Петте нива на лидерска гъвкавост на Джойнър и Джоузефс

Моделът за петте нива на лидерска гъвкавост на Джойнър и Джоузефс описва как се развива способността на ръководителя да мисли, действа и се адаптира в различни управленски ситуации.

Това развитие има значение, защото с нарастването на отговорностите лидерът се сблъсква с все по-сложни задачи, хора, интереси и промени, които не могат да бъдат управлявани успешно само чрез експертност и контрол.

Моделът показва как постепенно се разширява начинът, по който ръководителят разбира собствената си роля и влиянието си върху хората и организацията.

Кои са петте нива на лидерска гъвкавост?

През 2007 г. Бил Джойнър и Стивън Джоузефс – консултанти и изследователи на лидерството от САЩ, публикуват книгата си “Leadership Agility: Five Levels of Mastery for Anticipating and Initiating Change”, в която представят модел за лидерска гъвкавост, основан на години наблюдения и емпирични изследвания в разнообразни организации.

Двамата разграничават пет основни нива на лидерско развитие, през които ръководителите могат да еволюират:

1. Експерт (Expert);
2. Постигащ (Achiever);
3. Катализатор (Catalyst);
4. Съ-Творец (Co-Creator);
5. Синергист (Synergist).

Всяко от тези пет нива е свързано с определен начин на мислене, умения за управление на промяната, изграждане на екипи и стил на комуникация. Според Джойнър и Джоузефс, лидерите развиват нови компетентности на всяко ниво, като същевременно запазват уменията от предишните.

Интересен акцент в модела е разграничението между “героично” лидерство и “постгероично” лидерство.

Първите две нива (Експерт и Постигащ) са присъщи на героичното лидерство и се свързват с един по-традиционен стил, при който лидерът поема основната отговорност и контрол. От третото ниво нагоре започва постгероичното лидерство – съвместно създаване, партньорство и култура на споделена отговорност.

Джойнър и Джоузефс посочват, че първите три нива на лидерство – Експерт, Постигащ и Катализатор – обхващат 95% от всички ръководители, а до последното ниво на Синергист се развиват само 1%.

Моделът с петте нива на лидерска гъвкавост на Джойнър и Джоузефс е представен на диаграмата по-долу:

Нека разгледаме всяко от петте нива поотделно, за да разберем как изглежда лидерството във всяка фаза.

1. Експерт

Това е началното и най-често срещано ниво, в което лидерът разчита основно на собствената си експертиза и контрол върху задачите. Експертът се стреми да бъде най-добрият специалист и обикновено управлява чрез подробен надзор и инструкции.

Характеристики на Лидера-Експерт:

• Лидерски стил. Тактически ориентиран към решаване на проблеми. Лидерът вярва, че авторитетът му се основава на задълбочена компетентност и формална власт.
• Управление на екипи. Експертът действа повече като надзорник – раздава задачи, контролира изпълнението и се стреми лично да разрешава проблемите. Често е толкова ангажиран в детайлите, че губи способността да мисли стратегически.
• Управление на промяната. Фокусът е върху малки подобрения в рамките на отдела или екипа. Обикновено липсва по-широк стратегически поглед към пазара или ключовите заинтересовани страни.
• Стил на комуникация. В трудни разговори може да редува настоятелност с отстъпление. Обратната връзка е рядкост – както даването, така и търсенето ѝ.

Пример: Млад ръководител на производствен екип, който всеки ден проверява всяка операция и предпочита сам да решава техническите предизвикателства, вместо да делегира.

2. Постигащ

На това ниво лидерът вече мисли по-стратегически и поставя ясни цели. Постигащият се стреми да мотивира хората и да ги обединява около постигането на резултати.

Характеристики на Лидера-Постигащ:

• Лидерски стил. Стратегически и ориентиран към резултатите. Лидерът осъзнава, че успехът зависи не само от експертизата, но и от умението да мотивира другите.
• Управление на екипи. Вече действа като истински мениджър, организирайки срещи за обсъждане и постигане на консенсус. Основната му цел е постигане на планираните резултати.
• Управление на промяната. Започва да анализира външната среда и включва елементи като пазарни тенденции и заинтересовани страни. Прилага различни стратегии за ангажиране на служителите – от еднопосочна комуникация до активно търсене на мнение.
• Стил на комуникация. Постигащят все още разчита основно на своето лично виждане за успеха. В разговори може да бъде склонен да доминира, но е по-отворен към обратна връзка, ако тя допринася за постигане на целите му.

Пример: Мениджър продажби, който поставя ясни цели и мотивира екипа с бонуси и отдаване на признание, но рядко се замисля как културата в екипа влияе на дългосрочните резултати.

3. Катализатор

Катализаторът се откроява с визионерски подход и силно желание да развива екипната култура. Лидерът на това ниво вдъхновява хората с идеи и им дава свобода да участват активно.

Характеристики на Лидера-Катализатор:

• Лидерски стил. Визионерски. Катализаторът вярва, че лидерството е в способността да вдъхновиш и да подкрепиш хората да реализират една обща, смислена визия.
• Управление на екипи. Катализаторът действа като лидер и фасилитатор, който насърчава откритото споделяне на мнения, включително по трудни въпроси. Използва екипната работа като средство за развиване на кръга на влияние и лидерството у членовете на екипа.
• Управление на промяната. На този етап лидерът активно изгражда култура на сътрудничество и ангажираност. Търси гледни точки от разнообразни заинтересовани страни и вярва, че това подобрява качеството на решенията.
• Стил на комуникация. Тези лидери умеят да балансират между настояване и отстъпчивост. Проактивно търсят обратна връзка и се интересуват от различни гледни точки.

