Роджър Бейкън е английски философ, францискански монах и алхимик от Средновековието, който се явява изключение за времето си и критикува преобладаващите схоластични схващания към този период.
Роджър Бейкън е един от най-ранните европейски застъпници на научните методи и на емпиризма – теорията, че произхода на цялото знание е в резултат на сетивата.
Как преминава животът на Роджър Бейкън? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Инвестирай в себе си!
Биография на Бейкън
Роджър Бейкън е роден около 1220 г. в Илчестър, Англия. Според някои източници, рождената му дата е по-скоро 1214 г.
Бейкън е роден в заможно семейство, но по времето на Крал Хенри III то изпада в немилост, имуществото му е отнето и редица негови членове са принудени да живеят в изгнание.
Като млад, Роджър Бейкън учи във Францисканското училище в Оксфорд – град, който още тогава се оформя като един от най-важните образователни центрове в Европа. По-късно, той става магистър в Оксфорд и започва да преподава философия, в частност тази на Аристотел. Получава силно влияние от идеите на арабските философи-аристотелианци Авицена и Авероес.
В периода 1237-1245 г. Роджър Бейкън става преподавател в Университета в Париж, който за времето си е безспорният център на интектуалният живот в Европа. Там той се ползва с огромно уважение.
По-късно, през 1256 г., Роджър Бейкън е избран за приор на Францисканския орден и като такъв няма право да преподава повече. Все пак, чрез познанството си с папа Климент IV, той успява да издейства сваляне на забраната францискански приори да не публикуват книги. Нещо повече, папата дори заповядва на Бейкън да напише книга относно мястото на философията в теологията, а отговорът на Бейкън е неговият най-важен труд “Opus Majus”, издаден през 1267 г.
“Opus Majus” е трактат от 840 страници, съставен в седем раздела, които обхващат всички аспекти на естествените науки, от граматика и логика до математика, физика и философия. Трудът на Бейкън съдържа подробни приложни насоки по математика, оптика, алхимия, производството на барут, астрологията и астрономия. В книгата се предвиждат по-късни изобретения като микроскопа, телескопа, очилата, летящите машини, хидравличните системи и парните кораби.
Бейкън е автор и на още няколко книги, както и да противоречивото ръководство по алхимия “Speculum Alchemiae”. Спекулира се, че е възможно той да е авторът на мистериозния “Ръкопис на Войнич” – тайнствена неразчетена книга, написана през XV в. на неизвестен език с неизвестна азбука.
Когато папа Климент IV умира през 1268 г., Роджър Бейкън губи близък приятел и важен защитник, с което навлиза в период на житейски неприятности. Например, в периода 1277-1279 г. Бейкън е временно задържан под домашен арест от Генералния министър на Францисканския орден, по обвинения срещу определени философски доктрини, сред които идеи на Аристотел, но вероятно и заради увлечението на Бейкън по астрологията и алхимията, както и неговата критика срещу невежеството и ниския морал на духовенството.
През 1278 г. Роджър Бейкън се завръща в Оксфорд, където продължава да преподава до своята смърт през 1294 г.
Включи се безплатно!
Присъедини се към 1500+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.Роджър Бейкън напуска този свят, без да остави след себе си важен наследник, който да продължи делото му. Поради тази причина той е забравен в продължение на векове и едва през XVIII век неговите идеи са преоткрити.
Бейкън и науката
Роджър Бейкън се обявява за радикална реформа в теологията и за намаляване на влиянието на схоластиката, застъпвана в учението на фигури като Тома Аквински или Анселм Кентърбърийски.
За сметка на схоластиката, Роджър Бейкън предлага връщане към класиката и изучаване на древните философи на техния оригинален език.
Бейкън е ентусиазиран застъпник на експерименталните методи за придобиване на знания за света. Ето как, той призозава теолозите да изучават всякакви науки, за да формират мнението си чрез проверки в практиката, вместо да разчитат сляпо на традицията или авторитета, без да разполагат с реални аргументи.
По този начин той се явява един от най-ранните европейски застъпници на емпиризма – теорията, че произхода на цялото знание е в резултат на сетивата.
Бейкън подчинява своите изследвания в областта на математиката и естествените науки на практическа цел – той търси ползата, която хората могат да извлекат от науките за природата. Оптиката, астрономията, науката за теглото, алхимията, земеделието, медицината, физиката – на тези клонове на знанието Бейкън посвещава живота си.
Пръв сред своите съвременници именно Бейкън провъзгласява основния лозунг на науката: знанието е сила.
Бейкън казва:
“Няма по-голяма опасност от невежеството. Няма нищо по-достойно от изучаване на мъдростта, която разпръсква мрака на невежеството. От това зависи благосъстоянието на целия свят.”
За разлика от своите съвременници, Роджър Бейкън говори свободно няколко езика и с тяхна помощ успява да констатира множество неточни преводи и интерпретации на творбите на древногръцките философи. Той критикува преобладаващата схоластична практика да не се извършват реални научни експерименти, с помощта на които да се правят и дедуктивни заключения, както учи и самият Аристотел.
Цитати от Бейкън
Роджър Бейкън е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
- “Всичко на света се повтаря.”
- “Изкуството на откритията расте и се развива със самите открития.”
- “Хитроумните хора презират учеността, простодушните й се дивят, мъдрите я използват.”
- “Няма нищо по-умно, от това да накараш колелата на своя собствен ум да се въртят заедно с колелата на Фортуна.”
- “По-добре съвсем да нямаш понятие от Бога, отколкото да имаш понятие, което е недостойно за него.”
- “Човек по-скоро вярва в истинността на това, което предпочита.”
- “Подозренията при човек са толкова повече, колкото по-малко знае.”
Мениджър ли си?
В резюме
Роджър Бейкън е изключение за средновековната философия и въпреки, че е монах, е един от най-ранните европейски застъпници на научните методи и на емпиризма.
Идеите на Роджър Бейкън не са възприемани от съвременниците му и той е изолирана фигура в епоха, която е враждебна към научните идеи.
Векове по-късно философията на Бейкън получава нужната популярност, а самият той е възприеман днес като значим учен и новатор, макар и донякъде ексцентричен.
Прочети повече: Кратка история на философията.
