Организация

“Организация” е дума с гръцки произход и означава “средство”, “начин”, “инструмент”.

Казано с други думи, с помощта на една организация група от хора се договарят да обединят усилията си, за да постигнат определена цел.

Ключови символи на организацията

Всяка една организация притежава поне няколко ключови символи:

• Хората на организацията – какво знаят и могат да правят добре, кои са основателите на организацията и каква е тяхната компетентност.
• Мисията и целите на организацията – знаят ли се от обществото, от служителите на организацията, значими и важни ли са, успяват ли да ангажират служителите (да създадат съпричастие у тях).
• Структурата на организацията (“скелетът” на организацията) – от която зависи организацията на работа, координацията, яснотата кой, какво, къде, кога, с кого ще прави, включително и цялостните взаимоотношения по повод изпълнението на целите и мисията на организацията.
• Възприятията, нагласите, ценностите на хората в организацията, включително и на собствениците – в смисъл как възприемат средата, в която организацията им работи, адаптивни ли са към следата, какви са нагласите към работата, която извършват, към потребителите, към конкурентите.

Теории за организацията

Възгледите за организацията днес се различават от възгледите за организацията преди 100 години. Известни са няколко групи теории за организацията, които красноречиво показват развитието на възгледите за организацията.

Класическите теории за организацията обясняват природата на организацията предимно чрез разделението на труда и структурата на организацията, а във връзка с това извеждат на преден план нуждата от спазване на определени принципи на управление.

Така например Фредерик Тейлър набляга най-вече на ясното разделение на труда, на внимателния подбор на работниците и тяхното обучение, за да може организацията да функционира ефективно.

Макс Вебер поддържа тезата, че организацията, по подобие на обществото трябва да е добре структурирана, да е стабилна и демократична.

Анри Файол извежда на преден план специализацията на задачите, централизацията на властта, ясната отговорност, дисциплина и придържането към управление, с помощта на което се планира, организира, ръководи и контролира.

Неокласическите теории за организацията представят организацията предимно чрез хората. Според представителите на тези теории най-важното в организацията са нейните хора, а поведението на индивида и групите от индивиди е от решаващо значение за доброто функциониране на организацията.

Съвременните теории за организацията представят организацията като система, състояща се от отделни подсистеми и силна необходимост от адаптиране на организацията към околната си среда, за да може да е ефективна в своята дейност.

• Представителите на системния подход в изучаване на организаците, сред които и Питър Дракър, акцентират на елементите на организацията, на връзките помежду им, на необходимостта от цели.
• Представителите на социотехническия подход подчертават нуждата от поддържане на баланс между различните подсистеми в организацията с помощта на координиращи действия и комуникации.
• Представителите на ситуационния подход извеждат на преден план нуждата от много добро познаване на ситуацията (като съвкупност от различни фактори), за да бъдат вземи различни управленски решения.

В резюме

Представите за организацията днес са съвсем различни от представите за организацията преди 100 години.

Това е от голямо значение за мениджърите и предприемачите, които изграждат и ръководят организации.

Тяхната управленска дейност би била много по-неефективна и много по-неефикасна, ако мениджърите си представят своята организация като “статукво”, което не бива да се променя в никакъв случай и при никакви обстоятелства.

Снимка: Windell Oskay