Правило на горещия котлон на Макгрегър

На всеки ръководител рано или късно му се налага да предприеме дисциплинарни мерки срещу пряк подчинен, чиито действия са в разрез с правилата в организацията.

Подобни ситуации не са приятни и са съпътствани от негативни емоции и от двете страни. Често мениджърите се колебаят как точно да постъпят, когато им предстои да наложат наказание на свой сътрудник.

В помощ на ръководителите е създадено т.нар. “Правило на горещия котлон”, което очертава основните акценти за прилагане на дисциплинарни мерки. Нека го разгледаме.

Правило на горещия котлон

Правилото на горещия котлон за налагане на дисциплинарни мерки е формулирано през 60-те години на XX век от Дъглас Макгрегър – експерт по мениджмънт от САЩ и създател на влиятелната теория за лидерство “Теория X и Теория Y”.

Правилото на горещия котлон прави паралел със ситуация от реалния живот, когато сме в близост до нажежен до червено котлон. Само по цвета му ние бързо разбираме, че ще се изгорим, ако го докоснем. Ако го пипнем с ръка, резултатът ще е незабавен и неизбежен – изгаряне на кожата и силна болка.

Дори и да се ядосаме в началото, малко по-късно ще осъзнаем, че вината не е в котлона – той не ни е наранил умишлено. Вината е в нас самите, че сме пренебрегнали предупредителните сигнали и сме го докоснали. Можем да се сърдим само на себе си – постъпката ни не е особено умна и е очевидно, че пак ще се опарим, ако решим да го докоснем отново.

Абсолютно същият сценарий се развива в работна ситуация, когато мениджър предприема дисциплинарни мерки срещу служител с някакво провинение.

Правилото на горещия котлон на Макгрегър има четири принципа:

1. Предупреждение;
2. Незабавна реакция;
3. Последователност;
4. Безличност.

Нека разгледаме малко по-подробно тези принципи.

1. Предупреждение

Предупреждението е първият принцип на правилото на горещия котлон за дисциплинарни мерки на Макгрегър.

В ситуацията с истински горещ котлон, човекът е предупреден за опасността от сигнално-червения цвят на нажежената повърхност на котлона.

По аналогия, в една организация всички служители трябва да са надлежно предупредени какви са нормите на поведение, процедурите и правилата, за да не могат да кажат след това, че не са знаели, че вършат нещо нередно или забранено. Това може да се реализира по различни начини – от длъжностни характеристики и стандарти за работа до въвеждащо обучение или периодична оценка на трудовото изпълнение.

Всеки път, когато има някаква промяна на правилата в организацията, служителите трябва да се запознаят надлежно с новостите.

Мениджърите, в частност мениджърите по човешки ресурси, следва да информират служителите за всички актуализации в правилата и наказанията, свързани с тяхното неспазване.

2. Незабавна реакция

Незабавната реакция е вторият принцип на правилото на горещия котлон за дисциплинарни мерки на Макгрегър.

В ситуацията с истински горещ котлон, последиците от неговото пипане са мълниеносни – човек получава изгаряне на кожата и силна болка.

По аналогия, в една организация дисциплинарната мярка от мениджъра към провинилия се служител трябва да е незабавна. Когато се забележи неподходящо поведение, което е в разрез с нормите и правилата, най-добре е служителят да бъде санкциониран моментално – не след месец или година.

Всяко наказание е форма на обратна връзка, а е известно, че ефективната обратна връзка е навременна. Колкото по-скоро се вземе отношение във връзка с някакъв проблем, толкова по-добре.

3. Последователност

Последователността е третият принцип на правилото на горещия котлон за дисциплинарни мерки на Макгрегър.

В ситуацията с истински горещ котлон, последиците от неговото пипане са едни и същи всеки път. Колкото пъти човек пипне горещия котлон, толкова пъти ще се изгори и ще изпита болка, без изключение.

По аналогия, в една организация дисциплинарната мярка задължително трябва да е последователна и систематична. Тя не бива да се прилага само от време на време, спорадично и хаотично според настроението на мениджъра. Ако е налице провинение, трябва винаги да има и адекватно наказание.

Само по този начин служителите ще знаят какво да очакват, когато нарушават правилата.

4. Безличност

Безпристрастността е четвъртият принцип на правилото на горещия котлон за дисциплинарни мерки на Макгрегър.

В ситуацията с истински горещ котлон страда ръката, която я е докоснала, без значение кой е нейният “собственик”. При това, наказанието за проявеното безразсъдство е с ограничено действие – изгорена е само ръката, но не и кракът, торсът или главата.

По аналогия, в една организация дисциплинарната мярка трябва да е насочена към действието, не към личността на служителя. Няма значение кой от служителите е нарушил правилата – всеки трябва да получава еднакво отношение. Ако е налице конкретно провинение, за него наказание трябва да получи както служителят X, така и мениджърът Y.

Също така, важно е да се има предвид, че дисциплинарните мерки трябва да са адекватни на провиненията и да не ги надхвърлят по сила. Лесно е ръководителят да се увлече и да изгуби чувство за мярка. Понякога за едно дребно неправомерно поведение той може да наложи твърде тежко наказание до размери, които са несъизмерими с повода за него.

Целта на наказанието е да промени само поведението, а не личността на човека. Актът трябва да бъде осъден, а не личността. Ако нарушителят разбере това, той ще се въздържа от подобни действия в бъдеще. Ако е наранено достойнството му като личност обаче, от него не може да се очаква нищо друго освен негодувание и демотивация.

В резюме

Правилото на горещия котлон на Макгрегър дава на мениджърите полезни ориентири в ситуации, в които им се налага да използват дисциплинарни мерки спрямо техни сътрудници.

Четирите принципа на правилото на горещия котлон са:

1. Предупреждение;
2. Незабавна реакция;
3. Последователност;
4. Безличност.

Колкото повече от тези принципи се спазват при налагане на дисцплинарни мерки, толкова по-ефективни ще са те в дългосрочен план.

Прочети повече: Дъглас Макгрегър. Биография и идеи.