Парменид е един от най-влиятелните философи от Досократическия период и основоположник на Елеатската школа. С него древногръцката философия прави важен завой – от търсенето на първоосновата на света към въпроса какво изобщо означава нещо да съществува.
В центъра на философията му стои радикалната идея, че битието е едно, вечно и непроменимо, а истинската промяна е невъзможна. Така Парменид противопоставя разума на сетивата и поставя под съмнение онова, което изглежда очевидно от всекидневния ни опит. Именно това напрежение между промяна и постоянство, истина и привидност се превръща в един от големите проблеми на западната философия.
Как преминава животът на Парменид? Как достига до толкова необичайни изводи за битието? И защо идеите му продължават да имат значение повече от две хилядолетия по-късно?
Биография на Парменид
Парменид е роден вероятно около 515 г. пр.н.е. в гр. Елея, по това време гръцка колония, намираща се в днешна Южна Италия.
Семейството на Парменид е богато, като членовете му са част от аристокрацията на града. Това дава възможност на младия Парменид да учи още от млада детска възраст, както и да се подготвя за политическата кариера, която му предстои.
Смята се, че Парменид учи философия при древногръцкия философ, поет и религиозен мислител Ксенофан и със сигурност е повлиян от идеите му. Историкът от III век сл.н.е. Диоген Лаерций отбелязва, че Парменид е ученик и на питагорееца Аминий, въпреки, че впоследствие общото му с учението на Питагор не е чак толкова много.
Основната част от активната дейност на Парменид протича в родния му град Елея. Освен с философия, Парменид се занимава активно и с политическа дейност. Става един от ръководителите на Елея и дори написва законите на града.
Благодарение на законотворчеството на Парменид, в Елея се създава атмосфера на изобилие, благоденствие и хармония. Това оказва огромно положително въздействие върху гражданите, които започват неимоверно да го уважават и почитат. Добродетелният живот на Парменид става известен с нарицателното “Парменидов живот” и се превръща в идеал за гражданите на Елея, който те искат да достигнат.
Парменид излага философските си идеи в стихотворна форма. Най-значимото му произведение е “За природата”.
Знае се, че когато е на около шестдесет и пет години, Парменид пътува до Атина и там се запознава с младия Сократ. Тази среща е важна, доколкото и Сократ, а впоследствие и Платон и Аристотел, имат отношение към идеите на Парменид и са повлияни от тях.
Точната година на смъртта на Парменид не е известна, но се смята, че умира някъде около 445 г. пр.е.
📧 Безплатен бюлетин
Парменид и невъзможната промяна
В своето произведение “За природата”, Парменид за пръв път в историята на европейската философия въвежда понятието “битие”. Той описва два различни начина за поглед към битието и ги именува “Път на истината” и “Път на привидността”.
Разсъждавайки от позицията на Пътя на истината, Парменид прави важни умозаключения.
От позицията, че нещо (битие) съществува, древногръцкият философ прави извод, че то не може също така да не съществува, тъй като това би било логическо противоречие. Оттук следва, че съществуването на нищо (небитие) е невъзможно – не може да има нищо, не може да има празнина. Тогава нещо не може да възникне от нищо (защото последното не съществува) и следователно трябва да е съществувало трайно и винаги под някаква форма. Тази трайна форма не може да се променя, защото трайното не може да се превръща в нещо друго, без да престане да бъде трайно.
Така, използвайки чисто дедуктивни аргументи, Парменид утвърждава, че промяната е невъзможна и че нещо “да започне да съществува” и “да спре да съществува” също е невъзможно.
Следователно, всичко, което съществува (битие) е трайно, несъздадено, неразрушимо и непроменимо. Обратното на тезата на Хераклит – “Всичко тече, всичко се променя”, Парменид счита, че “Всичко е едно и нищо не се променя”, т.е. фундаменталната промяна на битието е невъзможна.
