Теория за любовта на Платон

Какво всъщност е любовта? Спонтанен порив, сладко чувство, привързаност, желание?

За големия древногръцки философ Платон любовта е нещо много по-голямо. Тя е път, по който човешката душа се издига от сетивното към вечната Красота и Доброто. Тя е сила, която съчетава недостиг и копнеж, желание за безсмъртие, жажда за познание и духовен екстаз.

В своите диалози Платон развива учение за любовта, което по-късно ще вдъхнови поколения философи, религиозни мислители и поети. Нека видим за какво става дума.

Какво е любовта според Платон?

Името на Платон е пряко свързано с темата за любовта. Така например, в разговорната реч е широко разпространена фразата “Платоническа любов” (или “Платонична любов”), която обикновено се разбира като чиста, безтелесна и духовна обич.

В действителност обаче, Платоновата концепция за любовта е много по-богата и сложна – тя описва цял път на извисяване на душата от сетивното привличане до съзерцанието на вечната Красота.

Основната идея на Платон е, че любовта (“ерос”) е стремеж на душата към съвършената и вечна Красота, която стои над всички сетивни прояви и е неразривно свързана с Доброто.

Любовта започва като физическо привличане, но чрез постепенно духовно извисяване се превръща в жажда за истина, добродетел и знание. Върховната й цел е да се достигне до съзерцание на Красотата сама по себе си – чиста, вечна и божествена. По този път любовта не е самоцел, а средство за пречистване и обожествяване на душата.

Платон казва:

“Любовта е името на нашия стремеж към цялостност, на желанието ни да бъдем завършени.”

Платон предлага 7 стъпки, всяка от тях е важен етап в пътешествието от телесното желание до съзерцанието на идеалната Красота.

Седемте стъпки на любовта са:

1. Любов към едно красиво тяло.
2. Любов към всички красиви тела.
3. Любов към красивите души.
4. Любов към красивите занимания и дела.
5. Любов към красивото знание.
6. Съзерцание на Красотата сама по себе си.
7. Пълно приобщаване към вечната Красота.

След като човек извърви тази йерархия, душата му достига до съзерцание на вечната, чиста Красота, независима от сетивния свят. В този върховен етап човек вече не изпитва обикновено желание, а преживява дълбоко духовно удовлетворение и пълно приобщаване към божественото.

Да разгледаме седемте стъпала по стълбицата на любовта на Платон.

1. Любов към едно красиво тяло

Първото стъпало е естествено и всеки човек го познава – привличането към едно конкретно красиво тяло.

Любовта започва като усещане за липса, което кара душата да се стреми към притежаване на онова, което й липсва. Платон описва “ерос” като дете на Бедността и Изобилието, затова той винаги е жадуващ и ненаситен.

Тази първа фаза на любовта е силно свързана със сетивното – влечението, удоволствието, желанието да сме близо до красотата.

Според Платон това не е нещо лошо или низше – напротив, телесната красота е входната врата към по-висшите форми на любовно възвисяване.

2. Любов към всички красиви тела

Ако човек не остане затворен в първата стъпка, любовта му се разширява. Той започва да осъзнава, че красотата не е уникална само за едно тяло – тя присъства навсякъде, като общо качество.

На второто стъпало любовта се отдалечава от тясната привързаност и се превръща в по-широко възприятие за красотата, където всички красиви тела стават повод за възхищение.

Това е първата крачка от сетивната ограниченост към абстракцията – човек се учи да вижда общото зад различните проявления.

3. Любов към красивите души

Третото стъпало в теорията за любовта на Платон е преходът от външното към вътрешното.

Тук човек започва да разбира, че телесната красота е мимолетна и несъвършена. Истинската ценност се намира в душата – в нейните добродетели, в характера, в стремежа към мъдрост и справедливост.

На този етап любовта се пречиства – вече не е само страстно желание, а уважение и възхищение от вътрешното достойнство на другия.

Платон подчертава, че това е ключов поврат – онзи, който се задържи на това стъпало, вече е наполовина философ.

4. Любов към красивите занимания и дела

След като човек е открил красотата на душата, той започва да я вижда и в делата, съзидателните усилия и добродетелните постъпки.

На това четвърто стъпало любовта се превръща в стремеж да участва в красивото – в творчеството, в справедливостта, в полезните начинания за общността.

Това е фазата, в която любовта ражда духовни плодове – добродетели, знания и високи постижения, които остават и след смъртта.

Тук се появява и желанието за безсмъртие – човек копнее да се увековечи чрез своите добри дела и постижения.

5. Любов към красивото знание

Петото стъпало извежда любовта на ново ниво – тя се превръща в жажда за знание и истина.

Красотата вече не се търси само в хората или в делата, а в самата мъдрост – в разбирането на реда, същността и причините за всичко.

Тук любовта се доближава до философията в пълния смисъл – тя е любов към мъдростта, търсене на вечните закономерности, които управляват света и човешката душа.

Във “Федър” Платон описва този процес като припомняне (анамнеза) – душата, вдъхновена от любовта, си спомня знанието, което е притежавала, когато е съзерцавала идеите в небесната сфера преди своето въплъщение.

