В съвременния забързан свят, ние постоянно сме под напрежение да действаме сега и на момента, вместо да отделим малко повече време и обмислим ситуацията на спокойствие.
В резултат на това, налага ни се да правим бързи умозаключения, които понякога може и да са правилни, но понякога са изцяло погрешни, с оглед на обективните факти.
Под наименованието “Стълбица на умозаключенията” е известен инструмент, който помага да разберем по-добре стъпките, през които преминаваме в мисловния процес. С негова помощ бихме могли по-точно да адаптираме умозаключенията, които правим към реалността, която ни заобикаля.
Проблеми с управлението на времето?
Стълбица на умозаключенията
Стълбицата на умозаключенията е откритие от 1970 г. на Крис Аргирис – професор по организационна психология в Харвардския университет. Моделът му придобива широка популярност, след като се цитира в бестселъра на “Петата дисциплина” от Питър Сенги през 1992 г.
Стълбицата на умозаключенията разкрива как протича един типичен мисловен процес в човешкия мозък. Това се случва толкова бързо, че отнема едва части от секундата, поради което хората обиновено не осъзнават причината за определени свои постъпки в някаква ситуация – процесът е подсъзнателен.
Стълбицата на умозаключенията се състои от седем етапа:
- Наблюдение;
- Избор;
- Интерпретиране;
- Предположения;
- Заключения;
- Убеждения;
- Действия.
Стълбица на умозаключенията на Аргирис е показана на диаграмата по-долу:
Стълбицата на умозаключенията е мисловен процес, при който най-напред хората наблюдават реалността и избират определени факти от нея на база на натрупания си досегашен опит. След това, те интерпретират тези факти, правят определени предлоложения и така стигат до заключения, които на свой ред водят до формирането на определени убеждения. С оглед на всичко това, хората предприемат конкретни действия.
Или, стълбицата на умозаключенията е своеобразен процес на абстракция, с чиято помощ хората преработват данните, които постъпват от заобикалящата ги реалност.
Нека разгледаме по-подробно всеки от етапите на стълбицата на умозаключенията.
1. Наблюдение
Наблюдението на факти е първият етап от стълбицата на умозаключенията.
Чрез нашите сетива, ние наблюдаваме реалността с цялата възможна информация и данни, които тя съдържа.
2. Избор
Изборът на факти е вторият етап от стълбицата на умозаключенията.
Тъй като данните, които постъпват в нас чрез наблюдение на реалността са огромни като обем, нашият мозък избира да използва само определена част от информацията, която му прави впечатление най-силно.
Тази селекция на информация става благодарение на досегашните ни убеждения и натрупан опит.
Безплатен бюлетин
Присъедини се към 1800+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.3. Интерпретиране
Интерпретирането на факти е третият етап от стълбицата на умозаключенията.
На този етап ние тълкуваме фактите, т.е. придаваме им смисъл, с оглед на нашите лични и културни особености.
4. Предположения
Формирането на предположения е четвъртият етап от стълбицата на умозаключенията.
На този етап ние правим допускания с оглед на смисъла, който сме придали на интерпретираните по-рано факти. Тези предположения са специфични и индивидуални за всеки отделен човек.
5. Заключения
Съставянето на заключения е петият етап от стълбицата на умозаключенията.
Тези заключения и изводи са основани на данните, които сме избрали, смисълът, който сме им вложили и предположенията, които сме направили.
Всичко това на свой ред е свързано с нашите досегашни убеждения и натрупан опит.
6. Убеждения
Формирането на убеждения е шестият етап от стълбицата на умозаключенията.
Тези убеждения са във връзка със заключенията, направени по-рано, които на свой ред са логически свързани с всички преходни етапи от стълбицата на убежденията.
7. Действия
Извършването на някакви действия е седмият и последен етап от стълбицата на умозаключенията.
Действията ни са свързани с нашите убеждения, които сме формирали по-рано. Ние гледаме на тези наши действия като на най-добрите възможни в конкретната ситуация.
Как се раждат грешните заключения?
Когато човек започва да се изкачва по стълбицата на умозаключенията, на практика той влиза в процес на увеличаване на абстракцията на реалността.
Колкото по-нагоре се изкачва по стълбицата, толкова по-голяма е абстракцията в главата му, което на свой ред може да го доведе до погрешни заключения.
Грешните заключения се пораждат най-вече, когато човек влезе в т.нар. “рефлексивен цикъл” – това е мястото между реалността и убежденията (стъпка 6).
Обикновено ние започваме да изкачваме стълбицата, без нашият мозък да е в състояние да анализира 100% от данните от реалността. Затова и си служим замо с онези данни, които имат значение за нас и игнорираме цялата останала информация.
Ето как, ние избираме и интерпретираме само част от информацията, след което правим предположения и заключения, които формират нашите убеждения.
Тези убеждения са толкова твърди, че всеки следващ път, когато трябва да вземем някакво решение, ние отново започваме да изкачваме стълбицата на умозаключенията, селектирайки единствено онази информация, която подсилва собствените ни убеждения, игнорирайки всичко останало.
Получава се така, че информацията, която избираме да използваме, не отразява точно реалността, а по-скоро е функция на собствените ни убеждения и опит, които имаме преди дори да решим да обмислим някакъв въпрос или ситуация.
Това е причината редица наши заключения да са погрешни, въпреки, че ние можем да сме напълно сигурни, че сме прави.
Приложение на стълбицата на умозаключенията
Стълбицата на умозаключенията на Аргирис ни учи да гледаме на фактите с отворено съзнание, без предразсъдъци и да не бързаме да съдим.
Вместо това, бихме могли да използваме нашите лични убеждения и опит по позитивен начин, например:
- Да осъзнаем по-добре собствените си мисли и процес на разсъждение;
- Да помогнем на други хора да разберат нашия процес на разсъждение, което ще им позволи да разберат по-добре вътрешните ни мотиви да мислим и действаме по определен начин;
- Да изследваме мисловния процес на други хора, като активно ги питаме за него.
Стълбицата на умозаключенията може да се използва на всеки отделен етап от мисловния процес. Всеки може да си зададе следните въпроси:
- Правилните изводи ли си правя?
- Защо правя това предположение?
- Основават ли се на факти заключенията ми?
- Защо смятам, че трябва да се постъпи по този конкретен начин?
- Мога ли да направя това по различен начин?
Употребата на стълбицата на умозаключенията ни помага да определим точно на кое нейно стъпало се намираме в момента. Понякога е добра идея да “слезем” едно стъпало по-ниско и да приложим критично мислене към него, за да не направим някакво прибързано съждение.
Мениджър на фирма ли си?
В резюме
Стълбицата на умозаключенията на Аргирис е полезен инструмент за опознаване на собствените ни мисловни модели, както и тези на околните.
Тя демонстрира как протича един подсъзнателен мисловен процес и защо е толкова лесно да правим погрешни съждения, както и да вземаме неправилни решения.
Прочети повече: Крис Аргирис. Биография и идеи.
