Теория за лидерство “Път-цел” на Хаус и Евънс

Да си представим, че си мениджър и че има предизвикателен нов проект, който е възложен за изпълнение на теб и твоя екип.

Разполагаш с няколко компетентни служители, но в миналото си имал определени трудности с тях. До този момент винаги си им давал ясни цели и си се стремял да не им се месиш много-много в работата, за да не го приемат като досадна форма на контрол, от който нямат нужда. Поради тази причина рядко си провеждал индивидуални или общи работни срещи с опитните си сътрудници.

Проблемът е, че досега хората ти не са отговаряли положително на тези твои действия и ти търсиш някаква промяна в подхода си.

Проблеми с управлението на хора?

Можем да помогнем. Ето как:

• Фирмено обучение по управление на хора
• Онлайн курс по управление на хора
• Е-книга по управление на хора

Какво би могъл да направиш? Теорията “Път-цел” може да ти помогне.

Теория “Път-цел”

Теорията за лидерство “Път-цел” е публикувана за първи път през 1971г. от Робърт Хаус, който стъпва на труда на Мартин Евънс. През 1996г. Хаус развива и допълва теорията.

Според теорията “Път-цел” един мениджър, който иска сътрудниците му да постигнат поставените цели, трябва да им помага, да ги подкрепя и да ги мотивира.

Мениджърът може да прави това по три начина, като:

1. Помага на служителите да определят и постигат целите си.
2. Премахва пречките пред работата на служителите, като по този начин подпомага изпълнението на целите.
3. Предлага на служителите подходящо възнаграждение при постигане на целите.

За да осъществи това, мениджърът може да използва един от следните четири вида лидерски стилове:

• Директивен стил. Мениджърът се фокусира върху работата. Той определя цели и очаквания към подчинените, установява правила, напътства, възлага задачи, контролира.
• Подкрепящ стил. Мениджърът се фокусира върху взаимоотношенията с подчинените си. Той зачита потребностите им и проявява загриженост за тяхното благосъстояние, приятелски настроене , открит и загрижен за хората си.
• Партисипативен стил. Мениджърът позволява участие на подчинените си във вземането на определени решения. Той се допитва до групата и получава идеи от нея, преди да вземе крайно решение. На свой ред, това позволява на хората да научават нови неща, свързани с работата и да повишават своята самоувереност, което от своя страна увеличава удовлетворението от изпълнението на задачата.
• Стил, насочен към постиженията. Мениджърът определя предизвикателни цели, има високи стандарти за работа и вярва, че подчинените му ще дадат всичко от себе си, за да оправдаят очакванията.

И четирите лидерски стила според теорията “Път-цел” имат своите предимства и са подходящи в определени ситуации. И тук идва на дневен ред умението на лидера да разчита ситуацията, в която се намира, за да може да използва най-адекватния лидерски стил.

Фактори на ситуацията

Теорията “Път-цел” на Хаус и Евънс има предвид два ключови фактора на всяка ситуация:

1. Природата на работната среда;
2. Природата на подчинените.

Нека разгледаме по-подробно тези ситуационни фактори.

1. Природата на работната среда. Поведението и лидерския стил на мениджъра трябва да пасне на природата на работната среда, в която се намира той.

Например:

• Колко сложна или повтаряща се е задачата, която трябва да се изпълни от подчинените?
• Колко структурирана или неструктурирана е задачата?
• Колко силно е влиянието на мениджъра над сътрудниците?
• Как работят сътрудниците заедно?

2. Природата на подчинените. Поведението и лидерския стил на мениджъра трябва да отговаря на природата на подчинените, с които работи той.

Например:

• Как реагират подчинените на директни заповеди?
• Каква е компетентността на подчинените? Какво знаят и умеят те във връзка със задачата?
• Каква е ангажираността на подчинените? Каква е тяхната мотивация? Каква е увереността в собствените им сили?

Воден от двата фактора – природата на работната среда и природата на подчинените, мениджърът трябва да да може правилно да определи в каква точно ситуация се намира и съобразно това да избере подходящия лидерски стил към своите служители. В същото време, мениджърът следва да достатъчно гъвкав, за да може да променя лидерския си стил в случай на нужда.

