Как човек разбира защо прави това, което прави? Как се формира убеждението, че дадено поведение е резултат от вътрешен интерес или просто от външни стимули? Дали мотивацията е нещо, което се усеща отвътре?
Отговор на тези въпроси дава една интересна концепция в психологията – Теорията за самовъзприятието, която предлага оригинален поглед върху това как хората стигат до заключения за собствените си мотиви и желания.
Да я разгледаме.
Каква е Теорията за самовъзприятието?
Теорията за самовъзприятието е формулирана от Дерил Бем – психолог и преподавател в Корнелския университет от САЩ, който я публикува за пръв път в статията си “Self-Perception: An Alternative Interpretation of Cognitive Dissonance Phenomena” през 1967 г.
Теорията за самовъзприятието описва как хората правят заключения за собствените си нагласи, като наблюдават поведението си. Това е особено вярно в ситуации, в които се чувстват несигурни, например не са сигурни как да действат, какво да мислят или как наистина се чувстват. В тези моменти на неяснота, вместо да се уповават на вътрешни усещания (емоции, физиологични усещания), хората разчитат на действията си като източник на прозрение за вътрешните си състояния, като се наблюдават “отстрани” – така, както би направил външен наблюдател.
Накратко, ако човек види, че извършва дадено поведение доброволно и без очевидна външна принуда, той стига до заключението: “След като го правя по собствена воля, значи ми харесва.”
Основните положения на теорията за самовъзприятието на Бем могат да се синтезират така:
- Хората често не разполагат с пряка вътрешна информация и ясни сигнали за нагласите и мотивацията си.
- Те наблюдават собственото си поведение в даден контекст.
- Въз основа на наблюдаваното правят интерпретация – заключение за мотивацията си.
- Външните стимули (награди, натиск) влияят върху тази интерпретация.
- Ако поведението изглежда принудено или мотивирано от външни фактори, човек приписва мотивацията на тях, а не на вътрешен интерес.
Теорията за самовъзприятието на Бем е представена на диаграмата по-долу:
Дарил Бем илюстрира теорията си с примери, в които участниците изпълняват задачи при различни условия – с награда и без награда. Тези експерименти показват, че наградата може да промени възприятието за причината, поради която се върши дадено действие.
Например, служител започва доброволно да помага на колеги във връзка с техните задачи, без да получава допълнително заплащане или признание. След известно време той се замисля защо го прави и стига до заключението, че явно изпитва вътрешно удовлетворение от това поведение. Ако впоследствие ръководството въведе бонус за помощ между колеги, служителят може да започне да си казва, че го прави заради парите, а не защото му харесва. Така външният стимул измества първоначалната интерпретация за вътрешна мотивация.
Поуката от този пример е, че когато външните стимули станат прекалено доминиращи, хората променят възприятието си за собствените мотиви и започват да приписват поведението си на наградите, а не на личното удовлетворение. Затова е важно внимателно да се балансират вътрешните и външните фактори за мотивация, за да се запази усещането за доброволен и смислен избор.
Нека разгледаме по-подробно петте елемента от теорията за самовъзприятието на Бел.
1. Неясни вътрешни сигнали
Един от ключовите постулати в теорията за самовъзприятието на Бем е, че хората не винаги имат достъп до “вътрешен глас”, който да им подсказва защо правят дадено нещо. Особено когато чувствата са неясни или слаби, интерпретацията започва да се търси отвън.
Това се наблюдава най-често при рутинни дейности или такива, които не предизвикват силни емоционални реакции. В такива случаи човек се уповава повече на контекста и външните фактори, за да обясни защо действа по определен начин.
Пример: Служител започва да остава след работно време. Ако няма усещане за силна емоционална ангажираност, той може да си каже: “Оставам, защото има твърде много работа”, или “Оставам, защото получавам допълнително заплащане”.
В този контекст усещането за вътрешна мотивация се измества от външното обяснение.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Наблюдение на поведението
Човек наблюдава собствените си действия така, сякаш наблюдава някой друг човек. Поведението става първоизточник на информация.
