Протагор е известен философ-софист от Досократическия период на философията.
Самият Платон казва за Протагор, че е създател на ролята “професионален софист” или учител по добродетелност. Считан е за баща на релативизма, както и за родоначалник на агностицизма.
Как преминава животът на Протагор? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Проблеми с управлението на времето?
Биография на Протагор
Протагор е роден около 490 г. пр.н.е. в Абдера, в Северна Гърция. Той обикаля надлъж и нашир като пътуващ учител, докато най-после се заселва в Атина. Там се сприятелява с редица богати атиняни, а така също става и съветник на Перикъл – управител на града-държава. През 444 г. пр.н.е. владетелят поръчва на Протагор да напише конституция за новообразуваната атинска колония Турии.
Протагор е вероятно първият древногръцки учител, който печели пари, за да преподава, при това става известен с изключително високите си такси. Учението му включва области като говорене пред публика, критика на поезията, право и граматика. Негови ученици са главно заможни мъже от търговския и социалния елит на Атина.
По-важни съчинения на Протагор са “За боговете”, “Истината”, “За битието”, “Изкуството на спора”, “За математиката”, “За държавата”, “За амбицията”, “За добродетелите”, “За първоначалното състояние на нещата”.
Смята се, че Протагор доживява до около 70 години и почива през около 420 г. пр.н.е, но точната дата и мястото на смъртта му не са известни.
Протагор и релативизма
Счита се, че Протагор е баща на релативизма – идеята, че всеки аспект на живота е относителен или зависи от друг аспект.
Ето един прост пример за релативизъм: да си представим, че е пролетен ден в Атина. Посетител от Северна Европа би казал, че времето е топло. Посетител от Централна Африка би казал, че времето е студено. И двамата казват истината. Това е така, тъй като истината зависи от перспективата, следователно истината е относителна.
В това се изразява и учението на Протагор – че всичко е относително и че човек е мерилото за всичко. Воден от този извод, Протагор отхвърля съществуването на абсолютни дефиниции за истина, справедливост и добродетел. Вярното за един може да не е вярно за друг, казва той.
Този релативизъм се отнася и за моралните ценности, като какво е правилно и какво – не. За Протагор нищо не е изначално добро само по себе си. Дадено нещо е правилно и етично, само защото някой човек или общество го преценява за такова. Следователно всяка преценка, включително и моралната, е субективна.
Протагор и агностицизма
Счита се, че Протагор е родоначалник и на агностицизма – схващането, че произходът и съществуването на боговете не могат да бъдат разбрани и опознати поради природата на субективния опит, който имаме като човешки същества. Разбира се, самият термин “агностицизъм”, който е с гръцки произход, е измислен векове след Протагор, в края на XIX век.
В изгубеното си произведение „За боговете“ Протагор пише:
Безплатен бюлетин
Абонирай се и получавай имейл бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.„Относно боговете, няма начин да знам дали те съществуват или не и какво представляват, поради неяснотата на темата и краткостта на човешкия живот.”
Това смело твърдение, което по своята същност е проява на агностицизъм, е звучало без съмнение шокиращо за съвременниците на Протагор, поради което, според легендите, той е съден за безбожие, а книгите му са изгорени публично.
Цитати от Протагор
Протагор е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
- “Човек е мерилото за всичко.”
- “Всеки въпрос има две страни.”
- “Теорията без практика и практиката без теория е нищо.”
- “Упражненията дават повече, отколкото добрата природна дарба.”
В резюме
Протагор остава в историята като първият философ, който обръща внимание на относителната природа на живота, в т.ч. и на относителността в моралните съждения и оценки.
Протагор акцентира на начина, по който човешката субективност влияе на разбирането ни за света и дори изгражда нашия свят – важна идея, която можем да проследим чак до модерната философия на нашето време.
Това е крачка напред във философското мислене, което в онзи период е било доминирано от натуралистичната философия и търсене на обяснения за природата на света, който ни заобикаля.
Прочети повече: Кратка история на философията.
