Теория за психологическия капитал на Лутанс

Какво отличава хората, които успяват да се справят с предизвикателствата и да постигат устойчиви резултати? Какви вътрешни ресурси ги поддържат мотивирани и уверени, дори в условия на несигурност и промяна?

Тези въпроси стоят в основата на Теорията за психологическия капитал – модел, който поставя акцент върху уникална комбинация от четири психологически качества, които се проявяват като “вътрешен капитал”, носещ добавена стойност в работата и живота.

Да разгледаме тази теория.

Какво е психологически капитал?

Теорията за психологическия капитал е разработена от Фред Лутанс – професор по организационно поведение от САЩ, който със свои колеги провежда изследвания, резултатите от които публикува в книгата “Psychological Capital: Developing the Human Competitive Edge” през 2007 г.

Психологическият капитал (или PsyCap) е концепция, която обединява четири психологически ресурса, действащи като вътрешен източник на мотивация и сила. Основната идея на модела е, че тези ресурси могат да се измерват, развиват и управляват, за да подпомогнат успеха и благополучието на хората в работата и живота.

Четирите психологически ресурса са:

1. Надежда;
2. Самоефикасност;
3. Оптимизъм;
4. Устойчивост.

Тези четири компонента създават уникален профил на всеки отделен човек, който подпомага личностното му развитие, постигането на цели и справянето с трудности.

Както Лутанс отбелязва:

“Психологическият капитал не е просто сбор от черти, а синергична система от психологически ресурси, които водят до конкурентно предимство.”

Теорията за психологическия капитал на Лутанс е представена на диаграмата по-долу:

Нека разгледаме поотделно всеки от тези четири елемента.

1. Надежда

Надеждата в модела на Лутанс не се разбира като пасивно очакване нещата да се случат по най-добрия начин. По-скоро, надеждата е активен, целенасочен процес. Надеждата е двигателят, който превръща намеренията в реалност.

Надеждата се състои от два ключови компонента:

• Умението човек да открива пътища към постигането на целите си.
• Вътрешното убеждение, че може да се мобилизира воля и енергия за действие.

Пример: Служител в организация, който е изправен пред сложна задача с кратък срок, може да поддържа висока надежда, като ясно разпознава различни начини за изпълнение на задачата и е убеден, че ще намери сили да ги реализира.

Изследванията на Лутанс показват, че хората с висока надежда са по-склонни да си поставят амбициозни цели и да проявяват упоритост.

2. Самоефикасност

Самоефикасността е вторият елемент на психологическия капитал.

Терминът се корени в труда на Албърт Бандура, който през 1977 г. въвежда концепцията за самоефикасност като убеждение на човека, че е способен да изпълни определена задача или да се справи с конкретна ситуация.

В модела за психологическия капитал на Лутанс самоефикасността се разглежда като:

• Увереност в собствените способности.
• Способност за мобилизация на уменията за справяне.
• Упоритост при трудности.

Пример: Млад мениджър поема ръководството на сложен проект. Ако притежава висока самоефикасност, той ще вярва, че умее да организира екипа, да разпределя задачите и да води преговори за необходимите ресурси.

Самоефикасността е сред най-добре изследваните фактори, които предсказват успех в различни области – от бизнеса до спорта.

3. Оптимизъм

Оптимизмът е третият компонент от модела за психологическия капитал.

Лутанс разбира оптимизма като:

• Склонност да се правят положителни атрибуции (обяснения) за настоящите и бъдещите успехи.
• Умение да се гледа конструктивно на неуспехите.
• Очакване на благоприятни резултати, без да се подценяват рисковете.

Оптимизмът, следователно, не е сляпо положително мислене, а балансирана нагласа, в която се търсят възможности и се признават реалностите.

Пример: Търговски представител, който е изгубил голяма сделка, но е убеден, че причините са външни и специфични, а не трайни и лични, по-лесно запазва мотивацията си за следващите продажби.

Оптимизмът е основата на устойчивото развитие на личния и професионалния успех.

4. Устойчивост

Последният компонент на психологическия капитал е устойчивостта.

Тя се изразява в способността човек да се възстановява след стрес, трудности и неуспехи, както и да излиза от кризата дори по-силен.

Устойчивостта включва:

• Гъвкавост в подходите.
• Умение за учене от преживяванията.
• Съхранение на енергия и ресурси за бъдещи предизвикателства.

Пример: Опитен ръководител, който след съкращения в компанията съумява да запази екипа мотивиран, да преструктурира работата и да помогне на хората да намерят нови смислени цели.

В теорията за психологическия капитал устойчивостта не е просто издръжливост, а проактивна способност за адаптиране и развитие.

Приложение

Психологическият капитал може да бъде развиван системно чрез обучение, коучинг и ежедневни практики.

Ето някои области, в които концепцията има особено значение:

• Управление на екипи. Ръководителите, които насърчават развитието на надежда, самоефикасност, оптимизъм и устойчивост в екипите си, създават култура на подкрепа и висока ангажираност. Това води до по-добра работа под напрежение и по-нисък процент текучество.
• Организационно развитие. В организациите, които инвестират в психологическия капитал на служителите, могат да се наблюдават по-високи нива на удовлетвореност и продуктивност. Развиването на психологическия капитал може да се разглежда като форма на дългосрочна инвестиция в човешките ресурси.
• Личностно и кариерно развитие. Хората, които целенасочено укрепват четирите елемента, се справят по-добре с кариерни преходи, стрес и високи изисквания. Това увеличава способността им да постигат целите си в променяща се среда.
• Продажби и обслужване на клиенти. Специалистите в тези сфери често се сблъскват с откази и предизвикателства. Психологическият капитал подпомага поддържането на увереност, конструктивен оптимизъм и упоритост, които са критични за резултатите.
• Образование и подготовка на кадри. В образователната среда психологическият капитал може да се прилага при обучението на бъдещи лидери, чрез програми за развиване на самоефикасност и устойчивост.

В резюме

Теорията за психологическия капитал на Лутанс описва четири основни психологически ресурса:

1. Надежда;
2. Самоефикасност;
3. Оптимизъм;
4. Устойчивост.

Обединени в единна система, тези елементи създават вътрешен източник на мотивация и сила, който подпомага справянето с трудности и постигането на високи резултати.

Прочети повече: Теория за самоопределянето на Деси и Райън.