Подобна логика отрича всякакви теории за възникване на света (няма как нещо да възникне от нищото) и се числи към ранния монизъм във философията. В този смисъл, Парменид привежда онтологичен аргумент против небитието, като на практика отрича възможно съществуване в празнина. За Парменид концепцията за битието е задължително свързана с концепцията за вечността.
Хората обаче са далеч от подобно разбиране на битието. Те гледат на него от позицията на Пътя на привидностите и имат за него само мнения, които касаят отделни, изолирани случаи на проява на битието.
Например, хората признават равноправието на двете начала (светлина и тъмнина) наравно с реалността на битието и погрешно придават на противоположностите реалност. Тъмнината обаче сама по себе си е нереална, тъй като е само отсъствие на светлина.
Или, Парменид счита, че възприемането ни на света чрез сетивата е погрешно и противоречиво. Струва ни се, че преживяваме някаква промяна, но Пътят на истината (разума) ни казва, че промяната е невъзможна. Оттук следва и изводът, че никога не можем да разчитаме на сетивния си опит, за да разберем природата на обкръжаващата ни реалност.
Парменид, рационализъм и битие
Една от централните идеи във философията на Парменид е принципната разлика между истината и привидностите, т.е. разликата между разума и сетивата, мисленото и чувственото, между умозримия свят и чувствено познаваемия свят.
Мисленето, интелектът и съответният му умозрим свят съответстват на битието, което е единно, вечно, неподвижно, еднородно, неделимо и завършено.
Например, за боговете няма нито минало, нито бъдеще, а само днес. Термините “минало” и “бъдеще” предполагат, че битието е ограничено във времето, че то възниква и загива, затова и са неприложими спрямо него. Битието е вселенска целокупност, всичко което съществува и съществуването изобщо.
В същото време чувственото, или сетивното познание, води до разбиране за привидно текучество и промяна, затова и е несъвършено.
Парменид дава едно от първите определения на идеята за тъждество между битие и мислене:
“Мисълта и това, към което е насочена, са едно и също.”
С тези думи Парменид показва, че да мислиш и да бъдеш е едно и също нещо. Векове по-късно Рене Декарт перефразира тези думи със своята фундаментална мисъл “Мисля, следователно съществувам”.
Цитати от Парменид
Парменид е известен с мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
- “Светът е едно, вечно съществуващо същество.”
- “Мисълта и това, към което е насочена, са едно и също.”
- “Всичко е битие, няма небитие.”
- “Сетивните знания са фалшиви; само разумът ни дава истински познания за природата.”
- “Времето отнема всичко: дълга поредица от години е в състояние да промени и името, и външния вид, и характера, и съдбата.”
Моят поглед
На пръв поглед твърдението на Парменид, че промяната е невъзможна, изглежда в очевидно противоречие с живота. Всичко около нас се движи и променя – хората се раждат и умират, природата се преобразява, цели светове възникват и изчезват. Но според мен идеята на Парменид става далеч по-интересна, ако я разглеждаме не на равнището на отделните неща, а на равнището на Битието като Цяло.
От тази гледна точка отделните форми могат непрестанно да се променят, но самото съществуване не възниква от нищото и не се превръща в нищо. Именно тук виждам близост с метафизични и херметически представи за Цялото като вечно, нетленно и неизменно в своята абсолютна природа, независимо от непрестанните изменения в света на неговите проявления. Не бих приравнил директно Битието на Парменид с Бог, но сходството между тези начини за мислене е трудно да остане незабелязано.
Така погледнати, Парменид и Хераклит дори не изглеждат непременно като абсолютни противоположности. Хераклит насочва вниманието към непрестанната промяна в света, който преживяваме, докато Парменид търси онова, което стои отвъд промяната – самото Битие. Единият вижда движението на формите, другият – постоянството на Цялото.
За мен именно тук е непреходната сила на идеята на Парменид. Зад всички промени, които наблюдаваме, той ни кара да зададем един много по-дълбок въпрос: какво е онова, което никога не възниква и никога не изчезва, а просто е?
Прочети повече: Кратка история на философията.
