
Много цели звучат добре в началото, но се разпадат още при първото по-сериозно препятствие. Защо?
Правилото CLEAR за определяне на цели ни насочва да гледаме на целеполагането по-широко от обичайното “какво искаме да постигнем”. Добрата цел трябва не само да мобилизира усилия, но и да бъде отговорна, съобразена със ситуацията, възможностите на хората и последиците от нейното изпълнение.
Тази гледна точка е полезна, когато искаме целите да водят до смислен напредък, а не просто до краткосрочен натиск.
Какво е “CLEAR цел”?
Правилото CLEAR за определяне на цели е предложено от Джон Уитмор – пионер в областта на коучинга от Великобритания, който го публикува за първи път в книгата си “Coaching for Performance” през 1992 г. Уитмор е автор и на модела GROW за коучинг.
CLEAR е акроним, който съдържа следните елементи:
- C (Challenging) – Целта трябва да е предизвикателна.
- L (Legal) – Целта трябва да е законна.
- E (Environmentally sound) – Целта трябва да е съобразена със средата, в контекста на която ще се реализира.
- A (Appropriate) – Целта трябва да е подходяща и съгласувана със служителя.
- R (Recorded) – Целта трябва да е записана.
CLEAR целите се отличават с това, че разглеждат целеполагането като многоизмерен процес. Всеки елемент има своя роля в това да направи целите по-ангажиращи и подходящи за съвременна среда, която изисква гъвкавост и висока степен на лично участие. За разлика от SMART целите, които акцентират на измеримостта и постижимостта, CLEAR поставя допълнителен фокус върху предизвикателството, законността и съобразяването с конкретната среда, в която се реализират целите.
Правилото CLEAR за определяне на цели е представено на диаграмата по-долу:

Нека разгледаме по-подробно елементите на правилото CLEAR за определяне на цели.
📧 Безплатен бюлетин
1. Предизвикателна цел
Според правилото CLEAR, целта трябва да е предизвикателна. Предизвикателните цели активират скрития потенциал и създават усещане за смисъл.
Когато липсва предизвикателство, се наблюдава загуба на ангажираност и спад в резултатите. Трудните цели мобилизират креативността и водят до израстване.
Пример: “Да се увеличи пазарният дял с 20% в рамките на една година” е цел, която изисква надграждане на умения, въвеждане на нови процеси и активно лидерство.
Практически насоки:
- Поставяне на цели, които провокират усилие, но са реалистични и постижими.
- Изясняване защо предизвикателството е важно за развитието на служителя или екипа.
- Създаване на култура, в която грешките са възможност за учене.
2. Законна цел
Според правилото CLEAR, целта трябва да е законна. Законността е основно условие за всяка цел, независимо от амбициите на ръководителите и пазарните обстоятелства.
Законността се различава от етиката – дейностите могат да са законни, но не задължително етични, или обратно. Съобразяването с действащото законодателство предпазва организацията от финансови и репутационни рискове.
Пример: При планиране на експанзия в нова държава е необходимо предварително проучване на регулаторните изисквания, свързани с регистрация, данъчно облагане, трудови отношения и защита на лични данни.
Практически насоки:
- Изготвяне на правна оценка за всяка по-значима инициатива.
- Изясняване на отговорностите за спазване на закона.
- Създаване на механизми за мониторинг на регулаторни промени.
В практиката често възниква напрежение между това, което е законно, и това, което е етично или културно приемливо. Например, определени индустрии са законни, но могат да предизвикат вътрешен конфликт у хората, работещи в тях. В такива случаи е необходимо време за размисъл, проучване и изясняване на собствените ценности. Преминаването през този процес развива осъзнати и устойчиви служители и лидери.
3. Контекстуална цел
Според правилото CLEAR, целта трябва да е съобразена със средата, в контекста на която ще се реализира. Цел, която е подходяща в една среда, може да бъде неуместна в друга.
Този критерий насочва вниманието към:
- Текущата икономическа ситуация;
- Пазарните тенденции;
- Културните особености;
- Вътрешния капацитет на организацията.
Пример: В организация, която преминава през преструктуриране и съкращения, поставянето на цел за агресивно увеличаване на персонала би било необосновано и неадекватно на реалността.
Практически насоки:
- Анализ на външните фактори и тяхното влияние върху изпълнението.
- Съобразяване с културния контекст при международни проекти.
- Регулярно преоценяване на средата при динамични условия.
4. Подходяща цел
Според правилото CLEAR, целта трябва да е подходяща. Подходящите цели са тези, които са съгласувани със служителите и съответстват на капацитета и зрелостта на организацията или екипа.
Прекалено амбициозните или неподготвени цели могат да доведат до разочарование и демотивация. Подходящата цел е едновременно свързана със стратегията и съобразена с наличните ресурси.
Пример: За новосформиран екип е по-адекватно да се планира поетапно увеличаване на производителността, вместо незабавно удвояване на обема работа.
Практически насоки:
- Обективна оценка на уменията и ресурсите.
- Планиране на реалистични срокове и параметри.
- Съгласуване с ключови заинтересовани страни.
5. Записана цел
Според правилото CLEAR, целта трябва да е записана. Записването на целите е съществена част от тяхното реализиране.
Проучвания показват, че записаните цели се изпълняват значително по-често. Писмената формулировка създава ясен ангажимент и видимост.
Пример: Включването на целите в стратегически документи като бизнес план, стратегически план и система за отчитане на резултатите създава обща база за проследяване и корекция.
Практически насоки:
- Формулиране на целите в писмен вид с конкретни измерители.
- Осигуряване на лесен достъп до документите.
- Периодично актуализиране и преглед на постигнатото.
Приложение
Правилото CLEAR за определяне на цели е приложимо в различни контексти. Например:
- Управление на проекти. При създаване на ясни и предизвикателни цели за проектни екипи.
- Разработване на нови продукти. За оценка на приложимостта на целите спрямо средата и законовите изисквания.
- Кариерно развитие. При планиране на цели и стъпки за професионален растеж.
- Маркетинг и продажби. За формулиране на амбициозни, но реалистични търговски цели.
- Организационна промяна. При дефиниране на цели за трансформация и преструктуриране.
Моят поглед
Лесно е да се впечатлим от голямата и смела цел. Тя звучи мотивиращо, създава усещане за посока и кара хората да мислят по-мащабно. Но когато не е проверена спрямо действителните ресурси, моментът и средата, тя може бързо да се превърне в източник на разочарование и изтощение.
Според мен най-ценният акцент тук е отговорността. Не всяка възможност трябва да бъде преследвана и не всяка цел, която е законна, непременно е добра за организацията, хората или репутацията й. Зрелият ръководител не поставя цели само според очаквания резултат, а мисли и за начина, по който този резултат ще бъде постигнат.
Има значение и доколко целта е приета от хората, които трябва да я реализират. Когато тя е обсъдена, разбрана и записана ясно, от абстрактно намерение се превръща в общ ангажимент. Тогава вероятността да бъде следвана последователно е много по-голяма.
Прочети повече: Правило PURE за определяне на цели.