Теория за ситуационно лидерство на Фидлър

Защо някои лидери успяват да вдъхновят хората си и да постигат високи резултати в определени ситуации, а в други ситуации същите тези лидери не могат да се справят?

Може ли стилът на лидерство да бъде винаги еднакъв, или успехът на лидера да зависи от особеностите на средата и хората около него?

Отговор на тези въпроси дава Теорията за ситуационно лидерство на Фидлър – един от най-известните и влиятелни модели за лидерство, създадени през ХХ век.

Каква е ситуационната теория на Фидлър?

Теорията за ситуационно лидерство на Фред Фидлър – професор по психология от САЩ, е създадена през 1964 г. и публикувана за първи път в книгата “A Theory of Leadership Effectiveness” през 1967 г.

В англоезичната литература теорията за Фидлър е известна като “Contingency Model”. Думата “contingency” в превод на български език означава “обусловеност” или “зависимост от условията”, а в някои контексти – “непредвидено събитие” или “неочаквана ситуация”.

Точно такъв смисъл влага и Фидлър в своята теория, чиято същност се състои в идеята, че няма универсален лидерски стил, който да е еднакво ефективен във всяка ситуация. Напротив – успешното лидерство е “контингентно”, т.е. зависи от това доколко стилът на лидера съответства на конкретните обстоятелства и характеристики на ситуацията.

Първоначалните изследвания на Фред Фидлър на лидерството са насочени към отговорите на два въпроса: “Хора от какъв тип получават статута на ръководители?” и “Кои са факторите, които влияят на ефективността на тези ръководители?”

Стотиците предшестващи изследвания на други учени не успяват да подкрепят представата, че хората, които заемат ръководни длъжности притежават личностни качества, които ги различават от тези, които не са ръководители. Именно поради това, Фидлър съсредоточава вниманието си върху действията на ръководителите, начините за тяхната оценка и връзката с подчинените им.

През 1964 г. Фред Фидлър създава т.нар. “Модел на непредвидените ситуации” (Contingency Model), в съответствие с който ефективността на ръководството зависи както от особеностите на ръководителя, така и от спецификата на всяка една ситуация.

Теорията за ситуационно лидерство на Фидлър се основава върху три основни компонента:

1. Стил на лидерство – сравнително стабилна характеристика на личността, която трудно се променя.
2. Ситуационни фактори – три ключови измерения, определящи благоприятността на ситуацията за лидера.
3. Съответствие между стил и ситуация – основата на ефективността на ръководството.

Фидлър смята, че за да се оцени доколко даден лидер ще бъде успешен, трябва да се разгледат тези три компонента в тяхната взаимовръзка. Според него няма добър или лош лидерски стил “по принцип”, а само стил, който е по-подходящ или по-неподходящ за конкретната ситуация.

Нека разгледаме по-подробно всяка част на теорията за ситуационно лидерство на Фидлър.

1. Стил на лидерство

В унисон с откритията за лидерството на Мичиганския университет и Университета в Охайо, Фидлър разграничава дава основни стила на лидерство:

1. Лидерски стил, ориентиран към задачите – лидерът се фокусира върху изпълнението на задачите, определяне на целите, изискване на резултати и контролиране на процесите.
2. Лидерски стил, ориентиран към отношенията – лидерът се фокусира върху изграждането на добри отношения, подкрепа, доверие и задоволяване на емоционалните потребности на сътрудниците си.

За да определи стила на даден ръководител, Фидлър разработва специален инструмент – т.нар. “Скала за най-малко предпочитан колега” (Least Preferred Co-worker Scale или LPC). В специален въпросник лидерът трябва да опише човека, с когото е работил най-трудно. Ако той го описва по-скоро положително, се приема, че има ориентация към отношенията. Ако го описва отрицателно, се смята, че е ориентиран към задачите.

2. Ситуационни фактори

Втората съществена част на теорията е свързана със самата ситуация, в която лидерът упражнява своето влияние.

