Ученето е важна част от професионалния живот на всеки мениджър или служител, тъй като чрез учене се придобиват нови знания и умения. Те на свой ред повишават компетентността и подпомагат кариерното развитие.
Известни са различни методи за учене. Но всички те ли са еднакво ефективни?
Един от популярните модели, които правят опит да обяснят кои са най-добрите методи за учене е т.нар. “Пирамида на ученето”. Въпреки, че моделът не е подкрепен с твърди емпирични доказателства, той е полезен с това, че представя йерархия на ефективните методи за учене, която звучи логично и е лесна за разбиране.
Пирамида на ученето
През 1946 г. американският експерт по образование Едгар Дейл изобретява т.нар. “Конус на опита” – модел за обяснение на начина, по който аудио-визуалните методи допринасят за ученето.
Малко по-късно, на база на идеите на Едгар Дейл, специалистите от известния образователен институт National Training Laboratories, основан от Курт Левин, създават модела “Пирамида на ученето”.
Според Пирамидата на ученето някои от методите за учене са по-ефективни от други. Основните методи са:
- Лекция – научаваме и запомняме 5% от информацията;
- Четене – научаваме и запомняме 10% от информацията;
- Аудио-Визия – научаваме и запомняме 20% от информацията;
- Демонстрация – научаваме и запомняме 30% от информацията;
- Обсъждане – научаваме и запомняме 50% от информацията;
- Презентация – научаваме и запомняме 75% от информацията;
- Правене/Симулация – научаваме и запомняме 90% от информацията.
Пидамидата на ученето е представена на диаграмата по-долу:
Нека разгледаме по-подробно основните методи на учене и тяхната ефективност според логиката на Пирамидата на ученето.
1. Лекция
Пирамидата на ученето счита, че методът “Лекция” е най-неефективният метод за научаване и запомняне на информация. Чрез този метод се научава и запомня само 5% от информацията.
Това е така, тъй като лекцията е пасивна форма на учене, при която един човек (ученик, студент, служител, мениджър) просто седи и слуша информация, която му се предава устно от преподавател или обучаващ.
Установено е, че лекцията става по-ефективна, когато обучаваните идват на нея подготвени, участват активно в дискусиите след лекцията и си водят подробни записки.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Четене
Пирамидата на ученето посочва методът “Четене” като втория най-ниско ефективен метод за учене. С негова помощ се научава и запомня само 10% от информацията.
Това е така, тъй като четенето, подобно на слушането на лекция, е пасивна форма на учене. Човек може да прочете и 100 книги по някаква тема, например, но това далеч не е гаранция, че е разбрал точно как да използва или практикува главните идеи от прочетените книги.
В същото време четенето е един от най-евтините методи за учене. С изграждане на правилна култура за четене и проактивно отношение по време на четенето, човек може да подобри способността си да запомня и използва информацията, която е получил.
Виж повече по темата за четенето в статията “9 мита за четенето на бизнес книги”.
3. Аудио-Визия
Под “Аудио-Визия” следва да се разбира както слушането на звук, така и гледането на снимки и гледането на видео. Според Пирамидата на учене, с този метод се научава и запомня 20% от информацията.
С напредването на високите технологии възможностите пред аудио-визуалните методи за учене се увеличават. Днес методът за учене чрез аудио-видео е сред основните начини за получаване на самообразование от световна класа.
Ефективността на този метод се повишава допълнително при съчетанието му с други, по-активни форми на учене.
4. Демонстрация
Методът “Демонстрация” и по-конкретно гледане (наблюдаване) на демонстрация е на следващо място по ефективност. С този метод, според Пирамидата на ученето, се научава и запомня 30% от информацията.
При демонстрацията за първи път имаме елементи на активно учене. При демонстрация човекът, който учи получава по-голяма яснота и по-добро разбиране относно изучаваната тема. И все пак, по време на демонстрация обучаващият се все още е в относително пасивно състояние, без да извършва някакви по-сериозни и проактивни действия.
Демонстрацията може да увеличи ефективността си, ако е осъществена правилно и когато се съчетава с други методи.
5. Обсъждане
Следващото стъпало нагоре в Пирамидата на ученето е отредено на “Обсъждане”. С този метод се научава и запомня 50% от информацията.
Обсъждането е първата истински активна форма на учене от изброените дотук. При този метод се получава ефектът на съвместно учене, тъй като обучаваният дискутира с други обучавани определени въпроси, свързани с предметът на учене. При обсъждането отсъства елемент на конкуренция, което позволява на участниците в дискусията да взаимодействат по-пълноценно помежду си, да обменят информация, идеи и гледни точки.
Методът на обсъждане стимулира творческото мислене и увеличава ангажираността на обучаващите се. Ефективността може да се увеличи допълнително в комбинация с други методи за учене.
