Транзакционен анализ на Бърн

Защо в някои ситуации общуването протича гладко, докато в други напрежението ескалира неочаквано? Какво кара двама души да се разбират без усилие, а други да влизат в конфликт дори по най-дребния повод?

Отговорите на тези въпроси често се крият в невидимите психологически механизми, които управляват взаимодействието помежду ни.

Един от ценните модели за разбиране на тези психологически процеси е т.нар. “Транзакционен анализ”. Да го разгледаме.

Какво е транзакционният анализ?

Транзакционният анализ е теория за междуличностната комуникация, разработена от Ерик Бърн – канадско-американски психиатър, който представя идеите си в книгата “Games People Play” през 1964 г.

Основното послание на Бърн е, че общуването между хората – което той нарича “транзакции” – не се ръководи само от съзнателната част на личността, а и от устойчиви вътрешни роли или его-състояния, които всеки от нас проявява в различни моменти.

Според Бърн във всеки човек съществуват три основни его-състояния, които обуславят мислите, чувствата и поведението му:

1. Родител – заучени модели от авторитетни фигури (родители, учители).
2. Възрастен – обективно и логично възприемане на действителността.
3. Дете – спонтанни емоции и реакции от детството.

Ерик Бърн отбелязва:

“Всеки човек носи в себе си Родителя, Възрастния и Детето. Всяко его-състояние има своя собствена история, енергия и начин на изразяване.”

По-късни автори, както и някои практици на транзакционния анализ, предлагат разширение на тази концепция, като разграничават пет по-специфични его-състояния:

1. Критичен родител – налагане на правила, оценки и критика.
2. Грижовен родител – подкрепа, утеха и грижа за другите.
3. Възрастен – обективно и логично възприемане на действителността.
4. Свободно дете – спонтанно изразяване на чувства и желания.
5. Адаптивно дете – приспособяване чрез подчинение или съпротива.

Подобно разделение дава по-богата картина за поведението на човека в различни ситуации.

Нека разгледаме поотделно всяко его-състояние.

1. Критичен родител

Критичният родител представлява онази част от личността, която съхранява установени норми, забрани, правила и оценки.

Това его-състояние се проявява, когато човек съди, коригира или контролира другите. То може да има положителен аспект – поддържане на реда и дисциплината, но и негативен – прекалена строгост, критика и потискане на спонтанността.

Пример: Ръководител в екип се обръща към служител с думите: “Отново закъсня! Не мога да разчитам на теб да поемаш отговорност!” Това е типичен израз на Критичния родител – осъждане и упрек.

Критичният родител е гласът на нашето минало, който често звучи по-силно от гласа на настоящето.

2. Грижовен родител

Грижовният родител е обратната страна на Родителското его-състояние. Той се проявява в подкрепящо, окуражаващо и защитно поведение.

Тук човек демонстрира грижа, съчувствие и желание да помага. Грижовният родител може да бъде източник на топлота и сигурност, но понякога води и до свръхпокровителстване.

Пример: Служител споделя на колега, че е допуснал грешка. Колегата му отговаря: “Не се притеснявай. Всички грешим. Ще го оправим заедно.” Това е израз на Грижовния родител.

3. Възрастен

Възрастният е рационалната, логична част от личността, която анализира фактите и взема решения въз основа на реалността.

Възрастното его-състояние се характеризира с обективност, спокойствие и ориентираност към решаване на проблеми. Комуникацията от позицията на Възрастен е основата на ефективните професионални и лични взаимоотношения.

Пример: Двама колеги обсъждат закъснение на проект и заедно оценяват причините: “Закъсняхме, защото доставчикът не спази срока. Трябва да обсъдим нов график и допълнителни мерки.”

4. Свободно дете

Свободното дете изразява естествени емоции и импулси. То е източник на радост, креативност, ентусиазъм и непосредственост.

Свободното дете обича играта и приключението, но понякога проявява импулсивност и липса на отговорност.

Пример: След успешно приключен проект, екипът спонтанно решава да излезе и да отпразнува успеха. Тази реакция е пример за проявление на Свободното дете.

5. Адаптивно дете

Адаптивното дете е онази част от личността, която се съобразява с правилата и очакванията. То може да бъде послушно и изпълнително или, обратно – бунтуващо се.

Това его-състояние често е източник на тревожност и желание за одобрение.

Пример: Служител получава критика и отговаря с потиснат тон: “Съжалявам. Винаги обърквам нещата. Ще се постарая повече.”

Как работят транзакциите?

Взаимодействията между хората – транзакциите – възникват, когато едно его-състояние в нас се обръща към конкретно его-състояние в другия.

Например, Критичен родител към Адаптивно дете (“Трябва да се научиш да работиш по-добре!”) или Възрастен към Възрастен (“Нека прегледаме фактите и решим как да действаме.”).

Транзакциите могат да бъдат:

1. Допълващи се – когато съобщението среща очаквания отговор.
2. Пресичащи се – когато реакцията идва от друго его-състояние.
3. Скрити – когато едно послание е на повърхността, а друго – скрито.

Тази динамика обяснява защо понякога общуването се усложнява или става конфликтно.

Нека разгледаме подробно тези три типа.

1. Допълващи се (комплементарни) транзакции

Допълващите се транзакции възникват, когато линиите между его-състоянията на подателя и получателя са паралелни – съобщението стига точно там, където е насочено, и получателят реагира с отговор от очакваното его-състояние.