Фидлър идентифицира три критични измерения, които определят степента на контрол и влияние на лидера:

• Отношения Лидер-Последователи. Степента на доверие, лоялност и уважение, които лидерът получава от хората. Колкото по-добри са отношенията, толкова по-благоприятна е ситуацията.
• Структура на задачата. Колко ясно са дефинирани задачите, целите и стандартите за изпълнение. Високата структурираност улеснява контрола и предсказуемостта на ситуацията.
• Формална власт на лидера. До каква степен лидерът има официалната власт да възнаграждава и санкционира, да взема решения и да упражнява контрол. По-голямата власт създава по-благоприятни условия в ситуацията.

Според модела на Фидлър, за да сме насясно каква е ситуацията, следва да разберем дали отношенията Ръководител-Подчинени са добри или лоши, дали задачата е сравнително добре структурирана или неструктурирана, както и дали силата на пълномощията на длъжността на ръководителя е силна или слаба.

Съчетаването на тези три измерения определя благоприятността на ситуацията, която може да варира от много благоприятна (силна власт, добри отношения и висока структурираност) до много неблагоприятна (слаба власт, лоши отношения и ниска структурираност).

3. Съответствие между стил и ситуация

Съгласно теорията на Фидлър, ефективността на лидера зависи от съответствието между неговия стил и благоприятността на ситуацията.

Фидлър предлага модел за определяне на възможностите, които предлага една ситуация, както е показано в таблицата по-долу.

Както е показано в таблицата, различните съчетания на трите фактора на ситуацията създават осем възможни потенциални ситуации, в които са подходящи различни стилове на лидерство.

Може да се направи извод, че:

• За ситуации I, II, III и VIII най-ефективни са ръководителите, ориентирани към задачата.
• За ситуации IV, V и VI най-ефективни са ръководителите, ориентирани към човешките отношения.
• В ситуация VII могат да работят еднакво ефективно както ръководители, ориентирани към задачата, така и ръководители, ориентирани към отношенията.

От осемте възможни ситуации най-благоприятна за ръководителя е ситуация I. В тази ситуация задачата е добре структурирана, длъжностните правомощия са големи, а отношенията между ръководителя и подчинените му са добри. Налице са максимални възможности за влияние.

От осемте възможни ситуации, най-неблагоприятна е ситуация VIII. Изследванията на Фидлър показват, че най-ефективният стил на ръководство и при двете противоположни ситуации I и VIII е стилът, ориентиран към задачата.

Стилът на ръководство, ориентиран към човешките отношения по мнението на Фидлър е най-ефективен в ситуации тип IV, V, VI и VII. Успехът в тези случаи е обусловен от това, че при подобни обстоятелства на преден план излиза умението да се общува с хората.

Фидлър е бил убеден, че е по-лесно да се промени всичко в работната ситуация, отколкото да се промени личността на човека и оттам – неговият лидерски стил. Той вижда ефективността като промяна на ситуацията, а не като промяна на стила. Да се промени стилът на ръководителя чрез обучение според Фидлър е изключително трудна задача.

В тази връзка, обучението на ръководителите (и лидерите) трябва да бъде насочено към промяна на управленските ситуации, в които се налага да работят. За целта, най-напред ръководителите следва да се научат да разпознават ситуациите, в които могат да се проявяват най-успешно и едва след това да започнат да модифицират трите ситуационни фактори в насока, която съответства най-добре на техния стил.

В резюме

Теорията за ситуационно лидерство на Фидлър показва, че няма универсален стил на ръководене, който да е винаги успешен.

Фидлър е убеден, че е по-лесно да се промени всичко в една работна ситуация, отколкото да се промени лидерския стил на ръководителя.

Ето защо, ефективността на лидера зависи не толкова от неговия предпочитан стил, а от това доколко този него стил съответства на конкретните характеристики на ситуацията.

Прочети повече: Теория за ситуационно лидерство на Хърси и Бланчард