Теория за съзнанието на Джеймс

Какво е човешкото съзнание? От какво се състои? За какво ни служи?

Отговорите на тези и други подобни на тях въпроси можем да открием в Теорията за съзнанието на Джеймс.

Нека разгледаме тази теория.

Какво е съзнанието?

Теорията за съзнанието е създадена от Уилям Джеймс – известен психолог, философ и “баща на американската психология”.

Теорията за съзнанието на Джеймс не възниква от нищото. Джеймс е привлечен от философските идеи на Джон Лок за съзнанието като преминаващи възприятия на това, което се случва в ума на човека, както и от идеите на Имануел Кант за единство на съзнанието.

Каква е тезата на Джеймс за съзнанието?

Уилям Джеймс счита, че съзнанието е поток от мисли, който непрекъснато тече, въпреки възможните моментни прекъсвания и промени. Отличителното е, че съзнанието не е “нещо”, а е процес, който мозъкът извършва, за да насочва нервната система.

На свой ред, нервната система, според Джеймс, е прекалено сложна, за да се регулира сама. Затова и съзнанието има точно тази функция – да насочва нервната система и да я регулира.

По този начин, ние можем да разсъждаваме за миналото, за настоящето, за бъдещето. Благодарение на съзнанието можем да анализираме различни обстоятелства, да планираме своите дейности, да живеем живота си.

Уилям Джеймс пише:

“Поток” или “река” са метафори, с помощта на които описваме по един най-естествен начин съзнанието. Но нека оттук нататък да го наричаме “поток на мисълта”, “поток на съзнанието”… Никой никога не е имал просто усещане само за себе си – съзнанието е множество, което гъмжи от обекти и връзки.”

Бихме могли да разграничим два ключови акцента в теорията за съзнанието на Джеймс:

1. Структура на съзнанието;
2. Обединяване на мислите в общ поток.

Да разгледаме по-подробно двата акцента от теорията за съзнанието на Джеймс.

1. Структура на съзнанието

Вече знаем, че според теорията за съзнанието на Джеймс, съзнанието се състои от мисли. Мислите са напълно отделни една от друга, но всяка мисъл следва друга мисъл.

Все пак, мислите се съчетават в едно цяло, което според Джеймс е усещането ни за “обединено съзнание”. Ние осъзнаваме мислите си като своеобразен пулс в потока на съзнанието. Същевременно тази пулсация ни хвърля от едно заключение към друго. Получава се така, че все едно старата мисъл намира своето “място за отдих”, отстъпвайки място на новата мисъл. Така нашите мисли продължават да “текат” по-нататък.

Красноречиво е описанието на Джеймс за структурата на съзнанието:

“Вземете дванадесет думи, вземете дванадесет души и дайте на всеки по една дума. После подредете хората в редица и накарайте всеки да мисли за своята дума колкото може по-съсредоточено. Изобщо няма да се получи съзнание за цялото изречение.”

Това е така, тъй като в примера на Джеймс са налице дванадесет отделни съзнания, но отсъства т.нар. “обединено съзнание”.

2. Обединяване на мислите в общ поток

Уилям Джеймс се стреми да разбере как мислите се обединяват в едно обединено съзнание и по този повод отбелязва следното:

“Идеята А плюс идеята Б не е равно на идеята А + Б. Двете мисли, взети заедно, не могат да се обединят в една вече идея. Те по-скоро образуват една съвсем нова идея.”

Например:

• “Часът сега е 8.00.” – това е мисъл А.
• “Колегите ми ще ме очакват в 8.30 ч.” – това е мисъл Б.
• “Ще закъснея и изпусна тази среща.” – това е съвсем трета и съвсем нова мисъл.

Първата и втората мисъл не биха могли да се обединят в една обща идея (мисъл), но в замяна на това образуват една съвсем нова идея (мисъл).

Уилям Джеймс казва:

“Най-простият начин да бъде разбрано обединението на мисли в потока на съзнанието е да се предположи, че нещата, които се знаят заедно, се знаят в една пулсация на общия поток.”

И така, според теорията за съзнанието на Джеймс, ние сме заливани от едно заключение към друго, вследствие на потока от мисли, които имат за цел да ни придвижват напред. Няма крайно заключение – съзнанието е процес, който се разгръща вечно.

Същевременно, Уилям Джеймс обръща внимание на персоналния характер на съзнанието. То не може да съществува като нещо независимо, отделно от конкретния човек, то е негова лична собственост, негов Аз-образ.

Джеймс счита, че изследването на Аз-образа трябва да е отправната точка на психологията. В този ред на мисли, той е на мнение, че психологът изследва и анализира с цел да разбере Аз-образа – какво прави и как се чувства конкретния човек.

В резюме

Теорията за съзнанието на Джеймс разкрива, че човешкото съзнание е поток от мисли, който тече непрекъснато, независимо от моментни прекъсвания или някакви промени. То е функция на мозъка и благодарение на него нашата нервна система се регулира.

Двата ключови акцента в теорията за съзнанието на Джеймс са:

1. Структура на съзнанието;
2. Обединяване на мислите в общ поток.

Теорията за съзнанието на Джеймс разглежда съзнанието като един незаменим наш помощник, който ни ориентира в различни ситуации, разпознава обстоятелства, планира нашите намерения и дейности. Ние сме живи същества благодарение на съзнанието си.

Прочети повече: Уилям Джеймс. Биография и идеи.