
Защо управленски подход, който работи отлично в една ситуация, се проваля в друга? Понякога причината е в самия характер на проблема, който се опитваме да решим.
Рамката Cynefin помага да разпознаем различни типове ситуации и да изберем подходящ начин за вземане на решения във всяка от тях.
Нейната основна идея е, че ефективното управление изисква да съобразяваме действията си с действителността, вместо да очакваме действителността да се подчинява на предпочитания ни начин на работа.
Какво е Cynefin?
Cynefin е рамка за осмисляне на ситуации и подпомагане на решенията, която свързва характера на средата с подходящия начин на действие. Тя е разработена през 90-те години на XX век от Дейвид Сноудън – консултант по управление от Уелс и е представена в статия за Harvard Business Review през 2007 г., както и по-подробно в книгата “Cynefin: Weaving Sense-Making into the Fabric of Our World” през 2020 г.
Терминът “Cynefin” е с уелски произход и се произнася приблизително “Къневин”. Той носи смисъл за принадлежност към среда, оформена от множество преплетени влияния и преживявания. Изборът на този термин подсказва, че решенията ни винаги възникват в определен контекст, който не можем да разберем напълно само чрез отделни факти.
За да се разбере логиката на рамката Cynefin, следва да започнем с въпроса: “Каква е връзката между причините и последствията в ситуацията, пред която сме изправени?”
Отговорът насочва към пет области, или пет ситуации:
- Ясна ситуация. Връзките между причините и последствията са очевидни и устойчиви.
- Сложна ситуация. Връзките между причините и последствията могат да се установят чрез експертен анализ.
- Комплексна ситуация. Взаимодействията не позволяват надеждно предвиждане на ситуацията.
- Хаотична ситуация. В ситуацията липсва достатъчна устойчивост, за да се опрем на предвидими зависимости.
- Объркване. Още не е ясно с какъв тип ситуация си имаме работа.
Рамката Cynefin за вземане на решения на Сноудън е представена на диаграмата по-долу:

Сноудън определя Cynefin като рамка, а не като модел или метод, тъй като тя помага да преценим кои модели и методи са приложими и кога е необходимо да ги сменим. Тя не предлага един последователен алгоритъм за всички управленски проблеми.
Нека разгледаме по-подробно петте области на рамката Cynefin.
📧 Безплатен бюлетин
1. Ясна ситуация
В ясна ситуация връзката между действие и резултат е достатъчно очевидна. Случаите се повтарят, условията са стабилни и установената практика дава предвидим резултат.
Подходящата последователност на поведение в ясна ситуация е “Установи фактите – категоризирай – реагирай”. Разпознаваме случая, отнасяме го към позната категория и изпълняваме съответната процедура за тази категория случаи.
В терминологията на Cynefin това е областта на най-добрите практики: при дадени стабилни условия има конкретен начин, който следва да бъде прилаган последователно.
Да разгледаме пример – фирма получава стандартна поръчка за продукт, който е наличен, с потвърдено плащане и пълен адрес за доставка. Служителят просто трябва да провери данните и да организира изпращането по установения ред. Няма смисъл всяка такава поръчка да се обсъжда на управленска среща. Допълнителната комуникация при всеки подобен повод би забавило обслужването, без непременно да подобри решението.
В подобна ситуация ръководителят има основание да изисква точност, ясни отговорности и спазване на стандартите. Служителите трябва да знаят и кога случаят излиза извън обичайната процедура. Например липсващо плащане, спор за договорени условия или необичайно изискване на клиента могат да променят характера на задачата. Тогава автоматичното следване на инструкцията вече не е достатъчно и трябва да се помисли за прилагане на друго решение.
Ролята на ръководителя е да осигури яснота и последователно изпълнение. Основният риск е прекалената увереност, че обстановката винаги ще остане същата. Сноудън предупреждава, че пренебрегването на промените може да доведе до внезапен срив – преминаване от привиден ред към хаос.
2. Сложна ситуация
В сложна ситуация причинно-следствените връзки съществуват, но не са непосредствено очевидни. Необходими са специализирани знания, измервания или сравняване на възможности.
