Протагор. Биография и идеи

Протагор е известен философ-софист от Досократическия период на философията.

Самият Платон казва за Протагор, че е създател на ролята “професионален софист” или учител по добродетелност. Считан е за баща на релативизма, както и за родоначалник на агностицизма.

Как преминава животът на Протагор? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?

Биография на Протагор

Протагор е роден около 490 г. пр.н.е. в Абдера, в Северна Гърция. Той обикаля надлъж и нашир като пътуващ учител, докато най-после се заселва в Атина. Там се сприятелява с редица богати атиняни, а така също става и съветник на Перикъл – управител на града-държава. През 444 г. пр.н.е. владетелят поръчва на Протагор да напише конституция за новообразуваната атинска колония Турии.

Протагор е вероятно първият древногръцки учител, който печели пари, за да преподава, при това става известен с изключително високите си такси. Учението му включва области като говорене пред публика, критика на поезията, право и граматика. Негови ученици са главно заможни мъже от търговския и социалния елит на Атина.

По-важни съчинения на Протагор са “За боговете”, “Истината”, “За битието”, “Изкуството на спора”, “За математиката”, “За държавата”, “За амбицията”, “За добродетелите”, “За първоначалното състояние на нещата”.

Смята се, че Протагор доживява до около 70 години и почива през около 420 г. пр.н.е, но точната дата и мястото на смъртта му не са известни.

Протагор и релативизма

Счита се, че Протагор е баща на релативизма – идеята, че всеки аспект на живота е относителен или зависи от друг аспект.

Ето един прост пример за релативизъм: да си представим, че е пролетен ден в Атина. Посетител от Северна Европа би казал, че времето е топло. Посетител от Централна Африка би казал, че времето е студено. И двамата казват истината. Това е така, тъй като истината зависи от перспективата, следователно истината е относителна.

В това се изразява и учението на Протагор – че всичко е относително и че човек е мерилото за всичко. Воден от този извод, Протагор отхвърля съществуването на абсолютни дефиниции за истина, справедливост и добродетел. Вярното за един може да не е вярно за друг, казва той.

Този релативизъм се отнася и за моралните ценности, като какво е правилно и какво – не. За Протагор нищо не е изначално добро само по себе си. Дадено нещо е правилно и етично, само защото някой човек или общество го преценява за такова. Следователно всяка преценка, включително и моралната, е субективна.

Протагор и агностицизма

Счита се, че Протагор е родоначалник и на агностицизма – схващането, че произходът и съществуването на боговете не могат да бъдат разбрани и опознати поради природата на субективния опит, който имаме като човешки същества. Разбира се, самият термин “агностицизъм”, който е с гръцки произход, е измислен векове след Протагор, в края на XIX век.

В изгубеното си произведение „За боговете“ Протагор пише:

„Относно боговете, няма начин да знам дали те съществуват или не и какво представляват, поради неяснотата на темата и краткостта на човешкия живот.”

Това смело твърдение, което по своята същност е проява на агностицизъм, е звучало без съмнение шокиращо за съвременниците на Протагор, поради което, според легендите, той е съден за безбожие, а книгите му са изгорени публично.

Цитати от Протагор

Протагор е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:

• “Човек е мерилото за всичко.”
• “Всеки въпрос има две страни.”
• “Теорията без практика и практиката без теория е нищо.”
• “Упражненията дават повече, отколкото добрата природна дарба.”

Моят поглед

За мен големият принос на Протагор е, че премества вниманието на философията от въпроса „Какъв е светът сам по себе си?“ към въпроса „Как човекът възприема и разбира света?“. С твърдението, че „човек е мерилото за всичко“, той поставя в центъра човешкия опит, гледната точка и преценката – идея, която и днес е важна за начина, по който разбираме различията между хората.

Същевременно релативизмът на Протагор поставя труден въпрос: ако истината и моралните оценки винаги зависят от гледната точка, съществува ли изобщо общ критерий, по който можем да различаваме по-доброто решение от по-лошото, справедливото от несправедливото, знанието от заблудата? Именно това напрежение прави философията му толкова интересна – тя ни предпазва от прекомерната увереност в собствената ни истина, но ни кара и да търсим основания за своите убеждения.

Затова виждам Протагор като важен учител по интелектуална скромност. Различните хора могат да виждат една и съща действителност по различен начин и разбирането на чуждата перспектива е необходимо условие за смислен диалог. Но признанието, че гледните точки са различни, не означава непременно, че всички преценки са еднакво убедителни – те все пак могат да бъдат подлагани на размисъл, аргументация и критична проверка.

Прочети повече: Кратка история на философията.