Степента, в която лидерското поведение е адекватно на ситуационните фактори е онази мяра, която обосновава равнището на изпълнението, мотивацията и удовлетворението на подчинените.

Най-подходящи лидерски стилове в зависимост от ситуацията

Ето в кои ситуации следва да се използва всеки един от четирите лидерски стила по теорията “Път-цел”:

Директивен стил:

• Природа на работната среда: Задачата е сложна и многообразна. Мениджърът притежава силна власт в групата. Хората се разбират добре помежду си.
• Природа на подчинените: Служителите предпочитат авторитарно лидерство. Те не вярват, че могат да се справят сами със задачата. Знанията и уменията им са незначителни.

Подкрепящ стил:

• Природа на работната среда: Задачата е проста или структурирана. Мениджърът не притежава силна власт в групата. Хората не се разбират добре помежду си.
• Природа на подчинените: Служителите не желаят авторитарно лидерство. Те вярват, че могат да се справят сами със задачата. Знанията и уменията им са значителни.

Партисипативен стил:

• Природа на работната среда: Задачата е сложна и многообразна. Мениджърът притежава или не притежава силна власт в групата. Хората се разбират добре или не се разбират добре помежду си.
• Природа на подчинените: Служителите искат да са въвлечени в работата. Те вярват, че могат да се справят сами със задачата. Знанията и уменията им са значителни.

Стил, насочен към постиженията:

• Природа на работната среда: Задачата е проста или структурирана. Мениджърът притежава силна власт в групата. Хората се разбират добре или не се разбират добре помежду си.
• Природа на подчинените: Служителите предпочитат авторитарно лидерство. Те не вярват, че могат да се справят сами със задачата. Знанията и уменията им са значителни.

Теорията за лидерство “Път-цел” е близка по своята философия до други ситуационни теории за лидерството, например до теорията за ситуационно лидерство на Фидлър.

Приложение на теорията “Път-цел”

В началото на тази статия споделих хипотетична ситуация, в която се намираш като мениджър.

Накратко, пред теб и твоят отдел предстои работа по нов проект. Разполагаш с няколко опитни служители, но в миналото си имал определени трудности с тях. До този момент винаги си им давал ясни цели и си се стремял да не им се месиш много-много в работата, за да не го приемат като досадна форма на контрол, от който нямат нужда. Поради тази причина рядко си провеждал индивидуални или общи работни срещи с опитните си сътрудници.

Проблемът е, че досега екипът ти не е отговарял положително на тези твои действия и ти търсиш някаква промяна в подхода си.

Съгласно теорията “Път-цел”, най-напред е нужно да се оцени правилно ситуацията. А ситуацията показва, че:

• Природа на работната среда: Задачата е сложна и многообразна. Мениджърът не притежава силна власт в групата. Хората не се разбират добре помежду си.
• Природа на подчинените: Служителите предпочитат авторитарно лидерство. Те не вярват, че могат да се справят сами със задачата. Знанията и уменията им са значителни.

Съгласно теорията “Път-цел”, най-подходящият стил в тази ситуация е лидерският стил, насочен към постиженията. Трябва да определиш ясни цели на подчинените си, да им поставиш високи стандарти за работа и да комуникираш активно с тях чрез разговори, индивидуални и общи рабоотни срещи, за да си сигурен, че те дават всичко от себе си, за да оправдаят очакванията ти.

В резюме

Теорията за лидерство “Път-цел” на Хаус и Евънс насочва към подходящия лидерски стил в зависимост от ситуацията – средата и хората, които ръководи мениджърът.

Ако искаш да се възползваш от тази теория, най-напред винаги преценявай в каква ситуация се намираш и съобразно това избери един от четирите стила – директивен, подкрепящ, партисипативен или ориентиран към постиженията,

Бъди гъвкав, сменяй стила си според промените в ситуацията и при равни други условия хората ти ще носят по-високи резултати и постижения.

Прочети повече: Теория за ситуационно лидерство на Фидлър.