Макар терминът “комплементарни транзакции” да звучи положително, това не означава непременно, че такава комуникация е здрава или желана във всяка ситуация.

Например:

• Възрастен към Възрастен: “Можем ли да прегледаме бюджета заедно?” – “Разбира се, нека видим числата.” (смята се за най-ефективна комуникация).
• Дете към Грижовен родител: “Толкова се притеснявам…” – “Спокойно, всичко ще бъде наред.” (подпомага утехата, но в професионална среда може да е неподходящо).
• Критичен родител към Адаптивно дете: “Вечно правиш грешки!” – “Съжалявам, пак се провалих…” (комплементарно, но токсично взаимодействие).

Ако в една дългосрочна връзка (например брак или екип) основната комуникация е Родител-Дете, постепенно се създава зависимост и напрежение.

2. Пресичащи се (кръстосани) транзакции

Пресичащите се транзакции възникват, когато отговорът идва от его-състояние, различно от очакваното – и линиите се “пресичат”, което често води до конфликт или неразбирателство.

Например:

• Клиент в магазин говори от позицията на Критичен родител: “Вашата фирма е некомпетентна! Ще ви докладвам!” Очакван е отговор на Адаптивно дете: “Много съжалявам… Моля, не го правете…” Но ако продавачът отговори от позицията на Възрастен: “Разбирам, че сте разочарован. Нека обсъдим как да решим проблема.” – това е пресечена транзакция.

Какво се случва в този казус? За да продължи разговорът, един от участниците трябва да смени своето его-състояние. Най-често, ако единият остане в позиция на Възрастен, другият също “слиза” до позиция на Възрастен, и комуникацията се нормализира.

Полезен принцип: При конфликти е добре да се стремим да отговорим от позицията на Възрастен – това създава спокойствие и по-голяма вероятност и другият да премине в същото състояние.

3. Скрити (ултериорни) транзакции

Скритите транзакции съдържат две послания едновременно:

• Видимо послание – обикновено идващо от Възрастен към Възрастен.
• Скрито послание – изпратено от Родител или Дете към съответното его-състояние на отсрещната страна.

Например:

• Учител казва на ученик: “Може да избереш да учиш медицина. Но знай, че е много трудно и изисква изключителен ум.” Отявлено послание: Възрастен към Възрастен – информация и предупреждение. Скрито послание: Родител към Дете – “Ти вероятно не си достатъчно способен.”

Скритото послание може да предизвика подсъзнателна реакция – например бунт: “Ще им докажа, че мога!”

Тонът, езикът на тялото и мимиките често издават ултериорното послание.

Приложение

Теорията за транзакционен анализ на Бърн има изключително разнообразни приложения както в професионален, така и в личен контекст.

Например, в професионален контекст:

• Управление на хора. Мениджърите могат да разпознават собственото си его-състояние и да регулират поведението си. Например, когато служител допусне грешка, е по-полезно да се реагира като Възрастен (анализ и решение), отколкото като Критичен родител (упрек).
• Екипна работа. Осъзнаването на типовете транзакции помага екипът да поддържа допълващи транзакции от типа Възрастен-Възрастен. Така в екипа намаляват конфликтите и манипулациите.
• Обучение и коучинг. Транзакционният анализ е ценен при обученията – участниците се учат да идентифицират и променят неефективните модели.
• Продажби и преговори. Разпознаването на ултериорните транзакции е ключово – например, клиент може да използва скрито Родител-Дете послание, за да провокира отстъпки.
• Управление на промяната. При организационни промени се появяват множество Дете-реакции (страх, съпротива). Баланс между Грижовен родител и Възрастен от страна на мениджърите е подходящ за преодоляване на тези нагласи.

А ето и примери от личния живот:

• Семейни отношения. Много конфликти са резултат от кръстосани транзакции. Пример – един партньор говори като Родител (“Винаги си безотговорен!”), а другият отвръща като Дете (“Стига вече, омръзна ми!”).
• Възпитание на деца. Транзакционният анализ помага родителите да разграничат кога взаимодействат като Критичен родител и кога като Грижовен родител – и да изберат по-подходящ подход.
• Разрешаване на конфликти. При напрежение, преминаването към его-състояние на Възрастен е най-ефективният начин за възстановяване на диалога.
• Личностно развитие. Човек може да анализира своите повтарящи се модели – например, склонност към Адаптивно дете в работата – и да развие по-зрял стил на поведение.
• Терапия. Психотерапевтите използват транзакционния анализ за разбиране на вътрешните и външни конфликти на клиента.

В резюме

Транзакционният анализ на Бърн е универсален инструмент за разбиране на човешката комуникация, който се основава на пет его-състояния:

1. Грижовен родител;
2. Критичен родител;
3. Възрастен;
4. Свободно дете;
5. Адаптивно дете.

Чрез разпознаване на петте его-състояния, както и на трите типа транзакции – допълващи, пресичащи и скрити – можем да управляваме взаимодействието и междуличностната комуникация с повече осъзнатост и спокойствие.

Независимо дали става дума за работни или лични отношения, моделът предлага практични решения за по-добро взаимно разбиране и намаляване на конфликтите.

Прочети повече: Петте аксиоми на комуникацията на Вацлавик.