Да си представим, че си мениджър и че има предизвикателен нов проект, който е възложен за изпълнение на теб и твоя екип.
Разполагаш с няколко компетентни служители, но в миналото си имал определени трудности с тях. До този момент винаги си им давал ясни цели и си се стремял да не им се месиш много-много в работата, за да не го приемат като досадна форма на контрол, от който нямат нужда. Поради тази причина рядко си провеждал индивидуални или общи работни срещи с опитните си сътрудници.
Проблемът е, че досега хората ти не са отговаряли положително на тези твои действия и ти търсиш някаква промяна в подхода си.
Какво би могъл да направиш? Теорията “Път-цел” може да ти помогне.
Теория “Път-цел”
Теорията за лидерство “Път-цел” е публикувана за първи път през 1971г. от Робърт Хаус, който стъпва на труда на Мартин Евънс. През 1996г. Хаус развива и допълва теорията.
Според теорията “Път-цел” един мениджър, който иска сътрудниците му да постигнат поставените цели, трябва да им помага, да ги подкрепя и да ги мотивира.
Мениджърът може да прави това по три начина, като:
- Помага на служителите да определят и постигат целите си.
- Премахва пречките пред работата на служителите, като по този начин подпомага изпълнението на целите.
- Предлага на служителите подходящо възнаграждение при постигане на целите.
За да осъществи това, мениджърът може да използва един от следните четири вида лидерски стилове:
- Директивен стил. Мениджърът се фокусира върху работата. Той определя цели и очаквания към подчинените, установява правила, напътства, възлага задачи, контролира.
- Подкрепящ стил. Мениджърът се фокусира върху взаимоотношенията с подчинените си. Той зачита потребностите им и проявява загриженост за тяхното благосъстояние, приятелски настроене , открит и загрижен за хората си.
- Партисипативен стил. Мениджърът позволява участие на подчинените си във вземането на определени решения. Той се допитва до групата и получава идеи от нея, преди да вземе крайно решение. На свой ред, това позволява на хората да научават нови неща, свързани с работата и да повишават своята самоувереност, което от своя страна увеличава удовлетворението от изпълнението на задачата.
- Стил, насочен към постиженията. Мениджърът определя предизвикателни цели, има високи стандарти за работа и вярва, че подчинените му ще дадат всичко от себе си, за да оправдаят очакванията.
И четирите лидерски стила според теорията “Път-цел” имат своите предимства и са подходящи в определени ситуации. И тук идва на дневен ред умението на лидера да разчита ситуацията, в която се намира, за да може да използва най-адекватния лидерски стил.
Фактори на ситуацията
Теорията “Път-цел” на Хаус и Евънс има предвид два ключови фактора на всяка ситуация:
- Природата на работната среда;
- Природата на подчинените.
Нека разгледаме по-подробно тези ситуационни фактори.
1. Природата на работната среда. Поведението и лидерския стил на мениджъра трябва да пасне на природата на работната среда, в която се намира той.
Например:
- Колко сложна или повтаряща се е задачата, която трябва да се изпълни от подчинените?
- Колко структурирана или неструктурирана е задачата?
- Колко силно е влиянието на мениджъра над сътрудниците?
- Как работят сътрудниците заедно?
2. Природата на подчинените. Поведението и лидерския стил на мениджъра трябва да отговаря на природата на подчинените, с които работи той.
Например:
- Как реагират подчинените на директни заповеди?
- Каква е компетентността на подчинените? Какво знаят и умеят те във връзка със задачата?
- Каква е ангажираността на подчинените? Каква е тяхната мотивация? Каква е увереността в собствените им сили?
Воден от двата фактора – природата на работната среда и природата на подчинените, мениджърът трябва да да може правилно да определи в каква точно ситуация се намира и съобразно това да избере подходящия лидерски стил към своите служители. В същото време, мениджърът следва да достатъчно гъвкав, за да може да променя лидерския си стил в случай на нужда.
