В наши дни различните личностни типове, наречени още “темпераменти”, са добре проучени от съвременната психология.
Полезно е да се знае обаче откъде водят началото си различните класификации на типовете личност.
А началото тръгва от Древна Гърция и по-конкретно от усилията на Хипократ, който формулира т.нар. “Теория за четирите хумори”. Нека разгледаме тази теория.
Теория за четирите хумори
Теорията за четирите хумори е развита от Хипократ (460-370 г. пр.н.е.) – авторитетен древногръцки лекар, оставил името си в човешката история като “баща на медицината”.
По това време, някъде преди около 2400 години, философът Емпедокъл формулира своя модел за четирите елемента (природни стихии), от които се създава всичко в нашия свят – земя, въздух, огън и вода.
Емпедокъл счита, че качествата на четирите елемента могат да обяснят съществуването на всички познати субстанции. По-конкретно, земята е студена и суха, въздухът е топъл и влажен, огънят е топъл и сух, а водата – студена и влажна.
На свой ред Хипократ, който е съвременник на Емпедокъл, развива медицински модел, базиран на концепцията за четирите елемента, приписвайки техните качества на четири течности в тялото. Тези течности са известни като “хумори” – от латинската дума “umor”, което ознавача “телесна течност”. Така възниква теорията на хуморализма на Хипократ.
Според теорията на Хипократ, четирите телесни течности са:
- Кръв;
- Слуз;
- Жълта жлъчна течност;
- Черна жлъчна течност.
Някои източници дават основание да се смята, че древните хора са имали представа за хуморите и преди Хипократ. Например, познанието за тях се свързва с Древен Египет, Месопотамия, както и с трудове на Алкмеон – древногръцки лекар и натурфилософ, ученик на Питагор, който е живял приблизително около един век преди Хипократ. И все пак, именно Хипократ е човекът, който пръв прави класификацията на четирите телесни течности такава, каквато я познаваме днес.
Теорията за четирите хумори на Хипократ е представена на диаграмата по-долу:
Централна идея за Хипократ е схващането му, че човек е цялостна система, която се състои от тяло и душа и че болестите са резултат не от неблагоразположението на боговете, а от липсата на баланс (“дискразия”) в четирите човешки течности, които по принцип следва да са равномерно разпределени в тялото.
Хипократ вярва, че определени човешки настроения, емоции и поведения са причинени от излишъка или недостатъка на телесни течности.
Например, ако човек се храни с лоша храна, това ще доведе до отделяне и натрупване на неподходящи течности в тялото, които ще го карат да се чувства зле. Според Хипократ има пет места в човешкото тяло, където се образуват хуморите: в стомаха, главата, сърцето, далака и жлъчния мехур
Съответно, за да оздравее болният човек, следва да се възстанови балансът в тялото му (“евкразия”). Съществуват пет “пътеки” за прочистване и възстановяване на баланса на хуморите: устата, кожата, носът, ректумът и пикочния канал.
Въпреки, че теорията на Хипократ е преди всичко с медицински фокус, можем да открием и някои прилики с по-късните психологически теории за личността и темпераментите.
Например, според съвременните трактовки, на всяка от четирите течности в тялото символично съответстват определени качества на личността.
По-конкретно:
- Кръв – Весел човек;
- Слуз – Спокоен човек;
- Жълта жлъчна течност – Ентусиазиран човек;
- Черна жлъчна течност – Мрачен човек.
В заключение
Теория за четирите хумори на Хипократ е базирана на концепцията за четирите природни стихии и счита, че съществуват четири основни телесни течности:
- Кръв;
- Слуз;
- Жълта жлъчна течност;
- Черна жлъчна течност.
Хипократ вярва, че определени човешки настроения, емоции и поведения са причинени от излишъка или недостатъка на телесните течности. Ето как, на практика той дава началото на прото-психологическа теория, която по-късно служи за изграждането на по-задълбочени психологически теории за личността.
Прочети повече: Типология на личността на Майерс-Бригс.