Последователността на поведение в сложна ситуация е “Установи фактите – анализирай – реагирай”. Тук могат да съществуват няколко добри решения, които експертите да оценят според конкретните изисквания. Затова Cynefin говори за добри практики.
Представи си производствена линия, при която периодично се появява отклонение в качеството. Причината може да е в настройките на машината, характеристиките на материала или износването на определен компонент. За да се намери решение, са нужни технически данни и мнението на специалисти с висока компетентност. Ако ръководителят настоява проблемът да се отстрани само чрез по-строга дисциплина, той може да насочи усилията в погрешна посока.
Разликата спрямо ясната област е, че стандартната процедура в подобна сложна ситуация сама по себе си не е достатъчна. Ролята на ръководителя в този случай е да формулира задачата достатъчно ясно и да осигури подходящата експертиза. При спор между специалисти е необходимо да се изяснят допусканията и доказателствата зад различните предложения.
Има риск обаче анализът да се превърне в безкрайно отлагане. Допълнителните данни имат стойност, когато могат да променят избора или да намалят съществена неизвестност.
Практическата поука е да различаваме липсата на компетентност от липсата на предвидимост. Един проблем може да изглежда неразбираем за неспециалиста, но да е напълно анализируем за подходящия експерт.
3. Комплексна ситуация
В комплексната ситуация участниците и факторите на ситуацията си влияят взаимно и се променят в процеса на взаимодействие. Самото ни действие изменя средата, която се опитваме да разберем.
Затова не можем да разчитаме, че достатъчно подробният експертен анализ ще ни даде сигурно решение. Част от зависимостите и възникващите модели на поведение стават разбираеми едва след развитие на събитията.
Подходът в тази ситуация е “Експериментирай – наблюдавай – реагирай”. Сноудън предлага да се поеме контролиран риск, като се проведат паралелни ограничени експерименти, основани на различни смислени хипотези. Техният евентуален неуспех трябва да бъде поносим.
Да предположим, че два отдела трудно си сътрудничат. Задачите се прехвърлят от единия на другия, информацията се задържа, а всеки обвинява другия за закъсненията в сроковете. Една възможна хипотеза е, че отговорностите между отделите са неясни. Друга е, че целите на отделите си противоречат. Трета е, че хората нямат достатъчно възможности за пряк контакт, за да комникират ясно и открито.
В такъв случай можем да изпробваме различни ограничени промени: уточняване на отговорностите в един процес, временен съвместен екип по конкретна задача или кратки срещи за разрешаване на текущи затруднения. Смисълът на тези експерименти е да проверим какво действително променя ситуацията и взаимодействието между участници и фактори в конкретната организация.
Ако възникнат полезни резултати, можем да създадем условия те да се развият и занапред. При отрицателни ефекти ограничаваме или прекратяваме намесата си. Предварително трябва да има възможност за наблюдение и за навременно спиране, както и приемлива цена на наученото.
Например повече проведени срещи сами по себе си не означават по-добро сътрудничество между отделите. По-съществени признаци биха били по-малко несвършени задачи, по-бързо разрешени противоречия и по-ясни договорености между хората.
В по-ранните представяния на рамката Cinefin тази област се свързва с възникващи практики. В по-новите разработки Сноудън използва и понятието “екзаптация” – преизползване на съществуваща способност за ново предназначение.
Комплексността изисква дисциплинирано учене. Ограниченият експеримент има смисъл, когато носи информация, която може да повлияе върху следващото решение.
Каква е разликата между сложно и комплексно?
Това разграничение заслужава специално внимание, защото в ежедневния език двете думи често се използват като синоними.
При сложната ситуация можем да очакваме, че подходящата експертиза от компетентни специалисти ще открие достатъчно устойчиви зависимости. При комплексната взаимодействията и адаптацията ограничават възможността за подобно предварително установяване.
Например създаването на система за оценка и възнаграждение в една организация може да бъде сложна задача. Реакцията на служителите към нея може да се окаже комплексна. Формулите в подобна система могат да са математически изрядни, но хората да започнат да преследват самоцелно измеримите показатели за сметка на качеството, да ограничат взаимопомощта помежду си поради конкуренция за наградите или да намерят непредвиден начин за отчитане на резултатите, с който да заобикалят системата.
