководителите целенасочено развиват тези три елемента в своите организации и създават предпоставки те да процъфтяват, при равни други условия те ще разполагат със силно ангажирани и съпричастни служители, на които може да се разчита в дългосрочен план.

Прочети повече: Модел SCARF за мотивация на Рок.