Статията “Как да разрешим проблем?” от колегата ми Тодор Христов съвпадна с моя прочит на една нова книга – това е книгата “50 големи мита на популярната психология”. Книгата е написана от професионалисти – хора с образование по психология и социална психология, които упражняват своята професия в различни сфери на съвременното общество и ползват научно доказани факти.
Не съм с образование по психология, но по силата на професионалните ми занимания чета постоянно литература с психологическа тематика – както научна, така и популярна психология. “50 големи мита на популярната психология” показва, че има митове. Въпреки популярността си, техните тези се разминават с резултатите от най-съвременните научни изследвания.
Това, което ще разкажа сега е свързано с един подобен мит – за гнева. Да познаваме мита за гнева, а така също и доказателствата от научните изследвания, се оказва полезно за всеки – и в личния, и в професионалния живот. Гневът е свързан с разрешаването на проблем, а разрешаването на проблем е умение, от което определено се нуждаем. Затова и никога не е късно да преосмислим мненията си за гнева и разрешаването на различни проблеми.
Какво е гневът?
Гневът е чувство. Познаваме го, защото не само го наблюдаваме, но и го изпитваме. Гневът е неприятно чувство. Кара ни да се чувстваме груби и примитивни. Не разсъждаваме. Не сме на себе си. Откачаме. Изпадаме в някаква форма на временна лудост.
Гневът, както всички други емоции, действа циклично. Започва от страха, тревожността, напрежението, умората, уязвимостта. Достатъчно е наличието на някакво отключващо събитие, човек, та дори и предмет, и гневът “разцъфва”. В това, че той действа циклично, няма съмнения. Важно е само да знаем как ще излезем от цикъла на гнева. И именно за начина на излизане от цикъла на гнева са и съмненията.
Катарзисът като метод за излизане от цикъла на гнева
Дълги години (всъщност 2000 години) се доверяваме на силата на катарзиса, т.е пречистването от гнева и другите негативни емоции. Вярваме на няколко възможности за катарзис. Например да говорим за гнева си, както и “да изпуснем парата” като удряме възглавница, боксова круша, макет на шефа, крещим, ругаем, плачем, викаме, хвърляме различни предмети срещу някаква стена, унищожаваме стари предмети на фона на гръмка музика.
Защо вярваме в катарзиса?
Вярата в катарзиса е силна. Преди всичко защото хората наистина се чувстват добре, след като са “изпуснали парата”. Но това състояние е временно. Впоследствие агресията се затвърждава, а определени фактори могат да увеличат чувството на гняв до такава степен, че то да прерасне в агресивно поведение.
Агресията започва от ниското самочувствие, уязвимост, застрашеност, безсилие, но агресията не е гняв. Тя е агресия и “се излива” под формата на агресивни думи, действия, походка, поглед, облекло, ако щете. Целта на агресията е да нанесе ущърб на другия (другите).
Умисълът, или намерението за нанасяне на ущърб е също от значение. Така например, ако полицай застреля терорист, който е причинил смъртта на невинни хора, това поведение не бива да се тълкува като агресивно поведение. Но да се върнем към гнева.
Какви са новите гледни точки за гнева?
Сериозни изследвания показват, че от гнева не можем да се отървем, само като го изразяваме. Вече 40 години различни психологически изследвания показват, че окуражаването на хората да изразят гнева си директно към друг човек или към предмет (боксова круша, например) в действителност засилва агресията.
Има разбира се изключение, според изследванията. Изразяването на гняв е полезно само когато е придружено от конструктивно разрешаване на проблема и е насочено към източника на гнева.
Как да излезем ефективно от цикъла на гнева?
Гневът изисква мъдрост и когато се изживява правилно, наистина създава мъдрост. Мисля, че е добре да се гневим, но сме длъжни да знаем как да правим това. При всички случаи трябва да можем да поемем отговорност за собствения си живот, вместо да виним и гневим околните. Същевременно и умението да разрешаване на проблем е от изключително важно значение.
И тъй като разбиранията за това какво е проблем са доста пъстри, понякога и противоречиви, то и знанието ни за уменията за разрешаваме проблеми са пъстри, а така също и невинаги ефективни.
Ето едно според мен много полезно тълкуване на думата “проблем”.
Какво е “проблем”?
Според една дефиниция от Йонесен (Toward a Meta-Theory of Problem Solving, 2004):
“Проблемът е нещо, което е непознато, неизвестно, а неговото разрешаване добавя социална, културна или интелектуалнта стойност (ценност) към вече съществуващата стойност.
Ако никой не възприема непознатото (или неизвестното) и никой не възприема потребността да го определи като непознато (непознато), то наистина проблемът не съществува.”
Гневът и начинът да излизаме от цикъла на гнева са свързани с това как разбираме думата “проблем”. Затова и гневът е мъдрост – дава ни се възможност да се сблъскаме с нещо ново, неизвестно, към което можем да добавим определена стойност.
Няколко примера за начина, по който се разбират проблемите в работна среда
“Проблем” за Toyota е създаването на добавена стойност за клиентите, тъй като в конкурентни условия на работа добавената стойност за клиентите е от изключително значение. Работата в екип в Toyota е типичният начин за справяне с този проблем.
“Проблем” за Texas Instruments Europe Company са технологичните иновации. За Avery Denisson – повишаването на удовлетворението на клиентите по време на обслужване. За Fiat Auto – съкращаването на времето на производство.
Представи си за миг как в тези компании биха постъпвали, ако гледаха на “проблема” като на нещо, което ги стопира, пречи, дразни и гневи.
Затова нека преосмислим гледните си точки за гнева. Вярвам, че впоследствие бихме могли да променим и стила на работа и отношението си към постоянно изникващите проблеми.
Снимка: HeyRocker