Това показва защо професионално разработеното решение понякога има неочаквани последствия. Анализът на механизма и разбирането на човешката реакция са различни части от управленската работа.
4. Хаотична ситуация
В хаотичната ситуация липсват ефективни ограничения, които да поддържат достатъчно устойчив ред. Развитието на събитията не позволява да се опрем на надеждни зависимости за непосредствено решение.
Последователността в тази ситуация е “Действай – наблюдавай – реагирай”. При внезапно възникнал хаос първата намеса трябва да създаде достатъчна стабилност и устойчивост за следващи действия.
Нека си представим внезапен срив на основната информационна система на организацията. Поръчките не могат да се обработват, служителите получават противоречиви указания, а клиентите търсят контакт и обяснения по всевъзможни различни канали.
В този момент ръководителят трябва да организира първоначалната реакция: да определи кой координира работата, да въведе временен ред за критичните задачи и да осигури последователна комуникация. Подробното проучване на причините остава необходимо, но организацията трябва да продължи да функционира, докато то се извършва.
След първата намеса е важно да се наблюдава какво се стабилизира и какво продължава да се влошава. Възстановяването на част от операциите може да отвори възможност за технически анализ и по-планомерни решения.
Не всяка напрегната ситуация обаче е хаотична. Голямото натоварване, конфликтите в работата и твърде кратките срокове могат да съществуват при работещи правила и ясни зависимости.
Сноудън допуска и съзнателно, ограничено навлизане в хаос за определени цели, но го разграничава от неволния срив. За управленската практика е съществено да не превръщаме всяко затруднение в основание за постоянен извънреден режим.
5. Объркване
Областта или ситуацията в центъра на диаграмата на рамката Cynefin e объркването – положение, в което още не разбираме коя логика на действие е подходяща. В по-ранни версии на Cynefin се среща названието “Disorder”, а по-новите разработки разграничават объркването и т.нар. “апория” – съзнателното поставяне под въпрос на собственото ни разбиране.
Объркването описва нашата неяснота за ситуацията. То може да съществува дори когато самата среда е сравнително устойчива.
Например мениджърски екип обсъжда спад в продажбите. Един ръководител настоява за повече контрол върху работата на търговските представители. Втори предлага да се проведе ново пазарно проучване. Трети иска промяна в характеристиките на продукта. Четвърти настоява за незабавно намаление на цените. Пети счита, че е необходимо обучение по продажби на търговския персонал.
Възможно е всеки да предлага подход, с който е свикнал, преди да е изяснено какво всъщност се случва.
Зад общия спад на продажбите обаче могат да стоят различни проблеми: грешка в обработването на поръчки, неподходящи продуктови характеристики, промяна в поведението на клиентите или в компетентността и отношението на търговците. Всеки от тях предполага различна работа.
Тук е полезно да се разграничат отделните въпроси, без да се изгубят връзките между тях. Понякога самата формулировка “проблем с продажбите” е толкова обща, че пречи на смисленото решение.
Апорията – съзнателното поставяне под въпрос на собственото ни разбиране, добавя готовността да признаем, че наличното обяснение може да е погрешно. Това създава възможност да зададем по-добри въпроси, преди да се обвържем с определено решение или действие.
Как си взаимодействат петте области на Cynefin?
Cynefin обръща внимание и на промените в характера на ситуацията. Една дейност може да придобие по-устойчиви зависимости, а привидно установен ред може да се разпадне.
Възможно е комплексно начинание постепенно да разкрие повторяеми елементи, които вече подлежат на експертен анализ. Част от тях могат впоследствие да бъдат стандартизирани.
Сноудън предупреждава и за опасната граница между ясната област и хаоса: прекалената увереност в приложимостта на установените правила може да скрие натрупващи се промени и в крайна сметка това да доведе до критична ситуация.
Да разгледаме например въвеждането на една нова услуга. Първоначално не знаем достатъчно за потребителската реакция и изпробваме различни предложения. След време може да установим устойчиво търсене при определен тип клиенти, което да ни позволи да направим по-добра пазарна сегментация. Тогава получават по-голяма тежест задачите по капацитета, организацията и техническото изпълнение. При достатъчно повторяемост част от обслужването може да се извършва по стандарт.