Това включва внимателно отчитане на честотата, интензивността и продължителността на дадено действие. Колкото по-последователно е поведението във времето, толкова по-убедително става то като доказателство за вътрешна мотивация.
Пример: Ако някой често участва в доброволчески инициативи и не получава заплащане, той стига до заключение: “Правя го, защото ценя идеята за помощ и солидарност”.
Тази интерпретация укрепва убеждението за вътрешен интерес.
3. Влияние на стимулите
Външните награди или социалните очаквания често подкопават усещането за вътрешна мотивация. Това явление е известно като “Ефект на свръхоправданието”.
Когато външните стимули са прекалено силни, те променят фокуса – поведението се интерпретира като средство за получаване на награда.
С течение на времето това може да намали ентусиазма и желанието да се върши дейността без допълнителни стимули.
Пример: Дете обича да рисува. Ако започне да получава награда за всяка рисунка, след време може да заключи: “Явно рисувам, за да ми дадат награда”.
Така първоначалната вътрешна мотивация отслабва.
4. Изводи за мотивацията
Човек формира нагласи, като си задава въпроси: “Дали правя това, защото ми харесва, или защото е нужно?”.
Отговорите на тези въпроси често се влияят от обкръжението и нормите в дадената организация или социална група. Когато интерпретацията се установи, тя може да остане стабилна и да насочва бъдещото поведение за дълъг период.
Пример: Служител, който получава значителен бонус за участие в проект, може да си каже: “Без бонуса вероятно нямаше да се включа”, и така да приеме, че не е бил истински мотивиран вътрешно.
5. Изграждане на нагласи
Теорията за самовъзприятието на Бем предполага, че нагласите не винаги предхождат поведението – понякога се формират след него.
Това означава, че действията имат силата да моделират идентичността и ценностите на индивида. С времето повторяемото поведение укрепва убеждението за принадлежност към дадена кауза или ценностна система.
Пример: Хората често се ангажират с благотворителност без да имат ясно формирани нагласи за нея, но след участие започват да се възприемат като състрадателни.
Приложение
Теорията за самовъзприятието на Бем има широк спектър от приложения в управлението, мотивацията и личностното развитие.
Например:
- Управление на екипи. Ръководителите могат да създават условия, в които служителите възприемат поведението си като доброволно. Например, вместо да се налагат задължителни задачи в екипа, да се предоставя възможност за избор, което засилва вътрешната мотивация.
- Проектиране на системи за възнаграждения. Прекомерният акцент върху финансови стимули може да намали вътрешния интерес към работата. Чрез умерено и контекстуално прилагане на бонуси се запазва усещането за личен избор и автономия.
- Обучение и развитие на персонала. При въвеждане на нови програми за обучение е полезно да се акцентира върху свободата да се участва. Това насърчава интерпретация, че ученето е резултат от собствено желание, а не от принуда.
- Промотиране на идеята за доброволчество. Организации, които разчитат на доброволци, е важно да подчертават, че участието е изцяло по инициатива на хората, а не е наложено отвън. Това укрепва дългосрочната ангажираност.
- Самоосъзнаване и лична мотивация. Хората могат да развият навик да наблюдават поведението си и да анализират какви интерпретации си правят. Така могат по-осъзнато да разпознават кога мотивацията им е вътрешна и кога – външна.
В резюме
Теорията за самовъзприятието на Даръл Бем предлага уникален поглед върху мотивацията, като показва как хората наблюдават и интерпретират собственото си поведение, за да правят заключения за вътрешните си нагласи.
Тази концепция е ценна за създаване на работни или учебни среди, в които усещането за автономия е водещо, а външните стимули не подкопават естествения интерес и ангажираност.
Разбирането на механизмите на самовъзприятието подпомага ръководители, специалисти по човешки ресурси и всеки, който се стреми към по-осъзната и устойчива мотивация.
Прочети повече: Вътрешна и външна мотивация.
