Кои лидери успяват да запалят екипа си с един поглед, а кои се провалят въпреки усилията си? Как настроението на ръководителя се превръща в двигател на мотивацията или пречка пред резултатите?
Изследванията показват, че емоционалното състояние на ръководителя може да повлияе силно на неговите сътрудници. Моделът за шестте емоционални лидерски стила изследвавръзката между емоционалната интелигентност на лидера и емоционалния климат в екипа и обяснява какво е правилното поведение на лидера с оглед на ситуацията, в която се намира.
Нека разгледаме този модел.
Кои са шестте емоционални лидерски стила?
Идеята за шестте емоционални лидерски стила е дело на Даниъл Голман – изследовател и пионер в сферата на емоционалната интелигентност, който заедно с Ричард Бояцис и Ани Маккий я публикува в книгата “Primal Leadership” през 2002 г.
Моделът на шестте емоционални лидерски стила на Голман се базира на идеята за емоционалната интелигентност и явлението “емоционална зараза” – способността на лидера да предава своите настроения на екипа. В зависимост от стила на лидера в екипа или организацията се формира различен емоционален климат, което води до различни резултати.
Даниъл Голман отбелязва:
“Подчинените възприемат емоционалната реакция на лидера като най-надеждното доказателство за неговото мнение и изграждат собственото си поведение спрямо това – особено в неясни ситуации.”
Основната идея на модела е, че емоционално интелигентният лидер не се придържа към един стил, а гъвкаво преминава между шест лидерски стила в зависимост от ситуацията. От ключово значение е ръководител умело да разчита нуждите на ситуацията и да избира подходящия стил в точния момент. По този начин се постига оптимално ангажиране, мотивация и ефективност на екипа.
Шестте емоционални стила на лидерство, описани от Голман, са:
- Лидер-визионер;
- Лидер-наставник;
- Лидер-партньор;
- Демократичен лидер;
- Амбициозен лидер;
- Авторитарен лидер.
Всеки от тези шест лидерски стила резонира по различен начин с хората, има различен ефект върху техните емоции, както и носи различни плюсове и минуси в различни ситуации.
Шестте емоционални лидерски стила на Голман са представени на диаграмата по-долу:
Важно е да се уточни, че става дума за лидерски стилове, а не лидерски типове. Голман и колегите му отбелязват, че ръководителят трябва да е готов да използва и шестте емоционални лидерски стила, когато се налага. Не бива да се използва един и същи стил през цялото време. И шестте лидерски стила следва да могат да се използват от ръководителя, като за всяка ситуация им един конкретен стил, който е най-подходящ.
Голман и неговите колеги смятат, че първите четири лидерски стила – Лидерът-визионер, Лидерът-наставник, Лидерът-партньор и Демократичният лидер (т.нар. “резонансни стилове”), насърчават хармонията в групата и положителните резултати.
Другите два стила обаче – Амбициозният лидер и Авторитарният лидер (т.нар. “дисонансни стилове”), могат да създадат напрежение и негативни емоции, следователно трябва да се използват само в определени ситуации.
Нека разгледаме един по един шестте емоционални лидерски стила.
1. Лидер-визионер
Лидерът-визионер има подход към хората, който може да се обобщи с думите “Ела с мен”.
Лидерът-визионер вдъхновява хората със своята визия за бъдещето. Той казва на сътрудниците си накъде да се насочат усилията им, но не командва как да стигнат дотам. Лидерът-визионер насърчава хората си да бъдат проактивни и с лична инициатива да работят за постигане на целта. Емпатията е най-важният аспект на визионерското лидерство.
Пример: Управител на фирма обяснява на служителите си, че до края на годината компанията ще влезе в нов пазар, и ги приканва заедно с него да предложат и обсъдят идеи как най-успешно да сторят това.
Този лидерски стил е най-подходящ, когато хората имат нужда от нова посока или дори радикална промяна. Като цяло, лидерът-визионер може да окаже много силно въздействие върху климата в групата от сътрудници.
Лидерът-визионер обаче е по-слабо ефективен, когато последователите са по-големи експерти от него – по-компетентни и по-опитни. В този случай, по-добра работа би свършило Демократичното лидерство.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Лидер-наставник
Лидерът-наставник има подход към хората, който може да се обобщи с думите “Опитай това”.
Лидерът-наставник свързва личните ценности и цели на хората с целите на организацията. Този стил е емпатичен и окуражаващ, установява разбирателство и доверие сред хората и повишава мотивацията им. Свързан е с търпелива и задълбочена комуникация, фокусирана към силните и слаби страни на сътрудниците, дългосрочните им планове и как те биха могли да ги осъществят, работейки за постигане на мисията на организацията.
Пример: Мениджърът на отдел провежда регулярни срещи с конкретен служител, за да му помага да развие умения по управление на проекти, съобразени с неговите кариерни цели.
Този лидерски стил е най-подходящ, когато хората се нуждаят от помощ в изграждането на дългосрочна компетентност, както и когато някой в екипа не е достатъчно приобщен към организацията. Като цяло, лидерът-наставник може да окаже силно въздействие върху микроклимата в групата.
Лидерът-наставник обаче е по-слабо ефективен, когато се използва спрямо служители с твърде ниска ангажираност към работата, както и с твърде ниска компетентност. В тези ситуации, по-добра работа биха свършили Амбициозното или Авторитарното лидерство.