6. Презентация
Пирамидата на ученето нарежда на следващо място методът “Презентация”. С този метод се научава и запомня около 75% от информацията.
Изнасянето на презентация (лекция) е активна форма на учене, тъй като обучаващият се сам следва да представи пред група хора информация по определена тема. Добрата подготовка за презентацията води до по-задълбочено усвояване на определени идеи и концепции, респективно и тяхното по-добро осъзнаване и запомняне.
Според някои версии на Пирамидата на ученето, да учиш другите е дори най-ефективният от всички методи. Подобна висока ефективност обаче би могла да дойде само ако човекът, който учи останалите, е овладял майсторски правенето на нещата – нещо, за което ще стане дума веднага по-долу.
7. Правене/Симулация
“Правене/Симулация” е последният метод за учене, при който ефективността на научаване и запомняне на информацията достига до 90%.
Този метод изисква от учещия се да прави нещо – или правене на нещо реално, или симулация на правене на нещо реално. Като използва натрупаните до този момент знания и ги приложи активно в практиката, човек постига задълбочено разбиране по темата.
Не е случайна тази древна мъдрост, която се приписва на Конфуций:
“Кажи ми и ще забравя.
Покажи ми и ще запомня.
Въвлечи ме и ще разбера.”
Ученето чрез правене прави всичко много по-ангажиращо и лично, а въпросът (обектът, темата), който се изучава се премества от краткосрочната в дългосрочната памет.
Често ученето чрез правене е най-краткия тип обучение. Проблемът с този подход е, че ако се практикува изцяло на принципа “проба-грешка”, може да доведе до нежелани последици.
Практическо приложение на Пирамидата на ученето
Какво означава този модел за всички нас, които инвестираме време и усилия в професионалното и личностното си развитие?
Какво означава моделът и за собствениците и мениджърите във фирми, които вземат решения за инвестирането на средства, време и други фирмени ресурси в професионалното и личностното развитие на служителите?
Ето два важни момента:
- Най-напред, моделът ясно показва разликата между пасивното и активното учене. По-доброто запаметяване, а и по-доброто разбиране на нещата идва в случаите на активно учене, докато при пасивното учене отново имаме запаметяване и разбиране на наученото, но с големи “загуби” само няколко седмици след това.
- Пирамидата на ученето също така недвусмислено показва, че съществуват разнообразни начини за учене, т.е. налице е реален потенциал за хората да учат успешно по повече от един или два начина.
Пирамидата на ученето не се възприема еднозначно от всички. Има хора, които оспорват достоверността на процентите, които стоят срещу всеки един отделен начин за запомняне на информация. Други оспорват научната тежест на подредбата на елементите в пирамидата. Има публикации, в които цялата Пирамида на ученето се определя просто като “мит”.
Ученето е нещо комплексно и е трудно да си обясним успеха или ефективността му единствено с Пирамидата. За успеха на ученето са важни и неща като това кой е човекът, който обучава останалите (автор на книга, водещ на обучение, водещ на демонстрация и т.н.), какъв е личният стил на учене на обучаващия се, каква е вътрешната мотивация на обучаващия се, в каква среда се провежда ученето и т.н.
И все пак, помисли по темата за Пирамидата на ученето. Звучи ли ти логично този модел, звучи ли ти разумно?
Лично на мен – да! Звучи ми много логично и близко както до ума, така и до личната ми практика, опит и наблюдения.
В този смисъл, за мен Пирамидата на ученето има практическа стойност, защото по опростен начин показва главните методи за учене, т.е. за професионално и личностно развитие.
Възможно е някой да запита: “Ако се ръководим от Пирамидата на ученето, не следва ли да акцентираме на активните начини за учене (с 50% успеваемост и нагоре) и да пренебрегнем и дори изолираме пасивните начини на учене – четене, слушане, аудио-видео?”
Моето лично мнение е, че това трудно може да стане в чисто практически план. Трудно е да участваш в обсъждане на нещо, да изнасяш презентация или да се включваш в симулация или правенето на нещо (активните начини в Пирамидата на учене), ако нямаш подходящите нагласи и знания за това, придобити чрез четене, слушане или гледане.
С други думи, златното правило в ученето лично за мен е да се търси балансиран микс от различни методи за учене. Всички методи, освен че са с различен процент на успеваемост на запомняне и усвояване, са и с различно времетраене и цена, което също е от значение.
В резюме
Пирамидата на ученето е прост и лесен модел за обяснение на ефективността от различните методи на учене.
Всеки, който желае да усвоява нови знания и умения, би могъл да използва разнообразни методи за учене, за да увеличи ефективносттта си на разбиране и запомняне.
Колкото повече методи (нива от Пирамидата) се включат в процеса на учене, толкова по-добре, при равни други условия. Установено е също така, че Моделът 70:20:10 носи най-добър ефект при обучение и развитие.