Това е възможно развитие, но не е задължително. Промените в пазара могат отново да поставят под въпрос познатите зависимости.
Освен това една организация едновременно може да съдържа различни ситуации. Издаването на стандартен документ може да е ясно, техническата диагностика да е сложна, а изграждането на доверие между отделите да е комплексно.
Затова преценката и вземането на решение трябва да се отнася до достатъчно конкретен въпрос. Етикетът “нашият бизнес е комплексен” казва твърде малко за това как да се организира отделната дейност.
Ролята на правилата и ограниченията
В Cynefin ограниченията включват условията, които насочват и ограничават взаимодействията. В ясната ситуация те са твърди, в сложната са управляващи, в комплексната са създаващи възможности, а в хаоса липсват ефективни ограничения.
За управлението това насочва вниманието към полезен въпрос: каква свобода е необходима и какви граници я правят работеща?
Например екип, който разработва нова услуга, може да има свобода да изпробва различни варианти, но в определен бюджет, срок и обхват на ангажиментите към клиентите.
Тези граници позволяват движение, като едновременно ограничават цената на евентуалните грешки. Прекалено подробното предварително предписване може да обезсмисли изпробването. Пълната липса на отговорности и обратна връзка може да направи резултатите неизползваеми.
По тази причина свободата за експериментиране и яснотата на отговорностите могат да се подкрепят взаимно.
Приложение
Рамката Cynefin може да бъде полезна в различни области на управлението, например:
- Стратегия и развитие на бизнеса. Тя помага да се разграничат дейностите с установени зависимости от инициативите, при които е необходимо да се учи чрез взаимодействие с пазара. Така бюджетът и очакванията могат да отразяват различната степен на предвидимост.
- Управление на промяната. При въвеждане на нова система техническата работа може да изисква експертен проект, докато приемането й от хората да изисква наблюдение и адаптация. Един общ план трябва да отчита тези различия.
- Управление на екипи. Cynefin дава основание да се обсъди кога е полезна ясна процедура, кога е необходима професионална автономия и кога трябва да се изпробват нови форми на взаимодействие. Това е особено полезно при смесване на различни задачи в един екип.
- Иновации. Разграничението между анализ и експериментиране помага да се прецени какви доказателства са възможни на съответния етап. При ново предложение обратната връзка от реалната употреба може да промени съществено първоначалните допускания.
- Управление при кризи. В подобни ситуации Cynefin насочва към разликата между първоначалното стабилизиране и последващото проучване на причините. Това позволява да се обсъди и кога временният извънреден ред е изпълнил предназначението си.
Моят поглед
Според мен най-ценният принос на рамката Cynefin е, че поставя под съмнение навика да управляваме всяка ситуация по един и същ начин. Опитният ръководител лесно се привързва към подходите, с които е постигал успех. Именно натрупаният успех обаче може да го направи по-малко чувствителен към промяна в условията.
Особено полезно намирам разграничението между сложно и комплексно. То обяснява защо още един анализ, още една процедура или още по-подробен план понякога не приближават организацията до добро решение. Има ситуации, в които знанието се развива чрез внимателно действие и наблюдение. Това изисква увереност да предприемеш стъпка и зрялост да промениш посоката.
Същевременно бих бил предпазлив към склонността всичко, свързано с хора, да се обявява за комплексно. В много организации затрудненията имат съвсем конкретни основания: неясни цели, неподходящи отговорности, недостатъчна подготовка или противоречиви изисквания. Преди да търсим непредвидими взаимодействия, е разумно да проверим дали основните условия за добра работа са налице.
За мен Cynefin подчертава необходимостта от баланс между ред и свобода, експертиза и учене, решителност и готовност за преосмисляне. Този баланс се променя според задачата. Ефективният ръководител трябва да може както да настоява за спазване на установен стандарт, така и да създава пространство за търсене и креативност, когато стандартът още не е възможен.
Бих използвал Cynefin като повод за по-задълбочена управленска преценка. Най-същественият въпрос за мен е: “Какво в тази ситуация ни дава основание да изберем точно този начин на действие?” Когато ръководителят може да отговори конкретно, рамката Cynefin е изпълнила полезна роля.
Прочети повече: Четирите стила за вземане на решения на Роу и Мейсън.