Защо често отлагаме важни задачи за последния момент, дори когато знаем, че не е в наш интерес?
Теорията за времевата мотивация предлага завладяващо обяснение на този феномен, преодолявайки празнината между времето и мотивацията и предоставяйки интересен поглед върху проблема с отлагането.
Да разгледаме тази теория.
Теория за времевата мотивация
Теорията за времевата мотивация е дело на Пиърс Стийл от Канада и Корнелиус Кьониг от Германия – преподаватели по организационна психология, които я публикуват за пръв път в статията си “Integrating Theories of Motivation” през 2006 г.
Теорията за времевата мотивация твърди, че мотивацията не е статична, а по-скоро е динамична величина, която се оформя от четири ключови променливи:
- Очакване – отнася се до възприеманата вероятност за постигане на цел или завършване на задача.
- Стойност – представлява възприеманите ползи или награди, свързани с изпълнението на задача.
- Импулсивност – описва склонността на индивида да търси незабавно удовлетворение, вместо да отлага наградите.
- Забавяне – интервалът от време между настоящия момент и постигането на цел или награда.
В резултат на комбинираното действие на тези четири променливи Стийл и Кьониг извеждат формулата за мотивацията, която е:
Мотивация = (Очакване x Стойност) / (1 + Импулсивност x Забавяне)
Теорията за времевата мотивация твърди, че четирите променливи си взаимодействат динамично и по този начин влияят на нивото на мотивация. Като разберем как тези променливи работят заедно, можем да разберем по-добре защо отлагаме и как да увеличим мотивацията си.
Нека си представим студент, който има да пише курсова работа в кратки срокове. Високите му очаквания към личните способности за писане и силната стойност по линия на това, че ще получи висока оценка вероятно ще доведат до ранни действия от негова страна и той ще започне работа по проекта. Обратно, ниското очакване или възприеманата ниска стойност на заданието могат да доведат до отлагане на работата за бъдещ момент.
Импулсивността на студента също играе роля. Ако той е човек, който търси незабавно удовлетворение, може да се окаже по-податлив на разсейване от странични фактори като социалните мрежи, което допълнително ще забави процеса на писане. С наближаването на крайния срок, неотложността, породена от намаляващото време може да се прояви, повишавайки мотивацията му и предизвиквайки вълна от активност в последната минута.
Теорията за времевата мотивация е представена на диаграмата по-долу:
Нека разгледаме малко по-подробно четирите променливи на Теорията за времевата мотивация.
1. Очакване
Очакването се отнася до нашата вяра в способността ни да изпълним успешно определена задача.
Високото очакване означава увереност, че нашите усилия ще се превърнат в желани резултати. Обратно, ниското очакване може да доведе до чувство на безпомощност и демотивация.
Пиърс Стийл казва:
“Хората са по-малко склонни да бъдат мотивирани да работят върху задачи, за които смятат, че не могат да се справят добре.“
Пример: Ученик, който е уверен в способността си да разбере и реши математическа задача, ще бъде по-мотивиран да я започне и завърши. Обратно, ученик, който се съмнява в математическите си умения, може да отлага, тъй като вярва, че е вероятно да се провали.
📧 Безплатен бюлетин
Присъедини се към 2100+ души и получавай бюлетина ни, пълен с важни идеи и прозрения за професионално и личностно развитие.2. Стойност
Стойността отразява важността, която придаваме на определена задача или цел.
Дейности, възприемани като стойностни и ценни, като например проект, който допринася за повишение в кариерата, имат по-голяма мотивационна тежест, и обратно.
Стийл и Кьониг отбелязват:
“Колкото повече човек цени резултата от дадена дейност, толкова по-мотивиран ще бъде да работи върху нея.“
Пример: Търговски представител може да бъде силно мотивиран да постигне поставената цел за продажби, тъй като тя ще му донесе значителен бонус. Ако бонусът е минимален или несъществуващ, възприеманата стойност намалява, както и мотивацията за постигане на целта.
3. Импулсивност
Импулсивността улавя склонността ни да даваме приоритет на незабавното удовлетворение пред дългосрочните награди.
Силно импулсивните хора трудно устояват на привлекателността на незабавните удоволствия, докато слабо имполсивните хора виждат потенциалните ползи от забавеното удовлетворение, свързано с дадена задача.
Стийл и Кьонигн обясняват:
“Импулсивните индивиди са по-склонни да избират по-малки, незабавни награди пред по-големи, забавени във времето награди.“
Пример: Служител може да избере да прекара време в социалните мрежи, вместо да работи по отчет, който трябва да бъде изготвен следващата седмица. Незабавното удовлетворение от социалните мрежи е по-изкушаващо от забавената награда за съставяне на отчета навреме.
4. Забавяне
Времето е важен фактор в теорията за времевата мотивация, според която съществува нелинейна връзка между време и мотивация.
Първоначално мотивацията за изпълнение на дадена задача може да е ниска. С наближаването на крайните срокове обаче възниква усещане за неотложност.
Този феномен, известен като “хиперболично дисконтиране”, описва нашата тенденция да придаваме по-голяма стойност на награди, които са по-близо във времето. Колкото по-дълго е забавянето, толкова по-ниска е мотивацията, тъй като наградата се чувства по-малко незабавна и по-малко сигурна.
Стийл описва това като “ефект на отлагането” и казва:
“Колкото повече наближаваме крайния срок, толкова по-мотивирани ставаме да изпълним дадена задача.”
Пример: Човек е по-малко вероятно да започне да спестява за пенсиониране, когато е млад, защото наградата от пенсионирането е далеч в бъдещето. С наближаването на възрастта за пенсиониране забавянето намалява, а мотивацията за спестяване нараства.
Приложение
Разбирането на теорията за времевата мотивация може да помогне на хора и организации да разработят стратегии за повишаване на мотивацията и намаляване на отлагането.
Ето някои практически насоки:
- Поставяне на краткосрочни цели. Разделянето на дългосрочните проекти на по-малки, управляеми задачи с по-кратки срокове за изпълнение, може да намали забавянето и да увеличи мотивацията.
- Увеличаване на стойността на задачата. Подобряването на възприеманата стойност на някаква задача, например чрез награда или отдаване на признание, може да повиши мотивацията.
- Увеличаване на очакванията. Осигуряването на обучение, ресурси и положителна обратна връзка може да повиши увереността на хората в способността им да успеят, като по този начин засили мотивацията.
- Управление на импулсивността. Разработването на техники за самоконтрол и създаването на среда, която минимизира разсейването и стимулира продуктивността, може да помогне за справяне с импулсивността и намаляване на отлагането.
В резюме
Като взема предвид променливи като очакване, стойност, импулсивност и забавяне, теорията за времевата мотивация на Стийл и Кьониг предоставя цялостна рамка за задълбочено разбиране на мотивацията и справяне с отлагането.
В свят, в който разсейването е постоянно и крайните срокове често изглеждат далечни, теорията на Стийл и Кьониг ни напомня, че като разделяме задачите на по-малки цели, увеличаваме стойността им, повишаваме увереността си и управляваме импулсивността си, можем да впрегнем силата на мотивацията, за да постигнем целите си.
Прочети повече: Теория за мотивацията на Хенди.