3. Лидер-партньор
Лидерът-партньор има подход към хората, който може да се обобщи с думите “Хората са на първо място”.
Лидерът-партньор насърчава разбирателството между всички в екипа и изграждането на по-тесни емоционални връзки помежду им. Този лидер е ориентиран на първо място към потребностите на служителите и на второ място – към изискванията на работата.
Пример: Ръководител на търговски екип организира неформална среща, за да възстанови доверието между двама колеги в конфликт и да създаде усещане за подкрепа и солидарност в групата.
Този лидерски стил е най-подходящ, когато сред сътрудниците има някакво напрежение или конфликт, както и когато доверието между хората е нарушено или групата преминава през определени стресови ситуации.
Като цяло, лидерът-партньор оказва силно положително влияние върху климата в групата. Този стил е подходящ и в съчетание с поведение на Лидер-визионер.
4. Демократичен лидер
Демократичният лидер има подход към хората, който може да се обобщи с думите “Как мислиш?”.
Декократичният лидер се фокусира върху сътрудничеството (Теория Y). Той търси активно търси идеи и обратна връзка от своите сътрудници. Когато работи с хора, разчита повече на уменията си за слушане, отколкото на заповеди и инструкции.
Пример: Ръководител на маркетингов екип събира мненията на всички членове преди да одобри нова рекламна кампания, като изслушва предложенията им и търси консенсус.
Този лидерски стил е най-подходящ, когато е нужен консенсус в колектива относно някаква идея, както и когато е важно хората да участват с ценен принос. Като цяло, демократичният лидер има положително влияние върху климата в групата.
Демократичният лидерски стил не трябва да се използва с хора с ниска компетентност. Когато се използва неудачно, отстрани изглежда, че лидерът слуша прекалено много, но върши прекалено малко.
5. Амбициозен лидер
Амбициозният лидер има подход към хората, който може да се обобщи с думите “Прави това, което правя аз, сега”.
Амбициозният лидер се фокусира върху постигането на резултати и цели. Той поставя предизвикателни задачи на хората си и очаква висококачествена работа от тях. Не се страхува да запретне ръкави и сам да свърши работата, ако ситуацията го изисква.
Този лидерски стил не толерира хората, които работят некачествено. Амбициозният лидер бързо ги открива и ги пресира да работят по-здраво и усърдно. В същото време, подобен лидер не оказва кой знае каква помощ на хората, а вместо това очаква те да знаят как трябва да работят.
Пример: Началник на производствен отдел поставя високи стандарти, проверява резултатите ежедневно и очаква служителите му да се движат със същото темпо и ангажираност като него.
Амбициозният лидер може да бъде много успешен в определени ситуации, но има и голям шанс да възпроизведе отрицателен ефект върху хората. Това може да доведе до изтощение, прегаряне в работата, демотивация и високо текучество.
6. Авторитарен лидер
Авторитарният лидер има подход към хората, който може да се обобщи с думите “Прави това, което ти казвам”.
Авторитарният лидер използва авторитарен подход. Разчита на заповеди, строг контрол и власт чрез принуда и дисциплинирани мерки.
Важно е да се има предвид, че много компетентни и ангажирани служители притежават силен вътрешен локус на контрол. Те смятат, че сами контролират съдбата си и поради това не обичат авторитарното управление.
Авторитарният лидер изисква пълно подчинение от хората си. Подобен стил е удачен в кризисни ситуации, когато ръководителят поема отговорността да се справи с някакъв проблем, както и в ситуации, когато проблемен служител не взема от дума по друг начин.
По-често обаче, авторитарното лидерство може да нанесе сериозни щети върху климата в екипа. С този стил понякога се прекалява и злоупотребява, което обяснява лошата му слава. Също така, подобни авторитарни лидери се възприемат от служителите като студени и дистанцирани.
Пример: В кризисна ситуация, изпълнителен директор на компания нарежда незабавно спиране на всички текущи дейности и пренасочва ресурсите, за да овладее проблема, без да допуска възражения.
Приложение
Шестте емоционални лидерски стила на Голман могат да се използват в широк кръг от области.
Например:
- Управление на хора и екипи. Лидерите могат използват различни стилове според нуждите на екипа – например визионерски стил при задаване на нова посока или партньорски стил при напрежение между служителите.
- Развитие на служители. Наставническият лидер е особено полезен в коучинг сесии и планове за професионално израстване, свързвайки личните цели на служителя с целите на цялата организация.
- Комуникация по време на кризи. Авторитарният стил може да бъде ефективен в спешни или високорискови ситуации, когато се изискват бързи и ясни решения.
- Създаване на организационна култура. Комбинирането на визионерски и партньорски стил допринася за позитивен емоционален климат и изграждане на доверие в екипа.
- Решаване на конфликти. Демократичният и партньорският стил улесняват изглаждането на междуличностни конфликти чрез включване, слушане и съвместно намиране на решения.
В резюме
Шестте емоционални лидерски стила на Голман са:
- Лидер-визионер;
- Лидер-наставник;
- Лидер-партньор;
- Демократичен лидер;
- Амбициозен лидер;
- Авторитарен лидер.
Всеки лидерски стил работи най-добре в определени ситуации, резонирайки по различен начин с хората и произвеждайки различни резултати. Трябва да се внимава с избора на стил, като универсалното правило е, че лидерският стил се избира в зависимост от ситуацията.
Прочети повече: Емоционална интелигентност. Как да осъзнаем емоциите.