6. Съзерцание на Красотата сама по себе си

Шестото стъпало е най-висшият етап на духовно възвисяване – любовта се откъсва от всички конкретни проявления и се насочва към съзерцание на Красотата като чиста, вечна идея.

Това е състояние на съзерцание, при което душата вече не се нуждае от посредници – тя вижда Красотата такава, каквато е – без начало и край, без примеси, съвършена и независима.

В “Пир” Платон казва:

“Ако човек бъде доведен до тези висоти на любовта и последователно е наблюдавал по правилния начин красивите неща, когато вече стигне до върха, изведнъж пред очите му ще се разкрие красота с удивителна природа и именно заради нея, Сократе, бяха всичките ни усилия. Тази красота, първо, съществува вечно и не възниква, нито пък загива, нито нараства, нито се смалява; после, тя не е от една страна красива, а от друга – грозна, нито пък веднъж е красива, а друг път – грозна, нито е спрямо едно красива, а спрямо друго – грозна, нито е на едно място красива, а на друго – грозна, нито е за едни красива, а за други – грозна; и най-сетне, тя не приема образ, не се явява като красиво лице, красива ръка или друга красива част на тялото, нито като красиво слово или красиво знание, нито като красиво животно или нещо красиво на земята или на небето, нито като каквото и да е друго красиво, ами е сама по себе си и сама със себе си, вечна и винаги една и съща на вид.”

Тук любовта (“ерос”) вече е напълно пречистена и се превръща в съзерцателен екстаз, който сродява душата с божественото.

7. Пълно приобщаване към вечната Красота

Последното, седмо стъпало в теорията на Платон за любовта е състоянието на приобщаване, в което душата не само съзерцава, но и се слива с идеала на Красотата.

Това е целта, към която любовта неизменно води – обожествяване, надмогване на временното и смъртното.

В това състояние душата изпитва най-висшата радост – пълното удовлетворение на копнежа, който е започнал от сетивното желание.

Така любовта завършва своя път от недостига и телесното привличане до вечния свят на идеите (формите).

Важни измерения на Платоническата любов

Въпреки че тези седем стъпала са основният път, Платон вплита още няколко ключови теми, които допълват теорията му за любовта:

• Любовта като желание за безсмъртие. Човек се стреми да увековечи красотата чрез създаване – дали чрез деца, или чрез дела и знания. Това е дълбокият порив да надмогнем тленността.
• Любовта като божествена мания. Във “Федър” любовта е описана като форма на вдъхновение – ентусиазъм, който превъзхожда разума. Това “божествено безумие” е благодат, която прави човека способен да възприема истината.
• Любовта като път към припомнянето. Еросът кара душата да си спомни съзерцаваната някога Красота – това припомняне е същността на философското познание.
• Телесното влечение като необходимо начало. Въпреки че крайната цел е духовна, Платон никога не отрича телесната любов – тя е първата степен на изкачването. Без нея пътят не може да започне.

Във връзка с всичко казано дотук, теорията за любовта на Платон ни дава няколко важни прозрения.

Най-напред, това е прозрението, че любовта е движение. Тя не е статично състояние, а процес на извисяване, който може да преобрази човека.

Също така, това е идеята, че любовта е учител. Тя учи душата да разпознава и цени истински стойностните неща.

Освен това, любовта е мост. Чрез сетивното привличане тя води до надсетивното съзерцание.

И не на последно място, любовта е път към добродетел. Когато любовта се възвиси, тя ражда знание, добри дела и духовно безсмъртие.

Приложение

Теорията за любовта на Платон намира приложение във важни аспекти на човешкия живот.

Например:

• Възпитание на ценности. Теорията на Платон напомня, че любовта е средство за усъвършенстване. Чрез нея човек може да развие добродетели и да се устреми към духовно съвършенство.
• Разбиране на личните отношения. Стъпалата на любовта помагат да разграничим повърхностното влечение от дълбоката духовна връзка. Така осъзнаваме, че истинската близост изисква споделени ценности и стремеж към знание.
• Вдъхновение в изкуството. Много художници, писатели, артисти и философи са черпили вдъхновение от платоновия идеал. И днес темата за “платоническата любов” е символ на чиста и възвишена обич.
• Личностно развитие. Моделът на Платон е пример за вътрешно израстване. Той ни показва как чрез любов можем да превърнем сетивния копнеж в път към истина и красота.

В заключение

Теорията за любовта на Платон е философия, която превръща обикновения човешки копнеж в път към вечното.

Днес често говорим за “платоническа любов” като за чиста духовна обич, но ако прочетем внимателно “Пир” и “Федър”, ще видим, че тя е не само духовна – тя е процес на вътрешно пречистване, на разгръщане на душата, която търси истината.

В края на това изкачване не остава нищо от мимолетното желание – остава само съзерцанието на вечната Красота и радостта от постигането на онова, към което сме се стремили през целия си живот.

Прочети повече: Платон. Биография и идеи.