Степента, в която лидерското поведение е адекватно на ситуационните фактори е онази мяра, която обосновава равнището на изпълнението, мотивацията и удовлетворението на подчинените.
Най-подходящи лидерски стилове в зависимост от ситуацията
Ето в кои ситуации следва да се използва всеки един от четирите лидерски стила по теорията “Път-цел”:
Директивен стил:
- Природа на работната среда: Задачата е сложна и многообразна. Мениджърът притежава силна власт в групата. Хората се разбират добре помежду си.
- Природа на подчинените: Служителите предпочитат авторитарно лидерство. Те не вярват, че могат да се справят сами със задачата. Знанията и уменията им са незначителни.
Подкрепящ стил:
- Природа на работната среда: Задачата е проста или структурирана. Мениджърът не притежава силна власт в групата. Хората не се разбират добре помежду си.
- Природа на подчинените: Служителите не желаят авторитарно лидерство. Те вярват, че могат да се справят сами със задачата. Знанията и уменията им са значителни.
Партисипативен стил:
- Природа на работната среда: Задачата е сложна и многообразна. Мениджърът притежава или не притежава силна власт в групата. Хората се разбират добре или не се разбират добре помежду си.
- Природа на подчинените: Служителите искат да са въвлечени в работата. Те вярват, че могат да се справят сами със задачата. Знанията и уменията им са значителни.
Стил, насочен към постиженията:
- Природа на работната среда: Задачата е проста или структурирана. Мениджърът притежава силна власт в групата. Хората се разбират добре или не се разбират добре помежду си.
- Природа на подчинените: Служителите предпочитат авторитарно лидерство. Те не вярват, че могат да се справят сами със задачата. Знанията и уменията им са значителни.
Теорията за лидерство “Път-цел” е близка по своята философия до други ситуационни теории за лидерството, например до теорията за ситуационно лидерство на Фидлър.
Приложение на теорията “Път-цел”
В началото на тази статия споделих хипотетична ситуация, в която се намираш като мениджър.
Накратко, пред теб и твоят отдел предстои работа по нов проект. Разполагаш с няколко опитни служители, но в миналото си имал определени трудности с тях. До този момент винаги си им давал ясни цели и си се стремял да не им се месиш много-много в работата, за да не го приемат като досадна форма на контрол, от който нямат нужда. Поради тази причина рядко си провеждал индивидуални или общи работни срещи с опитните си сътрудници.
Проблемът е, че досега екипът ти не е отговарял положително на тези твои действия и ти търсиш някаква промяна в подхода си.
Съгласно теорията “Път-цел”, най-напред е нужно да се оцени правилно ситуацията. А ситуацията показва, че:
- Природа на работната среда: Задачата е сложна и многообразна. Мениджърът не притежава силна власт в групата. Хората не се разбират добре помежду си.
- Природа на подчинените: Служителите предпочитат авторитарно лидерство. Те не вярват, че могат да се справят сами със задачата. Знанията и уменията им са значителни.
Съгласно теорията “Път-цел”, най-подходящият стил в тази ситуация е лидерският стил, насочен към постиженията. Трябва да определиш ясни цели на подчинените си, да им поставиш високи стандарти за работа и да комуникираш активно с тях чрез разговори, индивидуални и общи рабоотни срещи, за да си сигурен, че те дават всичко от себе си, за да оправдаят очакванията ти.
В резюме
Теорията за лидерство “Път-цел” на Хаус и Евънс насочва към подходящия лидерски стил в зависимост от ситуацията – средата и хората, които ръководи мениджърът.
Ако искаш да се възползваш от тази теория, най-напред винаги преценявай в каква ситуация се намираш и съобразно това избери един от четирите стила – директивен, подкрепящ, партисипативен или ориентиран към постиженията,
Бъди гъвкав, сменяй стила си според промените в ситуацията и при равни други условия хората ти ще носят по-високи резултати и постижения.
Прочети повече: Теория за ситуационно лидерство на Фидлър.
