Роджър Бейкън е английски философ, францискански монах и алхимик от Средновековието, който се явява изключение за времето си и критикува преобладаващите схоластични схващания към този период.
Роджър Бейкън е един от най-ранните европейски застъпници на научните методи и на емпиризма – теорията, че произхода на цялото знание е в резултат на сетивата.
Как преминава животът на Роджър Бейкън? Каква е неговата философия? И какво е значението на идеите му в наши дни?
Биография на Бейкън
Роджър Бейкън е роден около 1220 г. в Илчестър, Англия. Според някои източници, рождената му дата е по-скоро 1214 г.
Бейкън е роден в заможно семейство, но по времето на Крал Хенри III то изпада в немилост, имуществото му е отнето и редица негови членове са принудени да живеят в изгнание.
Като млад, Роджър Бейкън учи във Францисканското училище в Оксфорд – град, който още тогава се оформя като един от най-важните образователни центрове в Европа. По-късно, той става магистър в Оксфорд и започва да преподава философия, в частност тази на Аристотел. Получава силно влияние от идеите на арабските философи-аристотелианци Авицена и Авероес.
В периода 1237-1245 г. Роджър Бейкън става преподавател в Университета в Париж, който за времето си е безспорният център на интектуалният живот в Европа. Там той се ползва с огромно уважение.
По-късно, през 1256 г., Роджър Бейкън е избран за приор на Францисканския орден и като такъв няма право да преподава повече. Все пак, чрез познанството си с папа Климент IV, той успява да издейства сваляне на забраната францискански приори да не публикуват книги. Нещо повече, папата дори заповядва на Бейкън да напише книга относно мястото на философията в теологията, а отговорът на Бейкън е неговият най-важен труд “Opus Majus”, издаден през 1267 г.
“Opus Majus” е трактат от 840 страници, съставен в седем раздела, които обхващат всички аспекти на естествените науки, от граматика и логика до математика, физика и философия. Трудът на Бейкън съдържа подробни приложни насоки по математика, оптика, алхимия, производството на барут, астрологията и астрономия. В книгата се предвиждат по-късни изобретения като микроскопа, телескопа, очилата, летящите машини, хидравличните системи и парните кораби.
Бейкън е автор и на още няколко книги, както и да противоречивото ръководство по алхимия “Speculum Alchemiae”. Спекулира се, че е възможно той да е авторът на мистериозния “Ръкопис на Войнич” – тайнствена неразчетена книга, написана през XV в. на неизвестен език с неизвестна азбука.
Когато папа Климент IV умира през 1268 г., Роджър Бейкън губи близък приятел и важен защитник, с което навлиза в период на житейски неприятности. Например, в периода 1277-1279 г. Бейкън е временно задържан под домашен арест от Генералния министър на Францисканския орден, по обвинения срещу определени философски доктрини, сред които идеи на Аристотел, но вероятно и заради увлечението на Бейкън по астрологията и алхимията, както и неговата критика срещу невежеството и ниския морал на духовенството.
През 1278 г. Роджър Бейкън се завръща в Оксфорд, където продължава да преподава до своята смърт през 1294 г.
Роджър Бейкън напуска този свят, без да остави след себе си важен наследник, който да продължи делото му. Поради тази причина той е забравен в продължение на векове и едва през XVIII век неговите идеи са преоткрити.
Бейкън и науката
Роджър Бейкън се обявява за радикална реформа в теологията и за намаляване на влиянието на схоластиката, застъпвана в учението на фигури като Тома Аквински или Анселм Кентърбърийски.
За сметка на схоластиката, Роджър Бейкън предлага връщане към класиката и изучаване на древните философи на техния оригинален език.
Бейкън е ентусиазиран застъпник на експерименталните методи за придобиване на знания за света. Ето как, той призозава теолозите да изучават всякакви науки, за да формират мнението си чрез проверки в практиката, вместо да разчитат сляпо на традицията или авторитета, без да разполагат с реални аргументи.
По този начин той се явява един от най-ранните европейски застъпници на емпиризма – теорията, че произхода на цялото знание е в резултат на сетивата.
Бейкън подчинява своите изследвания в областта на математиката и естествените науки на практическа цел – той търси ползата, която хората могат да извлекат от науките за природата. Оптиката, астрономията, науката за теглото, алхимията, земеделието, медицината, физиката – на тези клонове на знанието Бейкън посвещава живота си.
Пръв сред своите съвременници именно Бейкън провъзгласява основния лозунг на науката: знанието е сила.
Бейкън казва:
“Няма по-голяма опасност от невежеството. Няма нищо по-достойно от изучаване на мъдростта, която разпръсква мрака на невежеството. От това зависи благосъстоянието на целия свят.”
За разлика от своите съвременници, Роджър Бейкън говори свободно няколко езика и с тяхна помощ успява да констатира множество неточни преводи и интерпретации на творбите на древногръцките философи. Той критикува преобладаващата схоластична практика да не се извършват реални научни експерименти, с помощта на които да се правят и дедуктивни заключения, както учи и самият Аристотел.
Цитати от Бейкън
Роджър Бейкън е известен с крилати мисли, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
- “Всичко на света се повтаря.”
- “Изкуството на откритията расте и се развива със самите открития.”
- “Хитроумните хора презират учеността, простодушните и се дивят, мъдрите я използват.”
- “Няма нищо по-умно, от това да накараш колелата на своя собствен ум да се въртят заедно с колелата на Фортуна.”
- “По-добре съвсем да нямаш понятие от Бога, отколкото да имаш понятие, което е недостойно за него.”
- “Човек по-скоро вярва в истинността на това, което предпочита.”
- “Подозренията при човек са толкова повече, колкото по-малко знае.”
В резюме
Роджър Бейкън е изключение за средновековната философия и въпреки, че е монах, е един от най-ранните европейски застъпници на научните методи и на емпиризма.
Идеите на Роджър Бейкън не са възприемани от съвременниците му и той е изолирана фигура в епоха, която е враждебна към научните идеи.
Векове по-късно философията на Бейкън получава нужната популярност, а самият той е възприеман днес като значим учен и новатор, макар и донякъде ексцентричен.
Прочети повече: Кратка история на философията.