Пример: Ръководител на проект в технологична компания, който организира работни срещи за съвместно разработване на решения и активно въвлича служителите в стратегическото планиране.

4. Съ-Творец

Съ-творецът вече е дълбоко отдаден на съвместното създаване на смисъл и ценности с всички сътрудници. Тук се развива култура на взаимно влияние и споделена отговорност.

Характеристики на Лидера-Съ-Творец:

• Лидерски стил. Ориентиран е към съвместно създаване и споделени цели. Съ-Творецът възприема лидерството като служене на общото благо.
• Управление на екипи. Екипът функционира като колективно лидерство – всеки член на екипа чувства отговорност не само за своята роля, но и за успеха на цялата организация.
• Управление на промяната. На това ниво лидерът изгражда дълбоки връзки със заинтересованите страни, базирани на взаимно доверие и обща кауза. Общата отговорност става естествена част от ежедневната работа.
• Стил на комуникация. В трудни разговори Съ-Творецът комбинира настоятелност и отвореност. Умее да приема обратна връзка, дори когато тя е със силен емоционален заряд.

Пример: Основател на социално предприятие, който активно включва служителите в дефинирането на мисията и ценностите и споделя лидерството с тях по ключови проекти.

5. Синергист

Синергистът представлява най-високата степен на лидерска гъвкавост. Тук лидерството е холистично преживяване, което трансформира не само организацията, но и сътрудниците му, както и самия лидер.

Характеристики на Лидера-Синергист:

• Лидерски стил. Холистичен и трансформиращ. Синергистът вижда лидерството като участие в процес, който облагодетелства другите и едновременно с това води до личностна трансформация.
• Управление на екип. Синергистът умее свободно да управлява ситуационно и да сменя лидерски стилове в зависимост от нуждите на ситуацията. Умее да “улавя” енергията на групата и да я насочва към синергични резултати.
• Управление на промяната. Синергистът поддържа дълбоко емпатично разбиране за противоречивите интереси на всички страни и умее да преобразува конфликти в решения, полезни за всички.
• Стил на комуникация. В разговорите синергистът поддържа осъзнато присъствие и дълбока връзка с другите дори при трудни теми.

Пример: Висш ръководител в глобална организация, който успешно интегрира корпоративните цели със социална отговорност и личното израстване на служителите.

Приложение

Моделът за петте нива на лидерска гъвкавост на Джойнър и Джоузефс може да бъде приложен в разнообразни ситуации.

Ето няколко ключови области:

• Развитие на лидерите в организации. Компаниите могат да използват модела, за да диагностицират текущото ниво на лидерите и да планират индивидуалното им развитие. Това помага да се трансформират Експертите в Постигащи лидери, а Постигащите – в Катализатори.
• Обучителни програми. Обученията по лидерство могат да се структурират с цел преминаване към следващото ниво на гъвкавост. Програмите могат да включват обучение по водене на екипни срещи, емоционална интелигентност и системно мислене.
• Коучинг и менторство. Коучингът е ключов инструмент за развитие на катализатори и синергисти. Процесът помага лидерите да осъзнаят своите ограничаващи нагласи и да експериментират с нови подходи.
• Културна трансформация. Организациите, които искат да изградят гъвкава култура, се нуждаят от повече лидери на ниво Катализатор и нагоре. Това изисква дългосрочен ангажимент и създаване на пространство за съвместно учене.
• Личностно развитие. Всеки професионалист може да използва модела като карта за собствената си еволюция. Лидерската гъвкавост се развива с практика, обратна връзка и авторефлексия.

Моят поглед

Силната страна на модела на Джойнър и Джоузефс е, че показва една важна истина за развитието на ръководителите – уменията, които са помогнали на човек да стане мениджър, невинаги са достатъчни, за да го направят добър лидер на по-високо ниво. Отличният специалист например може да попадне в капана да решава всичко сам, да контролира прекомерно и да остава потънал в оперативните детайли.

Особено ценен за мен е преходът от Експерт към Постигащ и след това към Катализатор. Тук се виждат три съществено различни роли: първо “Аз знам как да го направя”, след това “Аз организирам хората да постигнат резултата” и накрая “Аз създавам условия хората да мислят, участват и развиват решения заедно”. Това е реална промяна не просто в лидерските техники, а в начина, по който ръководителят разбира собствената си роля.

Бих бил по-предпазлив обаче с възприемането на петте нива като строга стълбица, по която всеки лидер трябва непременно да се изкачи до Синергист. Управленската практика изисква различно поведение в различни ситуации. Дори много развит лидер понякога трябва да действа като Експерт, да постави ясна цел като Постигащ или да поеме твърдо управлението при криза. По-високото развитие според мен не означава да изоставиш предишните начини на действие, а да разполагаш с повече възможности и да знаеш кога коя е необходима.

Тъкмо тук виждам най-голямата стойност на идеята за лидерска гъвкавост. Развитието на лидера не е просто движение от “по-низше” към “по-висше” лидерство, а постепенно разширяване на управленския му репертоар. Колкото по-развит е ръководителят, толкова по-малко е пленник на един-единствен начин на мислене и толкова по-свободно може да променя поведението си според хората, задачата и ситуацията.

Прочети повече: Петте нива на лидерството на Максуел.